Ей как съм я пропуснала тази темичка, ама нали по това време започнаха тревогите и пътуванията ми покрай болестта на майка ми
.
А ето че днес доктора ми я припомни, благодаря
.
Аз си спомням много добре точно тези времена на промяната. Не е лесно да си тинейджър и да те връхлетят най-сереозинте промени в страната. На 9 ноеври вечерта имахме изпит за приемане в редиците на комсомола. Нов клас, новоприети в математическата гимназия, още не се познавахме добре, но на изпита се явихме почти всички в сградата на партийният съвет в града. Бяха ни дали на заем книжката с решения, задачи и още нещо на ЦК на КПСС(която не върнах после и сега е архивирана някъде в нещата ми
) и трябваше да можем да отговаряме на въпроси от цялата книга. Е падна ми се въпрос който знаех, но си спомням че много ме дразнеше решението в наръчника, но трябваше да отговарям както е записано... И така бяхме приети около 80% от присъстващите, другите трябваше да отидат на поправителен следващата седмица... да ама не. След това дочухме, че нещо става в София, но информацията не беше достатъчна...А пък в нашето градче беше тихо и спокойно. Разбрахме ние в понеделника, че няма да има комсомолци вече и че няма да ни върнат парите за членски внос, книжка и снимките които бяхме вече платили и изпратили. И така разбрах аз, че от тук насетне ще е трудно, различно, но пък и с много възможности за мен...
Така и сатана. Успях да завърша образованието си перфектно във времена на купони, недоимък, редене на опашки с часове за самун хляб...в това време направих и първата си "жертва" отказах се от захарта в чая и млякото, защото имахме много малко и стигаше само за сестра ми - и до ден днеше ненавиждам чай и кафе със захар. После трябваше да се преодолеят много пречки, стачки, липси, трудни моменти, но нито за миг не съм си и помисляла, че щеше да е по-добре ако всичко се върне назад - незнам просто след тази безмислена, политическа книга, която трябваше да порчета едва 14 годишна и която дори и върли политици не разбират, сякаш порастнах с 10 години в мисленето си.
Това е, просто как се случват нещата, точно преди няколко седмици посетих Берлин и "стената" то само портата стои и се сблъсках с реалността Берлин и Берлин зад стената - действителността е подтискаща и разликите все още ги има и са огромни (поне за човек който е живял и в двете действителности) и незнам още колко години трябва за да изчезнат, може би поне още 40 години за да може наистина да се смени поколението и мисленето...
Данита мила, да знаеш че точно думата Борба и Избор е ключова - сега можеш да се бориш и трябва да се бориш, преди нямаше тази възможност, сега можеш да Избираш и ще трябва да избираш - ти си този който определя нещата от живота, а не някаква си политическа "религия"...
) и чатят на шльокавица по цял ден - има и изключения. 
Вярно, в стария си клас дъщеря ми беше аутсайдер, бяла лястовица, но пък в новия няма и едно дете, което да слуша чалга. Да, различни са от нас, но пък са много по-свободни и уверени. Иначе, ако се замислиш, и по наше време (когато ние бяхме ученици) имаше всякакви деца - от единия до другия полюс, и четящи, и затъпяващи... Малко отклоних темата, но исках да кажа, че съм съгласна със Зази - в крайна сметка всичко зависи от нас като родители.