И мен от известно време силно ме тревожи въпроса с агресията сред децата. Доколко е нормално явление и до каква степен е нормално?!?Да вземем директен пример с Огняна
До преди месец и половина нямаше следа от каквато и да е агресивност. Дори лично аз я научих, че цветята не се късат, а се милват. Така, но... всеки ден сме в морската сред десетки деца. Знаете, че всички те попиват едно от друго като гъби. Преди около месец във връзка и по повод (както би се изразила Норечка
) "спор" за владеенето на една играчка, едно момченце такъв шамар извъртя на Огънчето , че направо ми се доплака. Както и да е - преживях го, но... последва по-срташното. Нашата мома реши, че това е добър аргумент за печелене на спорове и започна да раздава шамари наляво и надясно 
Видях се в чудо! Не мога да ви опиша какви и колко усилия се наложи да положа за да преодолеем този кошмар.Норечка
го приема по-спокойно, но аз съм изключително афектирам и вече месец първия въпрос, който задавам е "Днес посегна ли да удари някого в морската?" Вече 10-на дни отговорът е неизменно "Не", а и аз виждам, че усилията ми се възнаграждават, но до кога? До следващия път, когато някое дете реши че може да използва Огняна за боксова круша?!?Честно ви казвам, че през последния месец половината време, което прекарвам с Малкото Бичме
е насочено към контрол на агресията спрямо други същества.Направо сън не ме хваща
Когато съм в морската се опитвам да контролирам и агресията на децата, които си играят с Огняна , но дори и постоянно да съм там, тази задача е непосилна Голям проблем ми е това
Добре поне, че Малката Въшка сякаш се поддава на възпитание в добрата насока. Друг е въпроса, че с това мое "престараване" в резултат в момента можем да вдигнем от земята който и да е боклук и да го помилваме и/или целунем
, но аз говоря и за по-големи дечица, при толкова малки дечица, ако майките отговарят и детето така се държи, направо е абсурд да си представя, че няма да реагира......
. 
, даже забележки не правя - а примерно - казва един фарфалак на моя бръмбъзък "глупак!" и аз му казвам- "Ами той Дари не знае какво означава глупак , така че не си мисли че го обиждаш , защото той не те разбира" 
или ако му мятат пясък - питам " На теб ще ти хареса ли ако по теб така сипват пясък" или "той е по-малък - не е честно да се отнасяте с него така...." и в тоя дух...Резултатът поне до сега е бил скумросано дете отсреща , което си подвива опашката и не посяга повече 
....не знам какво да кажа , ама тука такова нещо не съм видяла . Нито в парка нито в градината . То нашата градина си е детски център и родителите са отговорни за децата си . Има персонал, но те само сервират напитки и снакс за децата и родителите, и помагат . 
Аз за това не съм и видяла дете да посяга, камо ли да бъде грубо 
(тука бордюрите са много ниски, почти на нивото на улицата) Това така ме притесни, че не можах да реагирам .... едва успях да се усмихна и да благодаря 
И четките за зъби в банята ги искам от дясно , не от ляво 
.......и други такива битовизми 
- не е лесно..... ама никак не е лесно..... понякога като се опитам да го спра да не удари друго дете или пък да отнеме чужда играчка, той се тръшка или проявява автоагресия. Не зная каква е причината за тези особености - за мен това е въпрос на характер, защото колкото и да са различни все пак ги възпитаваме по един и същ маниер и отношението ни към тях и тези им прояви са еднакви и не толерирам в никой случай лигавщината, тръшкането, агресията ...... но е факт, че съм все още в точно тази зона с Влади. Това е и част от причината да не го водя на много срещи с деца на неговата възраст, защото трябва да се преборим първо с този проблем.
