krushkite.com

Марги казват, че добрите хора си отиват за миг.... прегръщам те миличка

Марги, оргомна прегръдка от мен!
Изпращам цялата си обич на теб и семейството ти.

Марги силна гушка за теб!!! Вечна му памет на Найден! Звездичката му ще грее и пази теб и твоето семейство!

Майка ми е по-земен човек, може би защото е зодия Телец. Вчера като говорихме по телефона тя каза: "Аз ще се примиря, то е ясно..."
А аз не мога...

Марги колко добре те разбирам мило . Аз никога няма да се примиря, че брат ми го няма, никога!!! Усещам го, чувам гласа му да ми казва "Наде, как си бате. Да цункаш на вуйчо муцунката".........................................

Марги, прегръщам те, мила крушке

Марги

Марги, и аз да те гушна и да подложа рамо.

Margaritka wrote:Майка ми... каза: "Аз ще се примиря..."
А аз не мога...

Странно нещо е смъртта Честно казано рядко се замислям за нея, защото предизвиква безкрайно повече въпроси в мен, отколкото са отговорите.
По-често се замислям за начина, по който я възприемаме ние.
Аз вярвам в прераждането, но това има съвсем малък досег до това, което искам да кажа.
Представете си всички нас, хората и особено близките до нас, като една купчинка от малки червейчета. Жизнени и гърчещи се всяко в своя посока. Обградени от други себеподобни и уютно опрели гръбчета в гръбчетата на другарчетата си. Щастливи от най-малкото докосване и топлина... Идва момент обаче, в който едно от тези червейчета се превръща в пеперуда и отлита. В нашата купчинка се отваря болезнено празно място. Усещане за студенина и липса на докосване до любимото същество, което на практика е най-човешкото усещане.
Това е едно от най-болезнените неща, които можем да преживеем. Дори понякога се чувстваме предадени...
В такъв момент, човек просто трябва да се гушне в останалите до него любими същества и да се усмихне на пеперудата, в която се е превърнало другарчето му. Трябва винаги да и се усмихва и с любов, и щастие да мисли за нея
Не трябва да се примиряваме със студенината останала след смъртта. Смъртта е неизбежна, но за топлината трябва постоянно да се борим...
Не е кой знае каква философия. Просто се гушваш, обичаш и се усмихваш с благодарност за това, което си получил и си имал възможност да дадеш.
Не че е толкова просто, но... нали трябва да помогнеш и на другите червейчета да намерят топлина, когато и ти отлетиш

Квази , благодаря! Ще запомня!