Никой няма да се сети за скритите ти мисли...

[caritas]

" Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време на този свят от времето, изживяно досега.
Вече нямам време за безкрайни срещи, където се дискутират статути, норми, правила, начини на действие, вътрешни регламенти, с пълното съзнание, че разговорите няма да доведат до никъде.

Вече нямам време да понасям абсурдни личности, които, независимо от възрастта си, не са пораснали. Нямам време да се занимавам с посредствености. Нито пък искам да присъствам на събирания, където дефилират напомпани его-та.

Не толерирам манипулатори, интересчии, кариеристи, маневристи.
Ядосват ме индивиди, които се опитват да дискредитират по-кадърните, за да си присвоят техните места, да си припишат техните таланти и постижения.

Ненавиждам да бъда свидетел на борбата за по-важно място, да наблюдавам ефекта, който тя предизвиква сред по-амбициозните.
Презирам хората, които не спорят за съдържания, а за титли. Времето ми е прекалено ценно, за да се занимавам с титли.

Искам да живея до човечни хора, много човечни, преди всичко друго, човечни.
Хора, които обичат да се смеят на грешките си.
Които не се суетят около успехите си и не се самозабравят.
Които не се смятат за избраници, за елит, превъзхождащ останалите. Преди наистина да са станали такива.
Които не бягат от отговорностите си.
Които защитават човешкото достойнство.
Които не искат нищо друго, освен да вървят редом с истината и справедливостта, честта и достойнството.

Есенциалното, основното, простото, обикновеното, натуралното най-базисното, това е, което прави живота ценен. Което прави пътешествието ни на този свят да си струва.

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите и могат да го направят.
Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израснали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри.

Да, бързам да живея с интензивността, която само зрялата възраст може да ми даде.
Искам да не пропилея нито едно от лакомствата, които ми остават. Сигурен съм, че ще бъдат още по-сладки от тези, които досега съм изял.

Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест.
Надявам се, че това един ден ще стане мечтата на всички ни, защото така, или иначе, ще стигнем до края… А защо да не бъде с радост и удовлетворение?"

Марио де Андраде

[hristina21]

ЗДРАВЕЙ, АЗ СЪМ СЪДБАТА. РЕШИХ ДА ТИ ПИША...

автор: Гергана Лабова

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това. Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето. Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една - да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич,
Съдбата

[Margaritka]

Хриси, страхотно!!! Точно така е, разбрала съм го отдавна и затова вече не задавам този въпрос "защо".

[hristina21]

И аз,особено,в частта със страховете /слава Богу, разминах се с доста безболезнен опит,като ужаса от поредна спряла бременност,от което,доказано, не се умира/, разочарованието и мечтите....мисля,че определено,си научих уроците

[hristina21]

Притча: Винаги имаш два избора


Джери беше мениджър в ресторант. Винаги в добро настроение. Винаги, когато някой го попиташе как е, отговаряше: „По-добре от това не може да бъде!“ Голяма част от персонала напусна, когато той реши да си смени работата. И тръгнаха с него… от ресторант в ресторант.

Защо? Защото Джери умееше да мотивира хората. Ако някой от колегите му имаше лош ден, Джери винаги беше до него, за да го успокои и да му покаже позитивната страна на ситуацията. Забелязвайки това, станах любопитен.

Един ден отидох при него и го попитах: “Не разбирам, никой не може да бъде позитивен целия ден, ти как успяваш?“ Джери се усмихна и ми каза: “Всяка сутрин се събуждам и си казвам "днес имаш два избора – добро или лошо настроение". Винаги избирам доброто настроение. Всеки път, когато се случи нещо лошо, си казвам "имаш два избора – да бъдеш жертва или да учиш от ситуацията." Винаги избирам това да уча. Когато дойде някой при мен и почне да ми се оплаква, имам два избора – да слушам оплакванията му или да му изтъкна позитивната страна на живота. Винаги избирам позитивната страна“.

„Но това не е всеки път така лесно“, казах му аз. „Напротив, лесно е“, отвърна Джери – „всичко в живота се върти около избора, всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш добро или лошо настроение. Избираш как ще ти протече животът.“

Няколко години по-късно чух, че Джери е направил нещо, което е недопустимо в неговата работа. Оставил е отворена задната врата на ресторанта. От там са влезли няколко въоръжени мъже. Докато опитвал да отвори сейфа, ръцете му треперели и не успявал да улучи правилната комбинация. Тогава един от мъжете се паникьосал и стрелял.



За щастие, бързо открили Джери и го закарали в болницата. След дълга и тежка операция, той бавно се оправил. Видях го 6 месеца след случката. На въпроса как е, той ми отговори: „По-добре от това не може да бъде! Искаш ли да ми видиш белезите?“ Отказах, но го попитах за какво е мислил по време на обира.

„Първото, което ми дойде на ума е, че трябваше да заключа задната врата. След като ме застреляха, лежейки на земята си мислех, че имам два избора – да живея или да умра. Реших да живея. „А не те ли беше страх“, попитах го? „Лекарите бяха страхотни, през цялото време ми повтаряха, че всичко ще бъде наред. Но като ме вкараха в линейката и като им видях лицата, тогава се уплаших. Прочетох в очите им: „той е мъртъв“. Знаех, че е време за действие. Там имаше една огромна медицинска сестра, която през цялото време говореше с мен, за да ме държи в съзнание. На въпроса към какво съм алергичен и́ казах „Към куршуми.“ Всички почнаха да се смеят. Тогава им казах: „Избирам да живея, моля ви, третирайте ме като жив, не като мъртъв.“

Джери преживя благодарение на много добри лекари, но и заради невероятния си оптимизъм. От него научих, че всеки ден имаш избор – да се наслаждаваш на живота или да го мразиш. Единственото нещо, което си е само твое и което никой не може да ти отнеме е твоето настроение. И ако малко водиш сметка какво е то, всичко в живота е по-лесно.

[Margaritka]

Аааа, Хриси, последните ти притчи са право в 10-ката!!!

[Мелани]

Хриси, четох и двете - улучваш ме перферктно!!!

Мнозина са се обиждали когато казвам - живота ти се дава, за да избираш.

А предната за съдбата ми напомни по някакъм начин за "Стъпки в пясъка"

[chares]

Днес прочетох това във фейса

Колко е важно
Да имаш търпение,
без да спреш да настояваш.
Да имаш надежда,
без да имаш очаквания.
Да запазиш равновесие,
без да останеш безразличен.
Да отстояваш себе си,
без да се натрапваш.
И да умееш да искаш,
без да ти пука от отговора.
Да си като котката -
като те изгонят от едната врата,
да влизаш през другата,
но в същото време
да запазиш достойнството си.
Да оставиш нещата да се случват,
без да изгубиш себе си по пътя.
Да не страдаш по миналото,
но да не го забравяш.
Да вярваш в бъдещето,
но да живееш днес, тук и сега.
Да бъдеш свободен,
но да знаеш какво да правиш със
свободата си.
Таня Богданова

[caritas]

http://offnews.bg/news/%D0%9D%D0%B0%D1% ... t#comments

[gala03]

https://www.youtube.com/watch?v=c_KidFNBDo4