20 години след Голямата Промяна....

[Zazzy]

Ау, Мишанке, много тъжно си го написала... Недей така, мила. Не че не е вярно написаното от теб, но ... трябва да сме оптимисти. Аз все си казвам: ще се променят нещата, ако не за нас, то за нашите деца.... И дай Боже да стане! Но пък и тя промяната идва от всеки един от нас, от нашето мислене, от нашите действия.... нали децата най-вече от родителте си се учат. Аз вярвам, че всички ние тук ще бъдем добър пример за децата си.

[Леля Зелка]

Ех, разчувствахте ме и ме накарахте да се замисля... Бях девети клас по време на промените. Тъкмо ме бяха избрали за комсомолски секретар (и аз не знам защо, рода нямаме и един партиен член ) и ме караха да разказвам на класа за перестройката - беше ужасно абсурдно на фона на ставащото по улиците!

Мишанка, права си донякъде, може масата да е такава, но не всички деца слушат Ивана и Кати (втората даже не съм я чувала, но щом я споменаваш, значи има такава ) и чатят на шльокавица по цял ден - има и изключения. Вярно, в стария си клас дъщеря ми беше аутсайдер, бяла лястовица, но пък в новия няма и едно дете, което да слуша чалга. Да, различни са от нас, но пък са много по-свободни и уверени. Иначе, ако се замислиш, и по наше време (когато ние бяхме ученици) имаше всякакви деца - от единия до другия полюс, и четящи, и затъпяващи... Малко отклоних темата, но исках да кажа, че съм съгласна със Зази - в крайна сметка всичко зависи от нас като родители.

Гала, ти да не си от Бургас? Там английската и немската гимназия са в една сграда. Дали не сме се засичали с теб по коридорите?

[nikol7972]

Хахахахааааа коя е леля Зелка?????

[Леля Зелка]

Никол, приятно ми е да се запознаем!
Аз съм Чичо Скрудж/Аз съм вашата леля от бг-мама. Съвсем новоизлюпена съм, с жълто около устата, затуй не ме знаеш.

[Danita]

Голяма промяна имаше преди 20 години...и големи проблеми ми създаде голямата промяна...доколко аз се промених не знам...и дали трябва не знам...знам само ,че продължавам да се боря с бюрокрацията , несправедливо отношение и куп подобни неразбории...но ме има и все още съм тук в моята България , с моето семейство ...останалото отдавна не е на преден план...

[spock]

Началото на промяната беше вълшебство! Усетих това вълшебство и порива за свобода, качен на раменете на баща си на най-големия митинг в историята на България. Милион и двеста хиляди души на едно място, а аз виждах едно синьо море от хора, които искат да държат съдбата в своите ръце, и не желаят подаянията на "социално-социалистическата" държава и ограниченията на Желязната завеса. У някои от вас дъха разочарование от младите днес, но аз имам удоволствието да работя с едни от най-елитните деца на България. Трябва да ви кажа, че мнозинството от моите студенти са един страхотни умни млади хора, които не са живяли в робство. Нямат илюзии, че животът е песен, но имат амбиции и хъс да ги постигнат. Нищо не е толкова лошо, колкото изглежда. Децата ви са щастливци, те никога няма да изпитат робството на гърба си и ще държат живота в ръцете си. Пожелавам ви да отгледате едни отговорни хора, а това става само с много любов.

[Kamache]

Ей как съм я пропуснала тази темичка, ама нали по това време започнаха тревогите и пътуванията ми покрай болестта на майка ми .

А ето че днес доктора ми я припомни, благодаря .

Аз си спомням много добре точно тези времена на промяната. Не е лесно да си тинейджър и да те връхлетят най-сереозинте промени в страната. На 9 ноеври вечерта имахме изпит за приемане в редиците на комсомола. Нов клас, новоприети в математическата гимназия, още не се познавахме добре, но на изпита се явихме почти всички в сградата на партийният съвет в града. Бяха ни дали на заем книжката с решения, задачи и още нещо на ЦК на КПСС(която не върнах после и сега е архивирана някъде в нещата ми ) и трябваше да можем да отговаряме на въпроси от цялата книга. Е падна ми се въпрос който знаех, но си спомням че много ме дразнеше решението в наръчника, но трябваше да отговарям както е записано... И така бяхме приети около 80% от присъстващите, другите трябваше да отидат на поправителен следващата седмица... да ама не. След това дочухме, че нещо става в София, но информацията не беше достатъчна...А пък в нашето градче беше тихо и спокойно. Разбрахме ние в понеделника, че няма да има комсомолци вече и че няма да ни върнат парите за членски внос, книжка и снимките които бяхме вече платили и изпратили. И така разбрах аз, че от тук насетне ще е трудно, различно, но пък и с много възможности за мен...

Така и сатана. Успях да завърша образованието си перфектно във времена на купони, недоимък, редене на опашки с часове за самун хляб...в това време направих и първата си "жертва" отказах се от захарта в чая и млякото, защото имахме много малко и стигаше само за сестра ми - и до ден днеше ненавиждам чай и кафе със захар. После трябваше да се преодолеят много пречки, стачки, липси, трудни моменти, но нито за миг не съм си и помисляла, че щеше да е по-добре ако всичко се върне назад - незнам просто след тази безмислена, политическа книга, която трябваше да порчета едва 14 годишна и която дори и върли политици не разбират, сякаш порастнах с 10 години в мисленето си.

Това е, просто как се случват нещата, точно преди няколко седмици посетих Берлин и "стената" то само портата стои и се сблъсках с реалността Берлин и Берлин зад стената - действителността е подтискаща и разликите все още ги има и са огромни (поне за човек който е живял и в двете действителности) и незнам още колко години трябва за да изчезнат, може би поне още 40 години за да може наистина да се смени поколението и мисленето...

Данита мила, да знаеш че точно думата Борба и Избор е ключова - сега можеш да се бориш и трябва да се бориш, преди нямаше тази възможност, сега можеш да Избираш и ще трябва да избираш - ти си този който определя нещата от живота, а не някаква си политическа "религия"...