krushkite.com

Лори и аз имах подобни страхове в петия месец. Радвай се на всеки отминал ден! Бори се за Бебо - и двамата го заслужавате. Ако трябва помисли за отпуска за няколко дена. Лека-полека ще стигнеш шести месец, после седми, а тогава все бебе ще излезе . Много те гушкам и ти пращам много любов, спокойстие и сила !

Хормон решава съдбата на цели държави!

Окситоцин - новото оръжие

Американски учени измериха за пръв път биологичния ефект на майчината любов. Сензационните резултати разкриват и ролята на един хормон, който учените наричат "хормон на доверието". Дори правителствата зависели от него...

Учени от Уисконсинския университет обявиха тази седмица резултатите от уникален експеримент, който е доказал, че гласът на майката освобождава от стрес. Учените са измерили нивата на „хормона на стреса”, кортизол, преди и след прегръдка или успокоителен разговор с майката на всяка от участничките в експеримента. Нивата на кортизол са намалели веднага след успокоителната сесия, а нивата на друг хормон, който учените наричат „хормон на доверието”, окситоцин, са се увеличили и са останали високи в продължение на няколко часа.

Най-голямата изненада е, че майчиният глас по телефона има същия ефект като физическото присъствие на майката. Д-р Лесли Зелтцер, една от авторките на експеримента, казва, че тези резултати преобръщат представите за условията, при които се отделя окситоцин, и показват, че този хормон има по-голямо въздействие върху социалното поведение, отколкото се е предполагало досега.

Окситоцинът - решаващ за доверието ни в политиците

Подценяваният хормон

Окситоцин беше доскоро познат най-вече като хормон, който се отделя по време на раждане и има роля при кърменето, тъй като спомага за установяване на положителна връзка между майката и детето. Учените казват също, че окситоцинът подготвя мозъка на жените за новата им роля. Зоните, които произвеждат окситоцин, „светват”, когато майката види бебето си, казват те, а физически това се асоциира с по-високи нива на хормона в кръвта.

Доскоро лекарите отхвърляха възможността хормонът да има някаква по-значителна роля. Едва през последните десетина години някои изследователи го обявиха за „хормон на доверието” и започнаха да изследват въздействието му върху поведението.

Окситоцинът играе важна роля в едно рядко генетично заболяване, наречено синдром на Уилиямс, в което сложен набор от генетични дефекти води до ред симптоми, сред които и свръхпроизводството на хормона. Това прави страдащите от синдрома патологично доверчиви, а лицата им често имат „неземно” изражение.

В нормалния мозък „хормонът на доверието” се произвежда рядко и само при определени условия, казва Пол Зак от Клермонтския университет в Калифорния: „Когато някой направи нещо приятно за нас, например държи вратата, за да минем, мозъкът ни отделя химическата субстанция, което пък намалява естественото недоверие, което изпитваме спрямо непознати.”

Зак е сред първите учени, които започват изследвания на връзката между окситоцина и социалното поведение. Според него окситоцинът определя до голяма степен поведението ни. Дори нещо повече: този хормон е решаващ и за доверието в управляващите.

Чудотворна субстанция?

Новата полит-дрога

Първите експерименти на Зак включвали впръскване на окситоцин в носовете на участниците. Опитите му показали, че високите количества окситоцин предизвикват временни състояния на извънредна доверчивост и ненормална щедрост. Тези резултати навели Зак на мисълта, че окситоцинът може би участва в определянето на настроенията спрямо правителството. Експеримент през 2004 година, в който 130 участници били напръскани с хормона, показал, че хората на окситоцин имали по-голямо доверие в околните и в политиците.

Известно е, че доверието пада в периоди на стрес и тревожност. Зак твърди, че стресът и стресовите хормони като кортизол убиват окситоцина и доверието намалява - както в личен, така и в социален план. „Биологичната ми теория е, че стресът потиска отделянето на окситоцин. Така че е възможно да има реална биологична причина за ниското доверие в дадено правителство”, твърди Зак.

Не всички учени биха се подписали под тази теория. Срещу идеите на Зак има много възражения, но никой вече не оспорва ролята на окситоцина като „хормон на доверието”. Самият Пол Зак казва, че е изключително важно да научим повече за механизмите на чудотворния хормон: „Сред всички фактори, които икономистите проучват, за да разберат защо едни държави са богати, а други бедни, доверието е най-важният. Доверието има по-голям ефект върху икономическия растеж от всички други фактори, с които се занимават икономистите.”

Една жена се прибирала изморена и смачкана от поредния гаден ден в живота си и пътувала с градския транспорт.
Седяла тя на задната седалка и си мислела тъжна и нещастна: мъжът ми свиня, гадна работа, деца кретени...мъж свиня, гадна работа, деца кретени...
Всеки човек обаче си има едно ангелче , което неотлъчно го следва и му изпълнява желанията.
Нейното ангелче било седнало зад нея на седалката и си записвало: мъж свиня, гадна работа, деца кретени...
Чудело се то горкото: защо пък й е всичко това?! Но пък щом иска, аз съм за това - да изпълнявам!

А вашето ангелче какво си записва всеки ден?

Ама така , де Има една приказка-Лошите мисли , предизвикват лоши събития , хубавите - хубави събития
Да внимаваме какви са помислите ни !!! ....щото ангелчето милото да се не чуди

Кариии , от де толкоз мъдрост в тебе , бе човече?!

Това отново ми напомни за книгата на Ронда Бърн-"Тайната". Когато я прочетох първия път бях мнооого впечатлена най-вече от това:" ясно и точно формулирайте желанията си, защото енергията "там горе" не може да разпознае намеците" Например не си повтаряйте: " мразя работата си", а кажете:" искам да си намеря нова, по-добра работа" Книжката не е лоша-препоръчвам я на всички, на които им е интересна теорията за силата на мисълта

dara26 wrote: Кариии , от де толкоз мъдрост в тебе , бе човече?!

Отде, отде - от интернет, отде!

Ако някой ден сътворя лично нещо такова, ще се постарая да научите непременно.

С истинска тъга разбрах, че вчера, 16.05.10, в 07,45 ч е починал великият Ronnie James DIO... Един от бащите на съвременния рок, един истински рок ТИТАН...

Поклон!

Един от най-великите и абсолютно уникален
Истината е, че точно утре ще забравя, че вече не е жив. За мен той е музиката, която правеше, а тя е прекалено жива, за да му позволи да си отиде ей така

Марги, благодаря ти, че го отбеляза. Снощи се завъртя тази информация из интернет и все се надявах, че не е вярно, но...Уви! Поклон и да почива в мир!
http://vbox7.com/play:132fc8d8