Пете, така и не те поздравих за хубавата тема
Малко ме е срам да си призная, че все по-рядко чета, или ако го правя, е като препрочитам стари книжки, които са ми под ръка

Тоя интернет ще ме повреди тотално
За да не е само запис, ще споделя за последната книга, която дочетох тия дни - "Да се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай. Като литературна стойност и гъдел от самото четене - не ме плени, но като идеи ми се хареса
От една страна, докато четеш си казваш - да, това е ясно, но от друга се питаш - е, аз успях ли да го направя, като е толкова ясно
Общо взето лайтмотивът на книгата е в тези думи на автора:
"Една двойка трябва да бъде заедно не само за да създаде семейство, не само за да се наслаждава на живота, не само за да прави секс, а за да расте заедно с другия. А за да растеш, трябва да си свободен и да бъдеш себе си. Ако играеш роля, тогава ролята ти ще расте, но не и ти."
Препоръчвам я, особено за хора, които имат съмнения в пълноценността на връзката си
П.С.
Гале, много сладък разказ на О'Генри

бях го забравила
