Много благодаря за топлото посрещане (наистина ми стана много мило на душата).
Може би сега и тук е момента да се представя. С моя възлюбен сме заедно от доста време, но се помотвахме с опитите за бебе (за което сега горко съжалявам, но пък явно така е било писано), както и бях твърд привърженик на тезата, която върлува по българските земи, че трябва само да не го мислиш и то ще стане
Е, въпреки свободния ми дух, то така и не стана по този начин. И така започна една борба, в която съм печелила отделни битки, но не и войната .... От това съответно ту съм силно обнадеждена, ту напълно отчаяна, но засега няма да се предавам.
П.С. Когато бях младежка (не че сега съм старичка

It's a small world after all 

