Мили ми другарчета , може би докато четете следващите ми писания , ще се чувствате така ,както когато аз четях подарения ми от систъра пътеводител за Барселона , преди още да съм я видяла - Барселона всъщност трябва да се види ,за да се почувства , повярвайте ми нито една написана дума , пък била тя и от хората от Нешанал Джеографик , не могат да пресъздадат усещането от този град......
Тъй като милата ми сестричка решила да ме изненада навръх рождения ми ден в края на юли с пътуване до Барселона през почивните дни в септември , нямахме много време за подготовка , в смисъл самолетни билети , наемане на хотел , но тя се справи блестящо и благодарение на нея това пътешествие се оказа едно от най-приятните изживявания за мен до сега...
Беше наела стая в малък , изключително приличен хотел на ъгъла на
Ла Рамбла и Хоспитал.
Ла Рамбла е най-оживената улица в Барселона , тръгваща от паметника на
Колумб , сочещ от високо с пръст към морето , та чак до
площад Каталуния , където , младежи , гълъби и всякакъв сорт туристи се шляят на воля , в прохладата на пръските от фонтаните наблизо. Това е сърцето на града -
Ла Рамбла - с павилионите за сувенири , множеството заведения за тапас и сангрия , хилядите туристи и улични артисти....
И така ...
Ден първи .
Полетът от
София до Барселона трае около два часа и половина , така че без да усетим умора към 20 часа на 5.09 вече бяхме пристигнали от летището в хотел
"Модерно" с помощта на еърбъс - специалните автобуси , доставящи туристите от летището до няколко по-важни спирки в града .С нетърпение поехме по
Ла Рамбла , да се впишем в пейзажа , дето се вика. Предварително знаехме , че нормалното време за обяд в Барселона е между 14 и 16 часа , а вечерята при тях е нормално да е след 22 часа , така , че имахме достатъчно време да се пошляем и да похапнем паеля /традиционния им ориз с морски дарове/ , тапас / плато с различни морски хапки и зеленчуци/ , както и да изпием първата си сангрия - огромна чаша , около литър- литър и половина - вино с вермут , много лед и различни парченца плодове. Така омагьосани се прибрахме към полунощ в хотела .
Ден втори.
На закуската още разгръщаме пътеводители и туристическо карти- решаваме да започнем от най-близките до нас маршрути .Обикаляме надлъж и нашир
Ла Рамбла , градът се събужда , времето е чудесно , влагата на въздуха е леко в повечко за нас , но пък приятния и постоянен ветрец ни се явява добър спътник в разходката. Разглеждаме
Ла Рамбла на светло , още по- пъстра и детйлно красива , на където и да погледнеш.Не се стърпяваме да влезнем в най-големия и струва ми се единствен всъщност
пазар Сейнт Джоузеф или т.нар
Ла Букерия- тук думата пазар може спокойно да бъде заместена с изложба , тъй като това което видяхме рано сутрин , как търговци на зеленчуци примерно редят бобче по бобче зеления си боб примерно

, или как продавачите на риба и морски дарове настаняват пресния улов из камарите лед , или пък как продавачите на меса и сирена ни уверяваха , че всичко изложено не е просто произведение на изкуството , а си е чисто и просто продукт за близкия ресторант , и как на тоя огромен пазар светеше от чистота , миришеше на прясно , а търговците с неподправеното "Ола!" отвръщаха на ококорените ни погледи.....Снимах в захлас , беше ми весело , толкова ох и ах , може би изрекох още само в къщите построени от
Гауди...Да-
Ла Букерия е трудно да се опише , но ни остави с мисълта , че щом такъв им е пазарът на Барселонците , то и държавата им е не по-малко спретната , весела и усмихната. Казвам "държавата" , защото Барселона не иска да е град от Испания , иска да си е просто Барселона на каталунците , а онези кастилците , демек испанците да си гледат техните си дела....
Шмугваме се в
готическия квартал със тесни улички и чудесно запазени сгради , римски дворци , превърнати днес в музеи .Малки пъстри магазинчета из тесните улички не ни даваха мира да редуваме забележителностите със подготовката за голямо пазаруване

Трудно ми е да разкажа историята на Каталуния , но тук тя е събрана пласт върху пласт.... Евреи , римляни , маври .....абе дълга и широка за разправяне...Наслаждаваме се на приятната симбиоза и на живота , който кипи в тези вековни ширини...Посещаваме
Катедралата Санта Еуалия , величествено , запазено , мистично.
Музея на Пикасо- на разбиращите от изкуство може и да им хареса...Любимата църква на барселонци
Санта Мария дел Мар ...Всъщност забележителностите са платно една до друга- всеки камък , покрив , табела , прозорец , двор.....не бива да отклоняваш поглед...Хапваме страхонти багетиСтигаме до пристанището необятно , бяло опиращо до ....паметника на Колумб отново , въобще този паметник си е отправна и ориентирна точка на където и да се запътиш... И последната цел за ден
Аквариумът- наистина забележително нещо- всевъзможни риби и морски гадинки , представени в огромни аквариуми и най-голямата атракция - "стъклен" тунел - около теб гъмжи от внушителни акули , скатове , морени и всякакви други гадинки, а ти си се движиш по транспортера и смело им се пулиш през стъклото....

Придвижваме се към
Ла Рамбла и взели си урок , че да се сяда в заведение ,не пълно с туристи , а именно с местни , се отправяме към едно близко до хотела ни ресторантче , където по-рано през деня чухме да говорят само на испински и не се излъгахме - страхотна кухня , бира , ама истинска местна бира , обслужване и .... каталунски дух

- повече и не експериментирахме - връщахме се все там и там ,щом станеше време да подгънем крак и напълним стомасите
Ден трети.
Време е за плаж

Аз съм щастлива , щото разбрала за широкомащабните
Барселонски плажове се бях зарекла преди да стъпим тук , че друго няма да правя , освен да ходя на плаж. Но поради други също така приятни причини , времето което успяхме да заделим за този празник на тялото беше само този половин ден

Ноооо си заслужава наистина

Рано , рано тръгнахме от хотела , поздравихме кого?!-
Колумб естествено

, наснимахме го , тръгнахме по крайбрежната алея с множеството палми , приютили десетки барселонски "врабчета" - вресливи зелено- пъстри папагалчета

и се озовахме на плажа- широк , златист , чист и дишащ - без затиснали го хотели , капанчета и други тип "нашенски" плажни простотии , дори иплатените чадъри ишезлонги са някъде там по накрая , да не притсняват натуралистите

.Заехме първа линия на
плаж Барселонета , окъпахме се в кристалното и много соленичко море , попекохме се на барселонското слънце - и то дали щото е барселонско или щото беше септемврийско , но нуждата от чадър не беше наложителна , напротив загара , който палучихме за половината ден плаж е ммммм.....за завиждане
И цял един ден бих стояла , но пък идеята , че ни чака шопиииинг! ни накара да отупаме пясъка към обяд и да се върнем в хотела , за да сменим банските с удобни за проби дрехи и обувки

Ми така де - решихме да редуваме забележителностите на града със забележителните барселонски магазини , особено тези за обувки , чанти , дрехи , но забележете местни испански марки , които по цени , разнообразие и качество си мисля , нямат равни

Естествено денят ни с тези точно занимания се изтъркули най-бързо

, но все пак разумно се отправихме преди залез да разгледаме една от къщите-
каза Батло , проектирана от гениалния , "луд" архитект
Антони Гауди , човекът , за който правите линии не съществуват , всичко в живота се основава на законите , формите и пропорциите в природата- на суша и под вода и за който спецовете от Нешанъл Джеографик твърдят , че дори Джордж Лукас е черпил идеи от него

Но ако за
Барселона вече споменах , че да се говори за нея без да се види е като , като........ то за творенията на
Гауди ,просто нахлупваш аудио гида и се потапяш в света на Жул Верн , на ерата на динозаврите , на приказни герои , на подводни светове и все пак всичко това пригодено в дом за живот , където рационализацията и новаторството вървят ръка за ръка , дори крачка напред от модернизма на архитекта.Само един пример бих преразказала- на кой би му дошло на ум , че вентилационната система на един дом може да бъде основана на принципа на хрилете на риба- просто и логично - това е
Гауди , а защо не подпорните колони да са просто огромни кости на праисторически гигант или светлината да влиза през витражи наподобяващи прилевното синьо на морските дълбини . И хитрец е бил този Гауди освен всичко друго- на плоскост окачва в двата им края синджири с различни дължини , преплита ги , играе с тях , от тежестта си те образуват различни форми и висулки- слага отдолу огледало и снима получения огледален образ - и ето ти готов проект , които би издържал на всички физични закони.....и пак - прави линии няма...
Каза Батло- изключително закачлива , приказно-героична и ...абе иска ти се поне ден да поживееш там...Прибархеме се по тъмно, и пак в същото ресторантче- бира , сепия , калмари , местни мариновани салати.....
Ден четвърти.
Пленени фенки сме вече на
Гауди и турът ще е по неговите следи. Отправяме се към
каза Мила или Ла Педрера /каменоломната , наречена така заради каменния й облик / Многофамилно чудо , естествено без прави линии , но пък със комини , излезли именно от Междузвездни войни , всъщност логично е Дарт Вейдър и фамилия да са копнати именно от там

Къща спасена от Юнеско , тъй като барселонците , дето сиестата им е любимо занимание , явна късно осъзнават , че градът им може да е истинско туристическо чудо едва през осемдесетте- деветдесетте години на миналия век , т. е в наши дни

Но пък като я възстановяват , включително и с истински интерьор , усещането е че гласове и детски смях се вихрят из лабиринтите от стаи с причудливи форми и предназначение и колкото и да е странно усещаш , че именно тези странностите са начинът да живееш логично и просто....
Тръгваме към
Саграда Ла Фамилия- най-прочутото и последно призведение на Гауди , макар и недовършено поради нелепата му смърт / загива на 74 години, блъснат от трамвай , объркан с клошар , откаран в нискоразрядна болница , където умира , бива дори погребан в общ гроб/.Същата Саграда , за която поверието гласи , че не трябва никога да спира и така е в действителност - на фона на хилядите туристи , над огромните опашки за вход си се извисяват строителни кранове , кипи си дейност строителна.... и все има накъде и още и още... и това продължава от 1926 г насам...
Наистина внушителна и едностилна , макар , че само по използваните материали можеш да се ориентираш , кое е автентичното от времето на Гауди и кое от наши дни.И тук разказът какво се видяхме е неуместен и би бил непълен и жалък на фона на цялата фундаменталност и мащабност....
Препускаме с такси /напълно посилни и за наша милост туристи превозни средства/ към
парк Гюел , наречен на благодетеля на Гауди -
Еузебио Гюел - крупен търговец , "продуцент" на архитекта , както за по-лесно го нарекох аз. Та за този парк , строен около 1900-та година , Гюел е имал идеята да изнесе животът от града в къщи от градински тип и кой знае каква причудливост би добил проектът , ако идеята е била реализирана , нооо...историята с дадения на проекта отпор е дълга , за поколенията остава подхванатия от Гауди парк , с причудливи форми , прословутия гущер ,един от символите на града , каменната гора , виещата се "най- снимана" и най-дълга пейка , ако може да се нарече пейка поредното гениално налудничаво хрумване на Гауди и асистента му.....И тук разказът ми би бил мижав на фона на видяното....
От парк Гюел се отправяме към метрото , че доста сме се отдалечили степ бай степ от Ла Рамблата и от....Колумб

и , о - ужас- денят е събота , късния следобед , подминали сме инфото в пътеводителя, че магазините в Барселона не работят в събота и неделя

, а ние не сме превършили с шопинга

Оказва се , че или изданието е старичко или инфото е някакъв вид презастраховане , но за наша радост всички магазини в сърцето на града работеха и след една бира за отскок направихме рекорд по бързо и качествено пазаруване , все пак измежду забележителностите набелязвахме предните дни и доста неща за купуване
Така доволни и предоволни приключихме предпоследния си ден в Барселона на
чаша сангрия и прясно изпечени
сепия ,
калмари и други каталунски истории

, Ау и как щях да забравя традиционния ни десерт -
Крема Каталания- нещо като нашия крем карамел , но нашият пасти да яде- цената от 4-5 евро си заслужаваше и още как

.....
Ден пети.
В 16 часа трябваше да се отправим към летището , а оставаха още толкова много неща невидени

.... Решихме да се отправим през леко съмнителния квартал
Ел Равал към
хълма Монджуик с невероятните му паркове , с дворците , преобразени като музеи , с
Олимпийския стадион и "селцето"
Поебло Еспаньол - Испанското село , построено за изложение през 1929 г , като представителна извадка от къщи , постройки и работилници от всички краища на Испания /говори се ,че са посетени 1600 населени места, за да се открият най-добрите и знакови примери/ Сътбата на този "най-голям музей но открито" е била да бъде разрушено след въпросното изложение , но интересът е толкова мащабен , че не посмяват да го пипнат с пръс , което може само дани радва , защото с ръка на сърцето казвам , че това беше най-зареждащото и мило местенце , което посетихме

, с най-вкусната рибена чорба , която съм опитвала през живота си и най- интересните работилници и магазини за сувенири , които някога съм виждала....
Придвижихме се към последната точка от нашето пътешествие -
каза Гюел , построена от Гауди за неговия благодетел и семейството му - изключително внушителна и естествено "изчанчено" модернистична , с рационализации и идеи , изскачащи отвсякъде , със запазения почерк на Гауди , проектирана и изпълнена с уважение към покровителя...
Обратно в хотела

, обещават ни отстъпка

, ако отседнем следващия път там , а следващ път трябва да има , защото не видяхме толкова много неща

-
стадиона Ноу Камп , увеселителния парк Тибидабо , Ботаническата градина , Зоопарка , Кабинковият лифт с поглед високо над Барселона , още десетки църкви , катедрали , хоспитали , музеи , паркове , фонтани , улички , творенията на съвременници на Гауди , които са били негова жестока и достойна конкуренция

и ....навярно много още магазини
НО поверието гласи , че ако пиеш вода от бронзовото шадраванче в горния край на Ла Рамбла , ще се върнеш пак в града !

Е ние пихме!
И за да не е безпочвен разказа ми заповядайте във виртуалното пътешествие , подкрепено с коментарите на пречупеното ми съзнание

/Малко трудно ми беше да подбера 150 погледа към нещата от общо около 500 , но пък с удоволствие направих поясненията на всеки един от тях

/
http://bandabanda.snimka.bg/?profile,albums
Хм , щях да пропусна техническата информация
Билетът - директен полет отиване и връщане - около 600 евро за двама човека , но може да се намери и много , много по -евтино , ако се планира отрано
Хотелът- нашият специално на Ла Рамблата ни беше препоръчан от отсядали там приятели- 124 евро стая на вечер за двама с всичките му удобства и перфектна чистота . Но след щателно търсене сред множеството хотели и много прилични хостели може да се намерят и цени от порядъка на 30 евро на човек на вечер и то пак в централната част.Предлагат се също и чудесни частни апартаменти , около 100 евро на вечер , където могат да отседнат и повечко хора
Бирата - страхотна местна бира Естрелла и Сан Мигел- аз , спеца , така и не успях да преценя коя е по-добра , колкото и да ги редувах
Сангрията- изписах достатъчно за нея , все пак взехме подарък на мама покривчица за маса с отпечатана рецептата

....да ни е под ръка , така...
ШопингЪТ - приятен и лесен , едно заради разнообарзието и друго , заради шопинг картата , с която разполагахме , предлага се още на входа на хотела

Заслужават си обувките , изделията от кожа , абе всичко си заслужава
Цените - ех , цените

- същите като нашите , ама в евра

И все пак най-важните цени

- бира голяма- 4-5 евра , сангрия- чаша 1л- 9-10 евра , салата- 5-6 евра , паеля - 7-8 евра ,морски дарове- до 10 евро порцията и т.н......
Музеи и забележителности - освен Пикасо , който така и не разбрах , всички други места които посетихме си заслужаваха цената за входна такса от порядъка 15-20 евра и непременно ползвайте аудио гид - около 3 евра , иначе все е дно не сте посетили въпросната забележителност , ако разчитате да карате само на собствено въображение ..
Може и да пропускам нещо да ви кажа , колкото и да се постарах , за това пак напомням - реши ли някой да ме вземе за гид из Барселона - идвам!!!

Всъщност непременно ползвайте джобен пътеводител и туристически карти с маршрутите - добър и точен ориентир са
