Благодарим ти Мишанко!
Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете - 2
Moderator: Fireball
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Мдаа, суперски са, но ние вече не обръщаме Фнимание на плюшки
Търсим си "куата" и понеже днес имаме нова, голяма и на всичкото отгоре с отварящи се врати, вероятно Жорко като си я получи след яслата ще е най-щастливото дете
Със сигурност ще я изкъпем довечера и поне седмица ще спим с нея и ще я носим в яслата
Благодарим ти Мишанко!

Благодарим ти Мишанко!
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Тъкмо да питам и аз какви са тия чудеса с температурата при дечковците и тя и Мирка ,разказала как при Али както дойде , така и си отмина това чудо. Та Дари по-миналата вечер усещам го аз след градинка , че леко топличък - меря- 37,4.По късно меря вечерта- 37,8.Обаче детето си играе , хапва , само лек блясък в очите издава ,че има температура и все повтаряше , че му е студено на краченцата , а е обут с чорапи и 3/4 панталонки , ама настръхнал като пиле. Дадох му да изпие една чаша шипков чай с една лъжица мед и после го подканях постоянно да пие вода и то горкото не смогваше да пишка, на едно търсеше гърнето. Преди лягане меря- вече 38, 5 , че и нагоре мисля беше. Поиска да го завия , че му било студенко и отидох за нурофен , връщам се с лъжичката - заспало милото вече и не го събудих да дам .Аз понеже спя при него и дето се вика с уста залепена на челото му спах и се усещаше как си спада температурата и така на сутринта ни помен от нея.И това беше. Аз по принцип съм от бъзливите и като наближи 38 градуса давам Нурофен , ама то май не трябва както разбирам.
Всъщност колко време трябва да се чака , преди да се даде нещо за понижаване на температура?!?
Мире , по другия ти въпрос за по-късното лягане - съвсем нормално е това , което се случва и съвсем на време- порасна вече госпожичката
и естествено игрите вече придобиват друго измерение като вид и време
Заспиване към 21-21,30 е нормално и съответно сутрин да поспива до 8 примерно. Лени беше поствала една хубава статия- колковреме сън при каква възраст е достатъчен ,за да имаме спокойни дечица.
Румка , за мрънкането на Краси сутрин на градинката,колкото и да ти е болно е неизбежно- то пък какво тапирче трябва да е едно дете , та да не ревне за майка си
, ами и те чувства имат
Още повече ,че бъди сигурна , че колкото по-бързо се изнесеш от яслата ,толкова по-бързо детето спира да плаче
Ако всъщност искаме децата осъзнато да знаят къде отиват и остават и да не правят драма, трябва да ги даваме в детско заведение към 4- годишна възраст , добрите педиатри дават тоя съвет , а и аз се убедих от опит - коренна разлика у Дари тая от миналата година- сега още от първия ден усмихнат , дрехи си избира , коментира какво ще правят , после разказва и така...... Е само вчера се разплака като го оставях, ама не за мен , а че иска "Ваканцииииияяяяяя...."
, ама рев ви казвам ...

Мире , по другия ти въпрос за по-късното лягане - съвсем нормално е това , което се случва и съвсем на време- порасна вече госпожичката
Румка , за мрънкането на Краси сутрин на градинката,колкото и да ти е болно е неизбежно- то пък какво тапирче трябва да е едно дете , та да не ревне за майка си
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Ехее, и аз искам ваканция, ама нямаааа!
Даре, за температурата съм чела, че до 38.5 не се дава температуропонижаващо. Иначе много течности. Аз от известно време с голяма доза притеснение се опитвам да го спазвам и често й меря температурата дали слиза надолу.
При нас не е имало никога такъв тип вирус - температура, спада и после нищо. На нас после си ни тръгва или гърло, или нос.
Даре, за температурата съм чела, че до 38.5 не се дава температуропонижаващо. Иначе много течности. Аз от известно време с голяма доза притеснение се опитвам да го спазвам и често й меря температурата дали слиза надолу.
При нас не е имало никога такъв тип вирус - температура, спада и после нищо. На нас после си ни тръгва или гърло, или нос.
It's a small world after all 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Даре
и тук да ти благодаря за споделеното
При нас до 38.3 смятат за невисока Т и не се препоръчат медикаменти - все пак трябва да се наблюдава детето ако е жизнено, хапва си /дори и по-малко/, поема течности, не е летаргично - нека се остави организмът му сам да се пребори
Аз пак с питанка
Значи Алекс преди да заспи /било вечер или следобяд/ започва много да плаче, и нито гушкане, кърмене, биберон, игри, разсейване, носене, пеене...и какво ли още там не помага
Реве, направо се дере
и като си реши спира и заспива ей така изведнъж
Не знам какво чудо е това, чета из Англйски форуми че е срещано това поведение и трябва да мине време да се нареве детето
Аз се старая да съм спокойна, майка и тя не знае какво да прави - тя като вземе да я разнася и успокоява по-лошо става, без ефект е и Алекс си иска пак при мен
И всичко това откакто майка дойде
- е следобедните дрямки по този н-н започнаха от 3 дена
Нали ако нещо я боли ще плаче непрестанно, а не само като и се спи? Вие имате ли някакъв подобен опит? Приемам всякакви мнения, съвети, благодаря 
Аз пак с питанка
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Мире, не я боли нищо, иначе щеше да плаче постоянно. Това, което Мила предположи в другата тема, сигурно е причината. Това са нови хора за нея, изнервя се, докато свикне. Може би опитвай във вечерните часове само ти да си около нея покрай приспиването, пък останалите да помагат през деня. И да свиква детенце с тях.
Мисля, че няма нищо тревожно, свързано със здравето на детето, само дето на теб ти е притеснено, докато премине тази фаза.
Мисля, че няма нищо тревожно, свързано със здравето на детето, само дето на теб ти е притеснено, докато премине тази фаза.
It's a small world after all 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Миленце
благодаря че ми отдели време
И аз вече започвам да си мисля че всичко е свързано с появата на нов за нея човек
Тя иначе много се радва на баба си,все я търси, все я дърпа да я води някъде...въобще не плаче от нея / тя и от незпознати не плаче по принцип/. Но си права че ми е много притеснено 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Мирка , при Дари мрънкането и нехубавото настроение преди сън се дължи единствено и само ......ако мама е закъсняла да го сложи навреме да спинка
И тъй като говориш вече за посменен режим при Али , опитай ритуалите по приспиването да са с една идея по-рано от досегашното - примерно половин час. 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
dara26 wrote:Мирка , при Дари мрънкането и нехубавото настроение преди сън се дължи единствено и само ......ако мама е закъсняла да го сложи навреме да спинкаИ тъй като говориш вече за посменен режим при Али , опитай ритуалите по приспиването да са с една идея по-рано от досегашното - примерно половин час.
Тъкмо това мислех като четях по- нагоре Мирка. Споделям същия опит и с двете си деца. Забавя ли се със "церемонията" преди лягане е някакво чудо-рев до полуда, крещене и нищо не помага. Преумората ги превъзбужда и нищо не е в състояние да ги успокои.
Мирка и аз ти предлагам да я слагаш по- рано. След баня, направи й един хубав масаж, той също ги уморява, вземи книжка и й дай да разглежда. После бубис и ще е отнесла без да разбереш. Тези късни часове на мен не ми се струват нормални за нейната възраст, но все пак ти си я познаваш най- добре. Ние предлагаме и предполагаме
Пепи, ако не е в "сауър" (шауър
- mata_kosmata
- Posts: 4799
- Joined: Wed Nov 11, 2009 1:48 pm
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Само да допълня Дарчето и Надето с една идея - ако вече са изпуснати нещата и се е стигнало до неутешим рев, при нас най-неочаквано помогна идеята на една мама от един друг форум (вече дори не помня къде точно го прочетох). С две думи, ревне ли неутешимо, гушвам я и отиваме двечките в банята на тъмно. Не е идеята да се изплаши човечето, а да няма външни дразнители. Гушкаме се, говоря тихо и успокоително, че мама е тук и всичко е наред... и естествено давам цици
които дотогава ми се отказват. Първите няколко пъти, когато се наложи, ни отнемаше 5-6 минути да овладеем плача, който иначе би продължил повече от час. Сега вече сме на етап, когато усети накъде тръгват нещата (спи й се, някой й се е скарал, ударила се е, не сме й позволили да направи някоя беля), сама започва да ме бута към банята: "Искам тъмното дадеш цице" 


