Гледам я на сегашния си аватар и си мисля: "Това е! Това е, което искам да бъде!" Усмихната, неподправено "дебилно щастлива", естествена, красива и жизнена!
Знам, че не може да е винаги така, но тогава, какво...
Ще порастне, ще ме нерви, ще сме различни. Ще е жизненоважно да "и се наложа". Ще изпусна моменти, в които трябва да я чуя, да приема нейното Аз.
Неизбежно е мамка му! Трябва да търся неща заради нея и чрез нея, и трябва да приемам, че ще сме различни.
Малко ме е страх!
Мечтая да е умна, чаровна, добър човек. Да вижда в хората. Да чува и да говори поне пет пъти по-малко от мен
Хъх...

...
Искам да знае поне два езика; искам да осъзнава, че физическото е абсолютно толкова важно, колкото физиката; искам никога да не посегне към наркотици; искам никога да не постъпва безотговорно, въпреки че знае че това, което ще направи, е точно такова; искам никога да не ме лъже, защото вярва, че винаги ще я подкрепя; искам никога да не пътува "на стоп", защото това е опасно; искам дори и на 40 да се гуши в мен... Искам, искам, искам...
Как може да искам, което и да е от тези и още хиляди неща, след като нито едно от тях не съм аз?!?
Отидох да я погледна как спи...
Вероятно ще говори два езика и български по-правилно от мен; няма да и пука нито за физиката, нито за физическото; ще пуши трева и ще съм щастлив, че никога няма да разбера за това; ще постъпва безотговорно и ще е горда с това; ще пътува "на стоп" и "Тати няма да знае, защото е далеч от тази идея"; ще спре да се гуши в мен още на пет

...
Запазвам си единствено мечтата, да вярва, че винаги ще съм до нея, каквото и да е направила, каквото и да е постигнала в този живот.
Не знам - трябваше ли да отварям нова тема, но си помислих, че никога не сме говорили за това, какво мечтаем за нашите крушлета. А ние мечтаем още преди да сме ги създали.
Ненапразно винаги пожелавам, на всяка от вас

и на всяко едно крушле

да сте усмихнати. На първо място. Искам си
Въшката
винаги такава, каквато е на аватара ми - усмихната и вярваща. Е, малко е смешно-наивна, но е щастлива

"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"