Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете - 2
Moderator: Fireball
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Мате браво
за Ника и за теб
радвам се че всичко е наред.
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Да си изплача болката, че вече просто не се издържа и май от ден на ден нещата стават по-сериозни. Започнах да се притеснявам от известно време, че моето момче буквално се е вманиячило на тема коли. Непрекъснато реве "кууааа, кууаааа", сутрин за ясли тръгваме не с една, не с две, а с няколко коли в неговите, а и в моите ръце. Ако ги оставя настава диво реване. Стигнахме до там и нощем на сън да ревем "кууааа, кууаааа"... дори става прав, със затворени очи и вика... после ляга и продължава да спи. И в крайна сметка проблема е не в малките коли - играчки, а в големите, истинските автомобили. Дядо му го научи да го слага зад волана и от тогава нямам мира. Проблема обаче е не че не искам да го пускам там, а че такава игра продължава с часове, просто не му омръзва. В момента в който се опитам да го извадя от колата става наистина страшно.... нито мога да го изкъпя вечер /защото 2 пъти след ясла и разходка съм го пускала уж за успокоение и да не реве/, нито се храни нормално. За спането след това да не говорим. От понеделник вечер вече не се стърпях и започнах да му давам Дормикинд защото откакто му е нарушен съня е ужасен. Разликата е, че вчера след разходката беше супер спокоен, спа сравнително добре и до късно, но на сутринта му излезе цялото кисело за този период.
Знам, че това е период и ще отмине, но ако някой може да даде съвет как това да стане възможно най-леко и бързо ще съм ужасно, ама ужасно задължена. Това че самата аз не спя не беше проблем, но напоследък се усещам, че започнах да забравям, случва ми се дори да седя или да се лутам и да не мога да се сетя какво е трябвало да правя. Добре поне, че в работата не ми се отразява към момента.
Та така... наоплаках се едно хубаво
С риск да вдигна кръвно отивам да изпия още едно кафе, че само това е начина да съм адекватна... все пакработа ме чака
Знам, че това е период и ще отмине, но ако някой може да даде съвет как това да стане възможно най-леко и бързо ще съм ужасно, ама ужасно задължена. Това че самата аз не спя не беше проблем, но напоследък се усещам, че започнах да забравям, случва ми се дори да седя или да се лутам и да не мога да се сетя какво е трябвало да правя. Добре поне, че в работата не ми се отразява към момента.
Та така... наоплаках се едно хубаво
С риск да вдигна кръвно отивам да изпия още едно кафе, че само това е начина да съм адекватна... все пакработа ме чака
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Жени, ти сама си си дала отговор на въпроса - това е поредния период. След него ще има друг, после трети, след това пети .... после криза на 7-те, после пубертет .... И в другата тема ти казах и тук пак ще ти кажа. Отпусни душа и се успокой. Щом иска коли - давай му ги - Владето понякога си ги слага дори в пликче и така си ги носи, защото и той иска не по 1 и по 2 ..., ами поне по 4-5. Ще дойде момент, в който като не му обръщаш толкова внимание просто ще забрави а колите. Със сигурност не е приятно да висиш до колата, докато той се занимава вътре, но просто го приеми като малкото зло - ако трябва си вземи една книжка и седни наблизо и го остави ден -два, да му писне. От време на време му предлагай да дойде при теб за парченце ябълка или бисквита или за да идете за сладолед - ако откаже - просто си продължаваш да си четеш. Гарантирам ти, че до седмица ще му е писнало. Защото сега в момента, в който той се е разпалил в играта ти идваш и го извличаш насила оттам и естествено човека се тръшка, че му разваляш кефа. Това е все едно ти са си седиш с приятелка на коктейлче и идвам аз и те хващам и те завличам у вас - няма да ти е кеф нали?! Същото е и с тях.
Аз съм допускала тази грешка с Лъчи, защото той беше голям инат и диване и да ти кажа сега с Влади ми е една идея по-лесно - защото просто знам за какво става дума и знам, че днес ще иска коли, утре ще иска на пързалката, в други ден в пясъка и така.
Най-важното и да си спокойна - да приемеш, че на този етап това е неизбежно. В това отношение сестра ми е моето гуру, тя е в състояние и час да седи и да чака ровещия се в праха палавник - докато аз колкото и да ти давам ценни акъли сега, не веднъж и дваж съм нарамвала пищящия маймун и тръгвам по начертаните от мен задачи, защото нямам нерви - но определено не е това начина.
Така че опитай - ден, два да се водиш ти по него, а не да бързраш, за да сготвиш, изчистиш и подредиш у вас. Ще имаш една перфектно разхвърляна къща - но на кой му пука, за сметка на това ще имаш един ухилен, спокоен и добричък Жорко.
Аз съм допускала тази грешка с Лъчи, защото той беше голям инат и диване и да ти кажа сега с Влади ми е една идея по-лесно - защото просто знам за какво става дума и знам, че днес ще иска коли, утре ще иска на пързалката, в други ден в пясъка и така.
Най-важното и да си спокойна - да приемеш, че на този етап това е неизбежно. В това отношение сестра ми е моето гуру, тя е в състояние и час да седи и да чака ровещия се в праха палавник - докато аз колкото и да ти давам ценни акъли сега, не веднъж и дваж съм нарамвала пищящия маймун и тръгвам по начертаните от мен задачи, защото нямам нерви - но определено не е това начина.
Така че опитай - ден, два да се водиш ти по него, а не да бързраш, за да сготвиш, изчистиш и подредиш у вас. Ще имаш една перфектно разхвърляна къща - но на кой му пука, за сметка на това ще имаш един ухилен, спокоен и добричък Жорко.
- Margaritka
- Posts: 1919
- Joined: Tue Oct 26, 2010 10:39 pm
- Location: Русе
- Contact:
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Жени, аз наистина не разбирам какво те притеснява в силното влечение на Жорко към колите?! Това е повече от естествено и хубаво! Давай му това, което иска в случая, защото то по никакъв начин не може да се квалифицира като лошо.

А и както ти е казала Лени - след известно време ще си викаш: "Ех, къде е онова време, дето дертовете на Жорко бяха колите!"
lenny wrote:Така че опитай - ден, два да се водиш ти по него, а не да бързраш, за да сготвиш, изчистиш и подредиш у вас. Ще имаш една перфектно разхвърляна къща - но на кой му пука, за сметка на това ще имаш един ухилен, спокоен и добричък Жорко.
А и както ти е казала Лени - след известно време ще си викаш: "Ех, къде е онова време, дето дертовете на Жорко бяха колите!"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Лорка, ще повторя Лени и Марги- дай му свобода. Свобода да прави каквото иска, а не каквото ти си решила, че в момента е "редно". Давам ти пример- първия път като дойдохте при караваната. Жорко влезе при децата, поиска да яде баница с Дамян и Краси, ти не му позволи, за да не си развали обяда. Той, разбира се, се разрева. Замисли се какво толкова, дори да си "развали" обяда. Голяма работа, че ще е ял баница, а не манджа. Освен това, ще опита веднъж и ще спре, а като му забраниш само ще насочиш вниманието му натам. При всички случаи и двамата ще бъдете по- спокойни, ако му позволяваш да прави неща, които не го застрашават. 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Лоре, и подкрепям напълно момичетата по-горе! Много хубаво го е написала Лени
И аз ще ти дам пример за "несвобода" от плажа на Градина. Жорко поиска при децата в басейна- а ти го извади да стои във вашето малко басейнче -САМИЧЪК. Ми и аз да съм, ще се разпищя и ще ритам.
Остави го да се наиграе. Пък, ако наистина трябва да тръгвате, при нас минава възпитанието, чрез подкупване и изнудване, колкото и грозно да звучи. Примерно: купуваш една малка количка от евтините по левче, и мушкаш някъде у вас скрита. И като трябва да си тръгнете му обясняваш, че у вас има изненада, и я бързо да идете да видите какво се е скрило... под формата на игра. Краси много се кефи така и веднага тръгва с мен. Друг е въпроса, че понякога злоупотребявам и го лъжа така, за да тръгне с мен, и до нас той е забравил
Но поне няколко пъти ако го направиш и се изкефи на изненадката у вас, номера ще минава! 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Хич даже не звучи грозно - ако не ползвам такива похвати нон стоп, трябва да съм се гътнала с ината и енергията на Владетоrumix wrote:...Пък, ако наистина трябва да тръгвате, при нас минава възпитанието, чрез подкупване и изнудване, колкото и грозно да звучи. Примерно: купуваш една малка количка от евтините по левче, и мушкаш някъде у вас скрита. И като трябва да си тръгнете му обясняваш, че у вас има изненада, и я бързо да идете да видите какво се е скрило... под формата на игра. ...
Ей това червеното е основното за мен! Едно дете трябва да расте свободно и обичано. То е ясно, че тук все сме хора дето си обичаме децата и ги гледаме с много мерак, затова не си струва да говорим въобще, но за СВОБОДАТА!!!! Да, да и да! Естествено във всяко нещо, което не го застрашава както правилно е отбелязала Мила, защото от баницата и от басейнчето на плажа нищо няма да му стане, но ако имаш диверсант като Влади дето на хотела в Девин не се спря 2 дни буквално да кара камионче по отточата решетка на басейна, който в плитката си част беше 1.30 - а в дълбоката 1.90 - е тук вече .... няма свобода, а ако не ще доброволно - почвам с омайването, описано добре от Румката, и ако и това не помогне идва ред на шамарената фабрика.milasara wrote: ....... Голяма работа, че ще е ял баница, а не манджа. Освен това, ще опита веднъж и ще спре, а като му забраниш само ще насочиш вниманието му натам. При всички случаи и двамата ще бъдете по- спокойни, ако му позволяваш да прави неща, които не го застрашават.
Но основното е да следваш детето, а не да го караш да прави нещата така както "трябва"! Има време като порасне, ще ги прави точно така - повярвай ми!
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Безценни Лени , МилаСара , Румка и Марго!!!
Късно се включвам , но мисля и действам 1:1 с техните разбирания
- резултат- спокойно , разумно за възрастта си и същевремено жизнерадостно дете
И да ме прощаваш , Лорейн , ама не е ген това- просто представката "не" е приложима при нас , само в животозастрашаващи ситуации , дори тогава се започва с "Внимавай да не....", във всички други - решенията взима той , естествено хитро насочен от мене
И ако това ще те успокои - детето ти не ИСКА да прави нищо по-различно от дете на неговата възраст
И да не се панираш съвсем , когато след колите и количките , дойде ред на бебешка количка с кукла вътре
Предупредена си!
Между другото много си обичам репликата , която често отправям към загрижени баби и лели , когато нещо им се стори в разрез с общоприетото - "Оставете детето да се развива САМО !"
И ако това ще те успокои - детето ти не ИСКА да прави нищо по-различно от дете на неговата възраст
И да не се панираш съвсем , когато след колите и количките , дойде ред на бебешка количка с кукла вътре
Между другото много си обичам репликата , която често отправям към загрижени баби и лели , когато нещо им се стори в разрез с общоприетото - "Оставете детето да се развива САМО !"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Лори, аз се опитвам да намеря проблем и не мога
. Всичко, което са те посъветвали и споделили преди мен ми дава да разбера, че си една от тези обсесив мами дето не дават на децата си на покажат и да изразят чувства и мисли. Подтискането на това води до много сериозни проблеми и може би Илето може да даде повече инфо за това. Не спирай развитието му, остави го да играе. Той така учи. Моят Джеф дори понякога ме дразни- защо му даваш кофата с вода, ще я разлее. Ок, ако не му я дам сега да се научи да я носи, кога? Разсипа 2 пъти и на третият носи като професионален "носач"
. -Не му давай това, за да се научи, че не трябва да пипа. Ами, аз давам, оставям го да се нарадва и като започне да отмества поглед му обяснявам, че това е прити декорация и ще я оставим пак на място. Сега идва и ме дърпа за ръка и казва-мамааа, Петьо уонтс прити. Отивам, давам,той ахка и оставяме обратно без тръшкане и драма.
Ленка, без да се "биеме"
и "скубеме"
(шегувам се), но по принцип "шамарената фабрика" хич не ми понася и не смятам, че помага. Ще изразя моето мнение, няма да ти се противопоставям. Казвам го в смисъл, шамари сериозни, по лицето и болка. Това унижава, подтиска и учи детето, че е ОК някой да ти посяга или то да посяга на друг. Аз също стискам ръката по- силно когато някой от двамата ме изкарва извън нерви, тупвала съм дупе, за да се стресне, НО в никакъв случай да унижа или да причиня болка.
Ленка, без да се "биеме"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Оооо да Ванх!Vanhorne wrote:
....но по принцип "шамарената фабрика" хич не ми понася и не смятам, че помага. Ще изразя моето мнение, няма да ти се противопоставям. Казвам го в смисъл, шамари сериозни, по лицето и болка. Това унижава, подтиска и учи детето, че е ОК някой да ти посяга или то да посяга на друг. Аз също стискам ръката по- силно когато някой от двамата ме изкарва извън нерви, тупвала съм дупе, за да се стресне, НО в никакъв случай да унижа или да причиня болка.
Аз като афоризъм го сложих, но аз дете по лице ( глава ) не удрям, още повече с Влади имам и други притеснения, но памперса му го отупвам редовно като "не чува" или го щипвам за ръката и му говоря на ухото но през зъби. Има ефект - определено. А друга тема е колко ми е криво после
Ха ха Даре и ние имахме любов към количките с кукли - дори бях купила такава, защото много крадеше тези на девойките на площадката






