И така - това е разказът за моето раждане в клиника Щерев. Искам да го напиша от една страна заради себе си, заради самото споделяне. От друга страна искам пациентките на клиниката и тези, които още не са решили къде да раждат, да го прочетат, защото определено има какво да научи човек.
Искам още в началото да обърна внимание на това, че постоянно ще правя паралели и сравнения с първото ми раждане преди 12 г, което беше в АГ-болницата в Русе. Ако на пръв поглед ви се струва безпредметно ще ви уверя, че не е, защото говорих с няколко мои приятелки, раждали в Шейново, Тина Киркова и други специализирани АГ болници, като някои от тях са родили в последната половин година, и методите там, и начинът, по който се чувстват жените след едно нормално раждане са абсолютно същите, като моите преживявания отпреди 12 г...
Както знаете, преносвах седмица и уговорката ни с Юнакова беше на 04.05 да ме приемат в 8 ч и да ме включат на система с Окситоцин, за да предизвикаме раждането. Другата ми уговорка беше с анестезиолога, че искам епидурална упойка. За целта разбира се трябваше да са изпълнени няколко условия - разкритие минимум 4 см, изглаждане на шийката на матката и слизащ плод.
В 8,30 ч Юнакова ме прегледа, установи добре познатото ни 1,5-2 см разкритие и ме включиха на система. В предродилна зала до мен имаше постоянно акушерка, която следеше тоновете на бебето и контракциите. През 10 мин. идваше и анестезиолог, а и педиатърката дойде още като ме включиха на системи, за да ми се представи. Донесоха ми радио и с музиката наистина всичко вървеше много по-леко и приятно.
Към 9,30 ч започнаха да ми изтичат водите - разкритието си беше същото. В 10,20 ч контракциите ми се бяха усилили и бяха на 4 мин - разкритието си беше същото. В 11,20 ч Юнакова ме прегледа - разкритието си беше същото - и каза, че ако до 2 часа нямаме развитие, ще трябва да преминем към секцио. Аз предварително бях подписала информирано съгласие за това.
Искам да уточня, че през цялото време Юнакова всъщност беше на кабинет долу и преглеждаше пациентки, като на всеки час се качваше при мен, за да ме прегледа и да даде указания какво да се прави по-нататък. Междувременно при промяна честотата на контракциите или друго събитие, акушерката й се обаждаше незабавно по телефона, за да я информира.
В 12,40 контракциите вече бяха станали на 2-3 мин и бяха много силно болезнени. Акушерката се обади на Юнакова, защото забеляза болката, която изпитвам. Тя дойде след малко, за да ме прегледа. Попитах колко см е разкритието, защото вече чаках не с 4, а с 40 очи да ми сложат епидуралната упойка. Давах си много ясно сметка, че това голямото бебе ще иска сериозни напъни, за да се роди, и исках да си почина физически във времето на разкритие м/у 4 и 10 см, за да се подготвя за самото раждане.
При следващата контракция забелязах, че погледът на Юнакова е леко изумен и дълго време тя проверява, докато ми отговори, че имам пълно разкритие!!! Тук аз вече бях потресена, защото това означаваше, че няма да ми поставят епидурална упойка. А самият факт, че от 1,5-2 см до 10 см разкритие бях стигнала за около час и половина говори достатъчно показателно за интензитета и силата на болката, която е съпътвствала това разкритие. За сравнение - когато раждах Рози постигнах от 0 до 10 см разкритие за 5 часа и тогава всичко ми се виждаше абсолютно търпимо...
Помолих за някакво обезболяващо, сложиха ми някакъв бусколизин и нещо друго, и ефектът беше все едно съм изпила чаша вода, т.е. никакъв.
Ок - разкритието пълно, но... Плодът си стои високо горе. И Юнакова ми каза, че ще трябва да изчакаме около час, в който да се надяваме да тръгне да слиза. То да е чакане като чакане - добре, но контракциите бяха на 2 мин и ужасно болезнени.
Към 13 ч започнаха вече напъни за раждане.
Юнакова вижда, че трудно издържам и казва - чакаме 4 контракции и ако не тръгне да слиза те водим в залата за секцио. Да ви кажа, аз в този момент вече се бях предала. Болката беше толкова ужасяваща, че исках да ме срежат, исках да се свършва всичко, исках да ме няма на този свят... Казах на Юнакова: само не искам да става така, че да тръгна да раждам нормално, плодът да не може да слезе достатъчно и да трябва да го вадите с вакуум или форцепс. Тя ми се усмихна и отговори: Стигне ли се до такава ситуация, веднага те връщам в операционна и го вадим със секцио, спокойно!
След още 2 контракции ме преглежда и казва: Стани права и в момента, в който започне контракцията се наведи, хвани таблата на леглото и напъвай. И така следващите 2 контракции, дано има резултат. Каквото можах направих в следващите две контракции, според нейните указания. Веднага след това легнах, Юнакова ме прегледа при следващата и каза: ами да, плодът е започнал да слиза! Сега оставаш легнала по гръб и започваме да напъваме. И така започна същинското изгонване/раждане, което отне около час...
За сравнение - Рози я родих за 10 мин, за 3 контракции.
Бях попаднала някъде из интернет на някакво мнение относно раждането в Щерев - че не можел да се събере екип и т.н. Докато бях в предродилна зала нямаше лекар, който да е на работа този ден в клиниката, и който не дойде да ме види и да се информира за случая. Когато отидох вече в родилна зала, там освен Юнакова бяха и Тимева и Коновалова, поне 3 акушерки, 2 анестезиолози и педиатърката. Александров дойде също на края, за последната контракция, в която да натисне корема и да ми помогне финално за раждането на Лоти. През цялото време чувах само окуражителни думи, напътствия, подкрепа и похвали колко страхотно се справям, макар и по едно време вече да не знаех къде се намирам... Но винаги чувах едно: Давай сега, още, още можеш, страхотна си, невероятна, браво на тебе, миличка!
Ако и това не е екип - здраве му кажи!
И така, роди се Кашалоти, а аз не мога да повярвам и казвам: Не, това не може да е истина! Екипът се смее и Юнакова казва: Е как да не може, нали за това се борихме толкова време! В този момент имах чувството, че мога да стана и да си ходя, нищо, че ме бяха срязали. Сложиха ми упойка, зашиха ме и след половин час ме събудиха. Е тогава вече съвсем определено ми се искаше да скокна! Успяха да ме удържат и да ме преместят на леглото ми от предродилна зала и да ме върнат там.
Там стоях под наблюдение още 3 часа, с включена система окситоцин, за да контрахира матката. Акушерката ми обясни, че е много важно, тъй като плодът е бил много голям и е небоходима специална грижа. На всеки 15 ми идваше махаше ми колана, под който имаше лед и тежести, махаше и леда на мястото с епизиотомията и натискаше сериозно корема ми. Интервенцията си беше болезнена, но пък имаше невероятен ефект. Теченито ми беше сравнително обилно още около 24 часа, след което имаше проявление само по време на кърменето,което принципно предизвиква контрахирането на матката. Никаква температура, никаква болка.
И тук отново сравнението с предното ми раждане: за шевовете ми сложиха пълна упойка, от която ме събудиха след 2 часа. За това време никой не ми беше сложил никакви тежести на корема. Закараха ме в стаята, където аз докато сляза от едното легло, за да се преместя на моето, щях да припадна от болка и слабост. Течението беше поне 2 седмици много обилно, контракциите на матката по време на кърмене си бяха като в процеса на разкритие (толкова силни) и имах температура.
След като акушерката се увери, че матката е добре контрахирала, каза, че вече е доволна и може да ме качат в стаята ми, след като обаче отида да се изпишкам в тоалетната и ми сменят нощницата (много се държи и на естетиката там!). Дойде друга акушерка и една санитарка, които ми бяха приготвили стол, с който да ме тикат... Аз казах, че отказвам да ползвам това устройство, тръгнах напред, а акушерката и санитарката се смееха, че трябвало да гонят родилката! Качиха ме в стаята ми на 3-тия етаж и веднага ми дадоха резервна нощница и кърпа за баня (всички дрехи, чаршафи, колани и кърпи са уникално чисти, няма никъде да видиш и 1 петънце!) Попитах кога ще ми докарат Мартинчето и ми отоговориха - веднага, щом поискам и аз казах: Давайте го насам! След няколко минути той беше при мен с леглото си, аз го позиционирах пред моето легло и ...
СЕДНАХ!!!
Да, седнах! С епизиотомия и 4 шева аз седях без проблем на леглото си! Разбира се имаше някакво придърпване и лек доскомфорт, но всичко беше по-скоро като някакво ехо, а не като истинска болка. При раждането на Рози също имах епизиотомия и 4 шева. Ефектът беше, че 1 месец не можех да вървя като хората, за нормално сядане да не говорим - винаги полягвах леко на една кълка...
А сега малко информация за обгрижването, което получават майката и бебето в клиниката.
За майката:
Акушерките ви показват мястото, от където по всяко време и неограничено можеш да позлваш дамски превръзки, чехли за еднократна употреба, кърпи за баня, нощници и непромокаеми постелки за легло. Освен това ти дават дезинфекциращ разтвор и антибиотичен спрей ако имаш епизиотомия. Преди всяко хранене идва санитарка, за да те пита какво от менюто ще желаеш. Стаите са много уютни и се почистват ежедневно докато бебето не е при теб. Предоставят се механични помпи за кърма на Авент.
За бебето:
Бебето се къпе 2 пъти дневно и му се сменят дрешките, които са именно дрешки, а не е увито в пелени. Почти на всяко хранене се сменя и памперс.
Козметиката, която се използва е СебаМед и Хипп. Шишетата с АМ и вода се дават на майката - тя преценява дали да му ги дава, колко и кога.
Обикновено вземат бебетата към полунощ за около 5-6 часа, за да си почине майката. Но това е единствено ако желае майката. Също така питат в това време да му дават ли вода или АМ.
Изписването: Бебето получава грамота и гравирана метална плочка от клиниката и се предава на родителите от лекар, акушерка и педиатър на мини-тържество в заседателната зала на клиниката.
В заключение искам да кажа, че дори не съм подозирала какво съм избрала с решението си да раждам в клиника Щерев. Всъщност получих не само комфорт и спокойствие, а най-важното - най-доброто медицинско обслужване!
според Английските порядки , какво е необходимо за бебето и болницата 
Реших да работя по този, защото ми се видя много простичък , без излишни натруфености 
+ кюлоти 
Защо легнала 
Професионализъм и човещина трябва винаги да вървят заедно 
Ани ще накара всички ни да се чувстваме щастливи! Обичам това Бичме 
