Никой няма да се сети за скритите ти мисли...

[hristina21]

Ех,Марги,това го бях забравила ,а толкова ме беше впечатло ,като го прочетох

[ThinkPink]

АКО... Ръдиард Киплинг

Ако умееш своя дух непоклатим да пазиш здраво
когато всеки губи дух и теб в това вини.
Ако сам вярваш в себе си, когато в тебе се съмняват,
но вслушваш се в съмненията отстрани.
Ако умееш да изчакваш и да не се отегчаваш,
или клеветен, не си служиш сам с клевета.
Или пък мразен, на омразата не се подаваш,
ако не умуваш и не се държиш надменно ти.
Ако мечтаеш, без да стане господар над теб мечтата.
Ако мислиш, без да правиш мислите си цел.
Ако успееш да се срещнеш и с успеха, и с бедата
и да бъдеш с двамата измамници еднакво смел.
Ако останеш твърд, когато извратени се повтарят
пред теб, изречени от тебе искрени слова,
или видял труда на цял живот в праха да се събаря,
наново го издигнеш, с похабени сечива.
Ако ти можеш всичко, припечелено от теб изцяло
да сложиш само на едно подхвърляне на зар
и да загубиш до игла, и да започнеш отначало,
без всякакво оплакване, с предишната си жар.
Ако умееш и нерви, и сърце, и мишци да насилиш
на твойта цел да служат дълго и след твоя край.
И тъй да се държиш, когато вече нямаш други сили
и само Волята повтаря: “Ще държиш до край!”
Ако общуваш със тълпите и пак достоен си оставаш ти,
ако дружиш с царе, оставайки народен син.
Ако ни враг, нито приятел някога те уязвява
и всички те зачитат, но свръхмяра ни един.
Ако в минутата, летяща безвъзвратно, съумееш
със шестдесет секунди да напреднеш в пътя свой,
Земята твоя е, ти всичко ценно в нея ще владееш
и нещо повече - ЧОВЕК ще бъдеш, сине мой!

[hristina21]

Защо " не се сбъдват" желанията
Здравейте, аз съм Изпълнителят на Желанания. Има такова едно нещо на Небесата. Да-да, всичко сте разбрали правилно – аз изпълнявам вашите желания. Не, не съм ангел – аз съм изпълнител. Такъв един апарат, като месомелачка, например. Слагаш месото вътре – а излиза кайма. И аз така – слагаш желанието – а излиза вече изпълнено. Аз отдавна работя с желания. Откакто са създадени. А кога е започнало всичко това – и аз не си спомням. Вероятно, от Началото на Времето.

Какво искам да кажа сега? Толкова често ме проклинат!!! Един вид, как стана така, аз изобщо не съм си пожелавал такова нещо. Но ето какво ще ви кажа – кайма без подправки няма, нали? Лучец, пиперец, солчица... Така и вашите желания! Мислите едно, говорите друго а имате предвид нещо съвсем трето. Така че вашата изказана мисъл е подправена с още много неща!

Ето, помня как си поръча един хубав човек съпруга. Той си ергенуваше доста време и животът си му беше съвсем весел. Обаче реши да се укроти, да си създаде семейство. Мисълта му беше съвсем благородна: «Ще се оженя – ще си помагаме един на друг, ще се поддържаме в трудна минута, ще се борим заедно с превратностите на съдбата, пък и като остареем, ще има кой да ти подаде чаша с вода...» Ами, основното желание е да се ожени, това е ясно. А подправките? Ами че той в каймата е натъпкал и «превратностите на съдбата», и «трудните минути», и «модел на немощна старост»... Желанието му изпълних аз – не мога да отказвам, моята работа е да въплъщавам.... Само че сега той си проклина и съдбата, и жената, и самия себе си, защото целият му живот, откакто се е оженил, се е превърнал само в борба за оцеляване. Така с жена си двамата въплъщават неговото желание в живота – ту рамо до рамо, ту гръб с гръб... Ясно, че мисли – женитбата му е била грешка. А всъщност – както си го е поръчал, така е и изпълнено!

А още си спомням и друг случай. Едно младо момиче си мечтаеше за любов. Любовта е хубаво нещо, правилно. Обаче тя как си мечтаеше!!! «Искам, видите ли, безумна любов, да забравям за всичко на света, сякаш с главата – и в кладенеца, нито един ден да не прилича на друг, той от мен очи да не отделя, да ме обича повече от живота си, да не се отделя от мен нито крачка встрани!». Речено – сторено. Като достигна желанието й нужната плътност – и веднага за преработка. Подбрахме й зноен южен момък, красавец, джигит, горещ и необуздан. Да можехте да я видите на какво прилича сега!!! Той я ревнува черно, само изисква от нея доказателства за любовта й, и все му е малко. Любовта наистина е безумна при тях, никакъв разум няма там – само страсти. А как я следва!!! Всичко точно е изпълнено – нито на крачка не й дава да се отдели, очи не отделя от нея. Само ме е страх, че тя ще стигне до последната черта – и с главата в кладенеца...

Не, не си мислете, че всички се хвърлят в такива крайности... Аз ви разказвам само изключителните случаи. Не на всички страстите са толкова бурни. Но все едно има много недоволни!

Ето, сами разсъдете: една жена се смята за грозна и непредставителна. И всеки ден се моли тихичко «Господи, прати ми някого! Какъвто и да е, и с криви крака да е, плешив да е, стар – какъвто и да е. И на дивана да седи с вестник – нека. Само да има мъж в къщи. Аз бих му създала всички условия, да му е хубаво. Моля те, Господи!»

Такава чиста молитва винаги долита до небето. Веднъж долита, втори път долита, сто пъти долита... И ето, че се образува нужната плътност и ето че Небесната Канцелария я регистрира и подписва да се изпълнява. Сега си помислете – коя жена ще бъде доволна, ако на дивана й се засели с вестника си един плешив старец с криви крака, и на всичкото отгоре непрекъснато изисква внимание! Ама нали си го измоли самичка!!! Въпреки че в дълбочината на душата си беше уверена, че за неземната й скромност ще й дадат Принца на бял кон. Е, в най-лошия случай Емеля с неговата тристайна печка и вълшебна щука. Мили мои!!! Тук при нас никой не оценява скромността по шестобалната система! Тук при нас се изпълняват желание – и то именно така, както сте си ги поръчали!

Ето една способна девойка в зряла възраст (в смисъл, която приближава 30-те) чрез специални тренировки си доведе силата на мисълта до неимоверни висоти. И, значи, изпраща такава поръчка: «Съгласна съм много да работя, дори на няколко места, аз съм силна, ще издържа, само да обезпеча себе си и бъдещите си деца»! Амин, другари! Тоест, край!... Та тя сама си поръча такова съществуване. Работи на няколко места. На всяко място има много работа. При това тежка – защото тя е «силна» и «Ще издържи». А децата – винаги си остават «в бъдещето». Та тя сама така е казала! А силата на желанието при нея е – да й завидиш! Разнася се из цялата Вселена. Ха опитай се да не го изпълниш! Пак добре, ако тя, като се помъчи-помъчи, пък се сети да изпрати друго желание. Ами ако не се сети? Така и ще си живее, на принципа «има такива невероятно жени на света». Само че, като правило, са нещастни...

И ето още една умна жена (наистина умна, изобщо не иронизирам), решила да смъкне от себе си кръста, който е влачила половин живот. Децата май вече са пораснали, мъжът й я е измъчил с липсата си на инициатива – без нейна команда един чай няма да изпие. И тя си поръчала желание – «Искам да бъда слаба жена! Вече се наработих, уморих се до смърт, сега нека те се повъртят около мен!» И понеже, както вече казах, тя беше умна – употреби специални методи за най-скоро изпълнение на желанието си. И какво си мислите? Изведнъж, не щеш ли, й се образува сурова болест. От тези, дето са до живот. Лежи си тя в леглото, «слабата жена», чувства се ужасно зле – нали «се е уморила до смърт», а семейството й се повърти-повърти около нея – и хайде всеки по своите работи. Те нали не са си поръчали болна мама – животът им си продължава! Слава Богу, моята умница имаше много време, за да може, докато лежи самотна, да си преосмисли погрешните убеждения и да ни изпрати нова поръчка. И, сега – всичко както си му е редът – оцениха плътността на желанието, пресметнаха вариантите, сложиха го да чака ред, внесохаизменения в сценария, после ми го предадоха на мен. Общо взето, след година и следа не остана от неизлечимата болест. Моята умница сега учи другите, как трябва да си формулират правилно желанията. Защото има опит! Има-няма – цяла година сурова практика!

Даааа, желанията, ако се замислиш, са страшно нещо. Можеш да си пожелаеш такива неща! Та и не само на себе си. Ето един баща казва на сина си! «Тъпак! Аз на твоите години вече... Ти само мислиш разни глупости и ръцете ти – отзад сложени! Цял живот ще си неудачник, лузър, аутсайдер!» Какво пожелание само – а? А ако синът му повярва един ден? И ще трябва да изпълня такова едно двойно желание? Всъщност, какво говоря – «трябва» да изпълня – направо изпълнявам! Има много такива желания. А да питаш бащата – защо – ще се развика като малоумен – «Изобщо не съм му желал такива работи! Аз за хубаво!» Пък ние си нямаме тук оракули и тълкуватели – както си го поръчал, така си го получаваш!

Плътност на желанията... Това е важно нещо. Ако вие едно след друго си мислите, че нещо лошо ще се случи, му давате своята енергия и то с всеки път става все по-плътно, все по-осезателно. И рано или късно попада в моята месомелачка. А после вие ще си кажете «Ето на, така си и знаех...» Макар че всъщност трябва да си кажете «Аз така си го измислих...». Ето какво ви съветвам – ако ви дойде в главата лоша мисъл – вие я хванете и веднага я превърнете в хубава. Например – страх ви е да летите със самолет. Терористи, там, и така нататък. Веднага си представете, че терористите имат някакъв празник. Шишчета там ядат, пилаф, разговори по сърце, източни танци. Не им е до вашия самолет – празнуват си! Пожелайте им повече щастливи празници – и си летете спокойно.

И отново за плътността на времето. Вече казах – от желанието до въплъщението трябва да мине време. Докато го изучат, докато уточнят, подпишат, докато съберат ресурсите на Вселената... А между другото, много от вас просто не умеят да чакат! Като не стане веднага, си казвате «Ами добре, и без това не го исках чак толкова». А като не го искате чак толкова – желанието отива в коша. Кой ще ви го изпълни, ако не го искате чак толкова? Учете се да вярвате и да чакате. Ние тук работим изключително за вас, нямаме друга работа!


А понякога се случва – и желанието е изпълнено точно, и човекът е щастлив, и въпреки всичко сам всичко се старае да си развали. Ще ви разкажа история – просто роман с продължение.

Обърна се към нас една млада жена. Умна, красива, чиста душа. И желанието й беше хубаво – за Чиста Любов. Цяло удоволствие е да се изпълняват такива желания. Не си спомням вече дословно, но звучеше примерно така: «Искам неземна любов, отношенията ни да са като празник, да има романтика, взаимна нежност, грижа и щастие, и детенце да си имаме, любимо и дългоочаквано. И всяка среща да е като първия път – и като последен – също!» Гледам аз, какви подправки има. Подправките обикновено излизат от подсъзнанието, хората често не ги осъзнават. А при нея към чистото намерение за Любов е примесено и нещо друго» Битът убива любовта, превръща я в навик. Когато всеки ден вече не е празник, а ежедневие». Добре, казвам си, ще го имаме предвид.

Това желание изпълнявах с огромно удоволствие! Подбрахме й идеален партньор – точно същите убеждения, едно към едно. И се получи при тях Велика Любов, чиста романтика – букети, писма, телефонни разговори, срещи, раздели, еднакви интереси, танц на душата! И аз се любувах – феерия, вълшебен сън. Как си подхождат един на друг... Дето му казват – идеална двойка. Той щастлив, тя щастлива – душите звучат в синхрон, и детенце се роди в любов, изобщо, поръчката е изпълнена 100 %.

Мислите си – щастлив край? Как ли пък не! След някое време тя решава, че това й е малко. Сега иска да живеят заедно. Всеки ден да се събуждат в едно и също легло, а всяка вечер да вечерят семейно на масата. Ето ти на...

Нашите тук, в Небесната канцелария, си чешат ореолите: ами че това си е съвсем ново желание, изобщо не е продължение на старото, както тя си мисли... Значи, питаха Ангела-Хранител, какво си мисли нейния любим по тоя въпрос. А неговите съкровени мисли ето какви са: «Господи, благодаря ти за тази жена и за тази любов! Всичко ни е като във вълшебен сън. Само дано не се събудя! Много години вече сме заедно. Детето ни ще тръгне на училище скоро. И такава свежест в отношенията ни! Това е, защото не живеем заедно. Всяка среща ни е като за пръв път! И като за последен. Спомням си предишния си опит със семейния живот – и настръхвам. «Семейната лодка се разби в ежедневния бит», както е казал поетът. Не, повече няма да повторя тази грешка, моята мила ми е прекалено скъпа. Аз така я обичам!!!»

Кажете ми моля ви се, какво да се прави??? По-рано желанията им съвпадаха, сега – влязоха в противоречие... Него да го променяме – хич не може, нали има свобода на волята! А той за съвместен живот не ще и да чуе! Страхува се да не загуби това, което има. И не без основания! Разбира се, отношенията им ще станат други. Права е моята красавица – когато е всеки ден, тогава – вече не е празник...

Разбира се, ние й намеквахме, водихме й подходящи мъже в живота, със съответните убеждения. Тя, обаче, и в упор не ги вижда – нейният любим също й е скъп. Други не иска, тя него чака – кога ще узрее...

Ето и така се случва, сами виждате... Щастието – е тънко нещо, многообразно. Не е лесно да го опитомиш, а много лесно е да го уплашиш... Затова и ви казвам – преди да си поискате наистина, помислете – точно това ли искате? Че иначе – като се въплъти, не можете да го върнете назад, ще трябва да живеете с това, което имате.

Някакъв мъдрец е казал – «Страхувайте се от желанията си, те имат навика да се сбъдват». Е, мъдрецът е живял отдавна, човечеството оттогава мнооого е пораснало. А аз по друг начин ще ви го кажа. «Не се страхувайте от желанията! Изучавайте ги, анализирайте ги, шлифовайте ги и ги довеждайте до ума! Учете се да желаете правилно – и тогава всичко ще стане както трябва.
А аз, Изпълнителят на Желанията, ще ги въплътя в живота по най-добрия начин. Сто процента!

[Margaritka]

Браво, Хриси, страхотно попадение!
Авторът ми прилича на руски

[dara26]

Хрис , наистина ли е толкова лесно?! Май ни трябват само ПРАВИЛНИ желания,а?!

[hristina21]

Марги,руски е,да-днес точно си говорих с моята колежка,че нещо ми куца при поръчката на желанията,докато тя ми обясняваше,че й е писнало да бъде мъжа в къщата и да ги издържа всичките и иска да да се почувства поне веднъж "слаба" и,ровейки в мамата,докато нямах програма в офиса, попаднах случайно на това в темата за подсъзнанието .....някой,все едно ни беше чул
Даре,като се замисля реално, наистина не е толкова трудно. След като почнах да чета такива книжки,си дадох сметка,че голяма част от нещата,които наистина съм искала, са факт. А,че не мога да ги формулирам-няма съмнение-като ученичка,не спрях да повтарям,че искам да уча в "чужбина"-като студентка ми се отвори възможност да замина за един семестър в Дания-всички документи ми бяха готови и,академичната справка преведена...е,ама аз,всъщност,изобщо не исках в Дания-стипендията беше страшно ниска за техния стандарт,нямах право да работя,нашите нямаха възможност да ми дават нещо отгоре и,при това зимата-омразния ми сезон-реално,исках в Испания или в Италия и,понеже го осъзнах късничко ,просто не заминах

[ThinkPink]

Хриска, и мен много ме впечатли този текст и прилагам картината към него

Картина Панина Сергея - Исполнитель желаний.

Чудесная картина, ЖЕЛАНИЯ РЕАЛЬНО ИСПОЛНЯЕТ! Проверено! (мелкие - почти мгновенно).
Смотрите на неё и загадывайте ваши желания от простого к сложному.

Напомня ми малко на моите драсканици, само че е много по-шаренко и готино

[gala03]

Аз определено си мисля, че желанията се сбъдват. И още по-убедено мога да кажа,че ТРЯБВА ПРАВИЛНО да се формулират!!!!!!!!!!!!!!!!! Убеждавала съм се много пъти, но ще ви кажа последния случай- докато бях бременна все повтарях на моето момче:" не искам да раждам октомври, не искам да раждам октомври" , като имах предвид, че искам да си ги родя ноември месец- по-близо до термина. Да, ама не доуточних и желанието ми се сбъдна по доста неблагоприятен начин Може да е само внушение от моя страна, но ме впечатли за пореден път...
Така че формулирайте точно и ясно желанията си, защото Изпълнителят на желания не улавя нюансите и намеците
Пинки, благодаря ти за картината!

[ThinkPink]

~ Аз вярвам в мълчаливата ЛЮБОВ ~
Давид Овадия

Без думи, без красиви обещания,
без упреци, без молещи уста,
аз вярвам само в нямото страдание,
в сподавения порив на кръвта.

Очи, в които погледа не гасне,
докосването нежно на ръце
от клетви, от несдържан плач по-ясно
говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава!
Тя - вечен огън и нестихващ зов!
Как нея ще отминеш, ще забравиш?
Аз вярвам в мълчаливата любов...

Из Pozitivnoto.info

[hristina21]

Научих

Научих, че за да получиш това, което искаш, трябва да си благодарен, за това, което имаш.

Научих, че единствено със Сърцето си не можеш да правиш сделки.

Научих, че за добрия изход не са достатъчни само добри намерения, трябват и добри дела.

Научих, че ако искаш да имаш близки приятели, не трябва да ги държиш на разстояние.

Научих, че Страхът не е нищо друго освен наранена Любов.

Научих, че съществуват безброй възможности, но само една е Най-Добрата.

Научих, че за да се почувстваш обичан, трябва единствено да се заобичаш.

Научих, че когато повярваш в себе си, не само си повярвал в божествената същност на Вселената, но и Вселената е повярвала в теб.

Научих, че Любовта е това, което остава завинаги в сърцето ти, дори след като си послушал и последвал Егото.

Научих, че Утре е твърде далеч, а Вчера много отдавна, за да губиш Сега-то си заради тях.

Научих, че само това, което те е вбесило и ядосало до ярост, е докоснало преди това истински сърцето ти.

Научих, че понякога дори горчивите и злостни думи нямат значение, защото често се самозаблуждаваш на глас.

Научих, че да бягаш е по-сигурно отколкото да поемеш отговорност, но и по изморително, зaщото отговорност се поема веднъж, а бягството от нея продължава завинаги.

Научих, че прошката освобождава не този, на който е простено, а този който е простил.

Научих, че понякога и Ляво и Дясно могат да те изведат на едно и също място.

Научих, че Честността много често изисква да се жертва Сигурността, но жертвата си заслужава, защото Честността освобождава, а Сигурността заробва.

Научих, че Любовта не приключва, когато Умът престане да вярва в нея, а когато Сърцето престане да я чувства.

Научих, че когото и да лъжеш, лъжеш само себе си.

Научих, че правилно може да избира единствено Сърцето.

Научих, че всяко създание е добро в същността си, но понякога липсва връзката със същността.

Научих, че Чудесата се случват, само ако им позволиш да ти се случат.

Научих, че за да ти се усмихне Живота, трябва да му се усмихнеш ПЪРВО ТИ!
Научих ...