Никой няма да се сети за скритите ти мисли...

[ThinkPink]

Преди много, много години един цар построил прекрасен дворец. В него имало милиони огледала. Абсолютно всички стени, подове и тавани на двореца били покрити с огледала.

Веднъж в двореца влязло едно куче. Огледало се и видяло около себе си стотици кучета. Като всяко разумно куче, то се озъбило, за да се защити от тези, които го обкръжавали. В отговор всички те се озъбили. Кучето заръмжало, другите кучета веднага отвърнали със същото.

Сега кучето било убедено, че животът му е в опасност и започнало да лае. Напрегнало всичките си сили и залаяло особено отчаяно. Но в същия миг хилядите кучета също залаяли. И колкото повече лаело то, толкова по-силно му отвръщали те.

На сутринта открили нещастното куче мъртво. А в двореца нямало никого, само милиони огледала. Никой не се бил с кучето, нямало и кой да се бие, но то видяло себе си в огледалата и се изплашило. Когато влязло в битка, отраженията в огледалата направили същото. Кучето умряло в битката с милионите си отражения, които го заобикаляли.

Ако вътре във вас няма никакви препятствия, не може да има никакви препятствия и навън, нищо не може да застане на пътя ви. Такъв е законът.

Светът е само едно отражение, едно огромно огледало.

(Дао притча)

[gala03]

[dara26]

http://pik.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D1%82% ... 21656.html

....имаше някога един ник в мама-та "Надежда Винаги Има"......винаги ми е харесвало това просто и кратичко мото , с много , много заряд.....

[dudence]

Към родителите с малки деца:
Нека да съм този, който го казва високо и ясно

от Стив Уайнс


В момента съм в такъв период от живота си, през който се чувствам изтощен почти непрекъснато. Под изтощен имам предвид – разбит, не-знам-как-ще-изкарам-деня уморен, с кървясали очи…

Имам 3 момчета на възраст под 5 години. Не се оплаквам от това. Всъщност може би съвсем малко. Но знам, че има хора, които биха дали всичко за къща, пълна със смях и хаос. Аз бях такъв човек много, много години; болката от безплодието е пробождаща и туптяща и постоянна. Спомням си как позволявах на надеждата да се роди отново и после я виждах да се разбива на хиляди парченца, месец след месец, цели седем години.

Но точно сега, в настоящия ми живот, имам три момчета под 5 години. Има много моменти, в които те са прекрасни - например, когато миналата седмица Исак каза на снаха ми: „Моят баща има коса по цялото тяло“. Или когато Илая покри брадичката и бузите си със зелените ресни на парцала за под и обяви: „Тате, имам брада като твоята!“, или когато Бен се промъква рано сутрин в кухнята преди другите момчета, усмихва ми се и казва: „Времето на Бен и тати!.“
Но също така има много моменти, в които нямам представа как ще се справя с тях, докато дойде времето за лягане. Постоянните искания, нужди и караници са като дращене с нокти по черна дъска всеки божи ден.
Едно от моите деца със сигурност ще се превърне в Стив Джобс. Сега вече отлично разбирам родителите на този талантлив човек. Синът ми има точна представа какво иска – точно по този и никакъв друг начин. Понякога това е точната позиция, на която чинията трябва да е центрирана на масата, или колко да са опънати чорапите му, или точно колко розов трябва да е делфинът, който рисувам – „Със смели очи, не с тъжни, татко!“. Конкретен е като лазерен лъч и никога не спира, докато не е точно както го иска.
Трябва да призная, че понякога от звука на неговите писъци ми идва да се скрия в гардероба. И не мога нито да потвърдя, нито да отрека твърдението, че докато съм там, ям нервно чипс или черен шоколад.
Има хора, които ми казват: „Наслаждавай се на всеки момент! Те порастват толкова бързо!“.
Обикновено се усмихвам и промърморвам нещо несвързано, но вътрешно изгарям от желанието да подържа тези хора под вода. Само за минутка. Само докато се паникьосат мъничко.
Ако имате приятели с малки деца – особено ако вашите деца вече са тийнейджъри или са пораснали, – моля ви, закълнете ми се още сега, че никога няма да им го казвате. Не защото не е истина, а защото изобщо, изобщо не помага.
Разбирам, че наистина порастват много бързо. Но да трябва да се наслаждавам на всеки момент, е просто още едно нещо, което ми е невъзможно да правя точно в момента, и списъкът с тези неща е доста дълъг. Не всеки момент от родителството е прекрасен – нито за вас, нито за мен. Може би просто сте забравили това. Мога да ви го простя. Но ако продължите да ми повтаряте да се наслаждавам на всеки момент, ще трябва да скъсам с вас.
Ако сте родител на малки деца, знаете, че има моменти на удивително щастие, в които не можете да повярвате, че сте около тези прекрасни малки същества.


Но нека съм този, който го каже високо и ясно:
Не сте ужасен родител само защото не можете да измислите как да накарате децата си да ядат толкова здравословно, колкото децата на приятелката ви. Тя очевидно използва необичайни и вероятно незаконни методи на хипноза.

Не сте ужасен родител, защото понякога викате на децата си. В къщата си имате малки диктатори. Ако някой друг ви говореше като тях, щеше вече да е в затвора.


Не сте ужасен родител, ако не можете да ги накажете хладнокръвно и своевременно за всеки отделен акт на тероризъм, който те толкова изобретателно извършват.


Не сте ужасен родител, ако предпочитате да сте в офиса, а не вкъщи.


Не сте ужасен родител, ако нямате търпение да заспят.

Не сте ужасен родител, ако понякога звукът от гласчетата им ви кара да искате да гаврътнете едно голямо.

Не сте ужасен родител.

Вие сте един нормален родител с ограничени възможности. Не можете да свършите всичко. Трябва да си признаем, че сме жертви на нашето преинформирано общество, със свръхвисоки стандарти за родителство, в което ние се чувстваме неудачници, защото позволяваме на децата си да ядат пилешки хапки и да гледат телевизия.
Една от причините да сме толкова изтощени е, че сме претоварени с информация за това какви родители трябва да бъдем.
Така че може би е време да спрем да четем блоговете, които ни казват как да отгледаме следващия президент, който чете от 3-годишен и не просто яде, а ГОТВИ зеленчуците си. Може би е време да сме просто родители, които казват „извинявай“, ако са викнали на детето си. Които признават, че се нуждаят от време за тях самите. Които молят Бог да им помогне да станат по-добра версия на хората, които всъщност са, а не да станат идеални родители.
Така че следващия път, когато видите ваши приятели с малки деца и замъглен, отчаян поглед в очите, поръчайте им пица и ги пратете вкъщи. Вземете децата им за няколко часа, така че да могат да са сами в собствената си къща и да правят секс, ако не са твърде уморени. Сложете ръце на раменете им, погледнете ги в очите и им кажете, че се справят страхотно. И не се стряскайте, ако започнат да хлипат неконтролируемо. През повечето време ние имаме чувството, че се проваляме и децата ни ще се превърнат в ужасни престъпници, които ще ни мразят и няма да искат да сме наоколо, когато пораснат.
Ти си изтощен. Не съм убеден, че нещата ще се подобрят. Днес може да е добър ден, а може и да е денят, в който ще изгубиш контрол дотолкова, че ще изненадаш дори себе си.

Вдишай. Издишай.

П.П. Извинете ме, ако някоя крушка вече го е публикувала

[Мелани]

Дуди благодаря! Вярваш или не ....това ми трябваше.....

[ThinkPink]

Притча за четирите сезона ... и крушата

Един баща имал четирима сина. Той искал да им предаде мъдростта, натрупания през годините си опит и най-вече да ги научи да не съдят прибързано за нещата от живота.

Когато момчетата пораснали, баща им решил да им даде един урок. Изпратил всеки от тях в различен сезон да наблюдава едно крушово дърво, което се намирало далече от дома им.
След като всички момчета изпълнили своята задача и се завърнали обратно вкъщи, баща им ги събрал заедно и ги помолил всеки от тях да опише какво точно е видял.

Най-големият син бил при крушовото дърво през зимата. Той споделил:
- Дървото изглеждаше ужасно. Беше разкривено, приличаше на изсъхнало, а клоните му бяха сковани от лед и сняг.

Вторият син отишъл през пролетта. Той не бил съгласен с брат си и казал:
- Дървото беше свежо и зелено, току-що разлистено, преливащо от живот и изглеждаше пълно с обещания.

На третия брат се паднало да посети дървото през лятото. Той разказал на всички:
- Дръвчето беше отрупано с цвят и излъчваше сладък аромат. Останах очарован от гледката и си помислих, че не съм виждал по-красиво нещо през живота си.

Най-малкият брат бил при дървото през есента. Той заявил:
- Вие грешите. Дървото беше напълно узряло и дори започваше вече да повяхва. А навред около него се излъчваше непознато за сетивата ми удовлетворение.

След като изслушал синовете си, бащата се усмихнал и рекъл:
- Вие всички до един имате право, защото всеки от вас е видял единствено и само един от сезоните в живота на това крушово дърво. Запомнете и никога вече не съдете за дърво или човек по един от неговите сезони. Удовлетворението, радостта, любовта и мъдростта, които определят същността на живота, могат да бъдат измерени само, когато са преминали всичките сезони и са преживели различни ситуации.

Ако се сметнете за победени през зимата, може да загубите обещанието на пролетта, да не видите очарованието на лятото и да не усетите удовлетворението на есента, защото само постоянството дочаква по-добро утро.

[dara26]

Иска ми се да можеше да затворим коледното настроение в буркани и да отваряме по един всеки месец
Харлан Милър

[hristina21]

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Дамян Дамянов
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш.

[caritas]

"Когато една жена забременее, душата на бебето вече знае дали майката ще пометне, дали ще абортира или ще се роди мъртво, или с увреждания. Без значение от това, което ще се случи, душата на бебето обича родителите си и винаги ще бъде то тях, за да им помага в живота. Ако някога сте изгубили бебе, никога не забравяйте, че тази мъничка душа ви е избрала за родител. Тя всъщност ви е харесала още преди да бъде зачената. Тази мъничка душа ви обича и е била много щастлива, че сте успели да я заченете." Лорна Бърн, "Ангели в косите ми"

[Mileto]

„Започва Път от моя праг -
безкраен, ограден с трева.
Увлечен в неговия бяг,
и аз ще трябва да вървя,
да влача морните пети,
дордето стигна друм голям,
събрал пътеки и мечти.
А после накъде? Не знам.“

Дж.Р. Р. Толкин - "Хобит"