krushkite.com

• Когато започнах да обичам себе си, открих, че мъката и страданията са само предупредителни сигнали за това, че живея против своята собствена истинност. Днес аз знам, че това се нарича "да бъдеш самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да обидиш някого, ако го принуждаваш да изпълнява собствените си желания, макар да знаеш, че не им е дошло времето и човекът още не е готов за това, въпреки че този човек бях аз самият. Днес наричам това "самоуважение".

• Когато започнах да обичам себе си, спрях да жадувам за друг живот и изведнъж видях, че всичко, който ме заобикаля сега, ме приканва да раста. Днес аз наричам това "зрялост".

• Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства аз се намирам в точното място и в точното време и всичко се случва точно когато трябва. Така че мога да бъда спокоен. Днес аз наричам това "увереност в себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да крада от своето собствено време и спрях да правя грандиозни планове за бъдещето. Днес правя само онова, което ми доставя радост и ме прави щастлив, нещата, които обичам и които развеселяват сърцето ми. Правя това по свой собствен начин и в свой собствен ритъм. Днес аз наричам това "простота".

• Когато започнах да обичам себе си, аз се освободих от всичко, което вреди на моето здраве - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме дърпаше надолу и ме отвеждаше далеч от мен самия. В началото наричах тази позиция здравословен егоизъм. Днес аз знам, че това е "любов към самия себе си".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да се опитвам да бъда винаги прав. И оттогава започнах все по-малко да греша. Днес разбирам, че това е "скромност".

• Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето. Днес живея само в настоящия момент, в който се случва всичко. Днес аз живея всеки ден, ден след ден, и наричам това "удовлетворение".

• Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ми пречи, че от него мога дори да се разболея. Когато обаче го свързах с моето сърце, той веднага ми стана ценен помощник. Тази връзка днес аз наричам "мъдростта на сърцето".

• Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът.

Част от речта на Ч.Чаплин по повод 70-тата му годишнина.

Тинки, много мъдри мисли, от един чудесен човек. Още от дете харесвам Чарлс Чаплин.
Вчера си припомних си една мъдрост - Винаги говори "имам" и "добре съм", за да имаш и да си добре. Това е от моята баба. Тя казваше "добре съм" и когато беше на легло и краят беше близо.

Само с това не съм съгласен

"Ние повече нямаме нужда от спорове, конфронтации, проблеми със самите нас и с другите хора. Дори звездите се сблъскват, а от сблъсъка се раждат нови светове. Днес аз знам, че това е Животът"

То и самата идея по начина, по който е изразена съдържа противоречие в себе си

Ние, хората, се нуждаем неистово от спорове, конфронтации, смелост да се изправим пред проблемите с други хора и да ги решим. В тези сблъсъци се раждат нови светове, както и след сблъскването между звезди.
Хората неоснователно силно се страхуват от такива сблъсъци и често живеят в компромиси или в положение на вегетиране...

Провокирай и се конфронтирай, винаги когато човекът насреща е важен за теб, но го прави с уважение!
Спори с въображение и отворен ум!
Изправяй се смело срещу проблемите, защото решаването им носи само добро!

Така се раждат нови свсетове според мен

Кваз, знаех си, че е грешка в превода и сме малко lost in translation
Издирих го в оригинал:
"We no longer need to fear arguments, confrontations or any kind of problems
with ourselves or others.
Even stars collide, and out of their crashing new worlds are born.
Today I know THAT IS “LIFE”!
Демек - вече не бива да се страхуваме от спорове, конфронтации и всякакви проблеми с нас и с другите...
Много добре ми идва точно в този момент, точно тази мислъл
Мерси за корекцията... пък с тебе ще се конфронтирам, ама друг път

Винаги съм насреща , Розавелке

Как съм изпуснала това днес, сред работа и тичане. Оставям си го за десерт на деня - по тъмно, на любимото кресло, с чаша червено винце в ръка.

Ето статията във вчерашния брой на сп. Моето дете:
Майка ми и Найден тръгват вчера сутринта за вилата и спират на едно павилионче за вестници, където Найден търси това списание. Продавачът му показва, че го има и го разопакова, защото Найден иска да се увери, че там ще ни намери нас. Стига до "нашата" страница, усмихва се и започва да обяснява на продавача: "Това са дъщеря ми и зет ми, а това е внучето!"...

Маргаритке

Марги, бъди сигурна, че Найден те е чувствал като своя дъщеря и много се е радвал на вашето щастие с Вальо. Със сигурност е бил горд да види на страниците на списанието и внука си - Марти! Последните му мигове са били пълни с любов и радост. Мир на праха му Запалете днес в къщи една свещичка за него, задушница е.

Маргинце, прегръщам те силно!