Това доколко трябва да ни притеснява
Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете - 1
Moderator: Fireball
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Въпросче: От няколко дни Огънчето
упорито и все по-успешно се опитва да се обърне от гръб на корем
Стигнала е до там, че и е необходимо само леко побутване с пръстче и се обръща
Въпросът е, че в момента, в който се обърне, много не и е ясно, какво да прави с главата си
Повдига я, но ръцете и не са добре наместени и бързо се уморява. Съответно след известно време забива лице в пелената
Това доколко трябва да ни притеснява
Подозираме, че съвсем скоро ще успява да се обръща и сама, а не можем постоянно да я наблюдаваме 
Това доколко трябва да ни притеснява
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Квази, нямате повод за притеснение, а за поредната радост и бебешка емоция. Това е етап от развитието на вашето прекрасно момиченце. Бебенцата учудващо имат инстинкт за самосъхранение и няма лесно да се дадат на постелята. Борбата за надмощие с вратлето е много полезна. Аз бих и хвърляла все пак по един поглед по време на тези екшън сцени. Ако не й харесва, нерви се, или нещо друго, тя би трябвало да се разплаче или разхленчи.
It's a small world after all 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Така и прави - нерви се и започва да се възмущава, а малко по-късно и да хленчи...
Ние се притесняваме, ако се обърне, докато спим
Я чуем, я не
Може би трябва да контролираме и да и помогнем, докато я упражняваме, да се научи сама да се справя 
Ние се притесняваме, ако се обърне, докато спим
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Квази и Герганка и както виждаш Пепи сега е доста пухкаво бебче. Герганка не можеше да си държи главата до към 5 месец, в смисъл не искаше по- скоро и все клюмаше и забиваше нос в кревата. Седна самостоятелно когато беше на пълни 8 почти 9 месеца. Петюхин и той така. Сега държи глава и може да се обръща, но в момента в който се обърне по корем веднага се оттласква на гръб, не обича. Кротки мързеливи бебоци раждам аз
. Още един пример: Герганка проходи на 1год. 2 месеца и все още не се изправяше сама в кревата и аз бях в шаш и паника, водих я на лекар даже. Смяха ми се докторите. Няма шаблон и те са си отделни индивиди с предпочитания.
На брат ми децата ходеха на по 7 месеца братко
питайме как се чувствах като гледах моя Герганушка.... Дай й да си седи и да си чопли в играчките, само не я бутай да се напряга физически. Сега ела и виж не мога да я спра.
На брат ми децата ходеха на по 7 месеца братко
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Квази, не се притеснявайте, бебетата имат инстинкти. Мойте и 4мата спят почти само по корем и то още преди да се научат сами да се обръщат. Случвало се е да забият нос в пелената, но само когато са будни, в заспало състояние винаги си обръщат главите настрани. 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Марги , нали количката ви е с обръщаща се дръжка , така че като возиш Марти , той да е с лице към теб?!Това ги успокоява , че не са саминки.Също и дрънкалките занимавки спасяват до един момент разходката. Аз съм против тия овесените от край до край , но на тях им са интересни. Че нашата количка не беше с превъртаща дръжка и като бебе Дари също плачеше като излезем , ама само облаците виждаше горкото.чак около годинката им става интересно да виждат , че освен мама съществуват и други пейзажи 
-
Margaritka
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
А, Даре, не се обръща дръжката, а кошът се позиционира в желаната посока. Естествено, че сега гледа към мен, но по-скоро е обърнат към мен, а гледа в тавана на количката (който е едноцветен и естествено, че ще му е много тъпо да го прави часове...
) и в овесеното жирафче, подарък от Петя
, на което му шумулкат краченцата постоянно...
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Хмм, какво може да притеснява един Кашалот на разходка - светлината, температурата, миризмите, шумовете и друсането, ако е по-чувствителен. Има ли нещо в тази посока?
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
По наблюдение върху Огънчето
единствения фактор, който може да повлияе негативно върху разходката е температурата
Голямата жега я прави малко неспокойна
Иначе и светлината все още и идва малко в повече, но говорим за пряка слънчева светлина, а това в морската градина и със сенника на количката се компенсира без проблеми.
Взели сме и и едно чадърче, което помага и за светлината и за топлината
Ленка
, едно въпросче имам персонално към теб
Колко килца беше Владимир Ленин
, когато махнахте вътрешната част на столчето за кола
На нас ни се струва, че е време да разширим пътническото кресло, но от гледна точка на сигурността не сме убедени, че не е твърде рано 
Иначе и светлината все още и идва малко в повече, но говорим за пряка слънчева светлина, а това в морската градина и със сенника на количката се компенсира без проблеми.
Взели сме и и едно чадърче, което помага и за светлината и за топлината
Ленка
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
