20 години след Голямата Промяна....

[Zazzy]

Другарчета, достатъчно големи сме, за да си спомняме времената от преди 89-та година. Днес в един момент си помислих, че на нас ни се случи да живеем в интересни времена, че ние сега дори не можем да го проумеем, да го оценим, но всичко това, което се случва с България, с Европа и света в последните години, това са исторически събития.....
Ако ви се разсъждава по темата, сега е момента. Днес се навършват 20 години от падането на Берлинската стена. За хубаво или за лошо, ние сме част от промените, на нашето поколение се падна да преживее всички трудности на прехода, който още не е свършил.... Но и да бъдем сред хората, които първи се радваха на новите възможности и се учеха в крачка да живеят по нови, коренно различни правила. Което само по себе си е едно голямо предизвикателство

Вие сте на ход. Дано не бъда първият изгонен от този форум заради тази тема

[Mileto]

Зази,

интересна тема. Радвам се, че имам спомени и от преди, и след. Мисля, че това е от полза на всички ни. Един вид житейски опит.

До преди малко гледах прякото предаване по Дойче Веле.

[milly vanilly]

Aз пък се сетих за купонната система Мятах чантата след училище, и бягах да се наредя на тлъстата опашка за пакет ориз и бутилка олио

[Margaritka]

Тъкмо това споменах на вечеря и по този повод да ви разкажа моят спомен от светлата дата 10.11.1989 г.
Телфинът идваше всяка вечер след 17,30 да ме взема да ходим на репетиция - по това време свирехме в една рок група. Още си го спомням как идва към входа на блока ни, приближава се и ми казва:
- Разбра ли, че бай Тошо падна?
- Хахаха, ти се шегуваш - отвърнах аз.
- Не, бе, не се шегувам, съобщиха го по новините в 17 ч - продължава Телфина.
- Ами, не може да бъде, това е някакъв майтап - упорствам аз.

Като се прибрах по-късно и седнах пред телевизора да гледам новините в 20 ч, ченето ми увисна като това на бай Тошо по време на конгреса, на който му съобщаваха, че вече не е ГС на БКП...
Та така, моят първи спомен за тези събития е свързан с моя любим Телфин.

Иначе смятам, че не е необходимо да ви казвам колко съм горда от факта, че съм от града, който събуди България за промените, а именно Русе. И смея да твърдя, че бях и съм от културтрегерите в този град!

Радвам се и аз, че живеем в интересни времена. И винаги съм била удовлетворена от начина, по който е протекъл живота ми до този момент. Вярвам, че до края на земния ми път ще съумея да съхраня това мое отношение към житейския ми път!

[Quasimodo]

Тери Пратчет има една книга, в която твърди, че едно от най-големите проклятия, които могат да те застигнат е "Да живееш в интересни времена"...

Вероятно всичко се корени в тълкованието на думата "интересни"!

От една страна се сещам, винаги с умиление, за живота ми в годините преди падането на стената. Бях в гимназията. Силистра беше невероятно малко, живо и шарено градче. Пиех като за трима. Всеки ден, дори и в делничните, духовия оркестър на града, за около час-два, свиреше на входа на дунавската градина валсове и други невероятно завладяващи мелодии. Жените не ме интересуваха изобщо и усмивките на някоя заблудена "овчица" по-скоро ми служеха за забавление, а не за тежки, пуберитетски терзания. Бях със самочувствие на много по-интелигентен от 90% от хората и... изобщо живеех в нещо като Рай... Времето не съществуваше. Само музика, книги, пиене и... опити с хора

От друга страна - настъпиха Интересните времена За мен нищо не се промени. Музика, книги, пиене и... опити с хора Вярно - по едно време родителите ми бяха без работа, но аз никога не съм се страхувал да работя. Учех и бачках по строежите. Хората ходеха по митинги, вълнуваха се, кой ще е президент. защо тези "червени парцали" пак дойдоха на власт, какво направихме, че с една заплата не можем да си купим хляб... ей такива неща. За мен всичко беше малко като на филм и то със слаб режисьор и с добри, но попаднали на грешна роля артисти.
Родителите ми започнаха бизнес. Баща ми е изключителен специалист в областта си и заедно цялото семейство постигнахме много. После мутрите ни смачкаха и го преживяхме тежко, но... аз си имах отработена формула на оцеляване - музика, книги, пиене и опити с хора.
Между другото покрай тези "опити с хора", които постоянно ви се набиват в погледа, се сдобих с много приятели. Опитите с тях не спряха заради факта, че вече са в графа Приятели
Пътувах "на стоп". Много. Дори във времето, когато поради ужасната криза, по пътя София-Бургас минаваше по една кола на час. Но тези мои преживявания също влизат в определението Опити с хора.
С две думи - нищо особено в следствие на тези Интересни времена. Освен ако не приемем, че само благодарение на промените съм имал възможност, да правя всичко, което съм правил, без някой да ме сочи с пръст.

За мен прехода беше плавен и неусетен. Дори след като завърших и се наложи да си търся работа сякаш нищо не се промени. Нямаше значение дали бачкам на бензиностанция за много пари или вече си бях намерил перспективна работа, но за мизерни пари. Животът си течеше, както аз исках.
Късметлия съм аз

Виж... когато си прибрах пилето от улицата тогава вече настъпиха Интересни времена. Наложи се, малко или много, заради нея да изляза от успешната до момента схема на живот. Промените настъпиха за мен преди 9 години и 7 месеца и едва тогава забелязах, какво се случва в държавата. С хората. Изобщо с живота ни. Не беше шок. Аз си знаех всичко, само че не бях свикнал да ми пука.

Стената падна за добро, но все си мисля, че не беше необходимо още дълги години след това, да се налагаме с тухли от нея по главите. Да разрушаваме само защото "Е от преди". Да гласуваме от омраза, а не с мисъл да вървим напред.

Естествено всичко това е тъжно и не мисля, че хората знаеха какво да правят с останките от стената. Дори циганите, които толкова... хм... необичаме, когато разрушат една сграда, събират тухлите внимателно, почистват ги и ако не построят нещо ново с тях, успяват да ги пробутат на доста изодна цена. Ние си ги биехме в главите и се надпреварвахме, кой по-силно да вика "Ох"... Жалка история!

Вероятно всяка история трябва да има и поука, но аз не съм оптимист. Винаги съм казвал, че това положение ще се промени само с промяна на манталитета ни, а това става с поколения. Точно заради това, също винаги съм казвал, че ако моите внуци намерят сили да се наведат и да вземат тухла не за да ударят, а за да я сложат върху друга, значи не сме живели напразно с моето пиле.
А за себе си... единственото нещо, което съм искал от Итересните времена е било, да ме оставят завинаги да си остана Тъп метъл

Хайде, че Мамутчетата искат сокче от ябълки

[gala03]

Здравейте! Ще нахвърля и аз това-онова по темата за "преди"и"след" Берлинската стена! Тъй като баща ми пътуваше с корабите, доста отрано се сблъсках с "упадъка" на капитализъма-най-вече под формата на музика- бях в пети клас когато получих за подарък сингъла на Queen -Radio Ga-Ga.После се запознах с Мадона, Сидни Лаупър, Би Джийз и естествено неповторимия Майкъл- още си пазя плочите макар че отдавна нямам грамофон.И няма да забравя физиономията на класната ми като видя плакат на Kiss в детската ми стая Същевременно четях Чандлър, Фокнър и Юго едновременно и за капак на всичко напук на родителите си вместо в Английската кандидатствах в Немската гимназия Че ме и приеха! А випускът ни се оказа СтраОтен! Пък и ние в гимназията преживяхме промените! И като се сдушихме с Английската(помещават се в една сграда двете гимназии) вече нямахме спиране за ужас на консервативната ни директорка После в комплект цялата ни компания отидохме да следваме в София и вървяхме пеша от Студентски град до Орлов мост по време на вълненията! Еееееех, че еуфорични времена бяха да му се не види!
Пък да не говорим за мачовете лятото на 94-та година как се гледаха по време на сесия. Но...както се пее в оная песен -студенството свърши бързо -започнахме работа, някои успяхме да постигнем някакъв стандарт на живот,други не толкова и това ни се отрази на отношенията. Ей тука вече ми става тъпо... Макар че както често си говорим с моето момче-то и "преди" не бяхме равни, ама като че ли по- не се забелязваше. Не знам... Другото, което ме притеснява сега е, че догодина -живот и здраве- дъщеря ни като тръгне на училище ще трябва да й наема едва ли не бодигард да я придружава за две преки от училището до в къщи, за да я пази от всякакви откачалки. Нищо че тя тренира кунг-фу
Но важното е че все вярвам и се надявам, че за нея нещата ще се оправят!
Айде до скоро че ме налегнаха едни спомени...

[Lora33]

Ех, спомени... да взема и аз да споделя за времето преди
И хубави и не толкова хубави са моите спомени. Бях си бунтарка /и май такава си останах и до днес/, та не съм видяла нищо хубаво от "онова" време. Все им бяхме криви... Учителките се опитваха да се налагат с препоръки "Няма да й пиша повече от 3 докато не спре да дружи с тази и тази", "Косата да се сплита на плитка, какви са тези конски опашки", "дължината на полата - не по-къса от под коленете", "тази музика е упадъчна, не трябва да се слуша"... и т. н. Приятелките ми си останаха приятелки, а тройките ги преборихме с много труд и упоритост, косите сплитахме и след часовете отново ги разпилявахме, а ученическите престилки ги надигахме и задържахме на макси къси позиции с ластични колани, музиката все още си я слушаме... и пак не беше на тяхната... съвсем Хубавите неща... имах възможност да спортувам, играх в театрална студия, ходех на какви ли не кръжоци... по дискотеките беше спокойно, не като сега страшно. Най-неприятната част от "онова" време беше, че завинаги прекъснахме връзките си с роднините в щатите. Привикали майка ми в полицията и я заплашвали, иззели всички снимки и писма, нищичко не сме запазили... и вече няма връзка.
Най-хубавото е, че всичко вече не е същото. Възможностите са огромни и който иска - може. А ние сме от искащите и вероятно от можещите.
Остават само спомените и борбата с живота сега.

[Quasimodo]

Ах, ах, ахххххххххххх... Тези ученически престилки До края на живота ми ще си останат фетиш Мнооого секси бяха

Лорка като каза за бунтарство и аз се замислих.
Изобщо не се възприемах като бунтар, но истината е, че малко или много си бях черна овца. Това всъщност беше, защото изобщо не ми пукаше.

В края на една, незнайно по каква причина, юбилейна година, внезапно се оказа, че аз съм единствения от целия випуск, който не е станал комсомолец Чак аз се изнанадах. Ами никой не ми беше казал, че трябва да подам молба и да назубря имената на бандата от РЕМС.
После пък, две седмици преди да "падне" Тошко, ми намалиха поведението с две единици Нашите точно да ме пребият от бой и тия неща се отмениха.

Лудница ви казвам. А бях кротко дете. 'бахти номера - май тогава беше по-добре да си хулиган и нехранимайко, отколкото да си непукист

[katrinkag]

Хммммммммммммм скоро си мислех за тези времена..........Бяхме студенти.......и си уреждахме сватбата.Сещам се,че имам едни черно-бели снимки от тогава-от един митинг на Зелената партия....
Странно ми е,когато се сетя за ограниченията-мислите ли всъщност,че тогава бяхме много по-свободни отколкото сега?Да,вярно,ограничения имаше много,но душите бяха по-двободни.
Преди години,с мъж ми имахме един навик-на връх нова година,като минат наздравиците,се грабвахме....и на разходка по брега на морето..........усещането е невероятно...........От няколко лета насам,обаче,не смеем.............то ужасии всякакви,тук...
А снощи,пушейки на терасата,се заслушахме в коментариите на кварталните ученици..................отврат...........и все се питам-това ли ни чака.........
И как ,адже ба ще променим манталитета си и ще възпитаваме децата си,като редовно бъркаме свободата със слободията..........

[Мишанка]

Ами на мен ми е тъжно. Тъжно, защото в България остават млади хора "втора цедка". В малкия град сега се слуша чалга, а преди ФСБ. Преди имаше хубави домати и ябълки, а сега са само турски. Преди имаше Кристал и идеали. Сега има пари, свобода и полуценности. Учениците не могат да напишат правилно думата енциклопедия, а един добър лекар не иска да те погледне, ако не платиш 60 лева. След това ти отделя 5 минути. Аз ви имам вас, за да си поговоря за истинските неща и то не за Ивана и Кати. Ами детето ми? Той ще има ли с кого да послуша хубава музика и да погледа звездите в Балкана или след като завърши Немската "ще отиде да завърши медицина в Германия"?