Никой няма да се сети за скритите ти мисли...

[Quasimodo]

Ето ви едно стихотворенийце, което аз възприемам като алегория за живота:

ДОБРАТА КНИГА

Четях една книга и стоях на игли
цял следобед във своята стая
с тази мисъл единстевна: Да не се развали!
Добра да остане до края!

А бе толкоз добра като слово и стил,
и добра като мисъл човешка,
че накрая, ако нещо... не, не бих и простил-
тя нямаше право на грешка.

И усещах я жива и за нейн хатър
и отговарях с нещо чудесно:
подир всяка глава ставах все по-добър,
което при мен не е лесно.

А възможно е даже - аз не бих бил против, -
щом добро и красиво едно са,
да съм станал, над книгата, и донейде красив,
но не във това е въпроса,

а той беше в това, че със всяка глава
тя лъхваше с радости нови...
или стари, загубени сред гмежта четива,
която днес младите трови,

и четях, и се радвах, че със своя летеж
моята вяра в човека издига...
И изобщо е щастие това да четеш
добра - в двата смисъла - книга!

[Мишанка]

Марги, мъчно ми е, че при теб се събраха радостта и тъгата. Винаги боли, когато почине близък човек и отначало болката е по-голяма от самия теб. После боли винаги когато се сетиш. Накрая болката изтлява и остава съвсем малка, но с нея винаги стои обичта към този човек. Разбира се остават и моментите, когато много ти липсва. Гушкам те много, много .

[dudence]

НЕДОСТАТЪКЪТ на ЖЕНИТЕ

Жените имат сили, които изумяват мъжете...
Те понасят страдания, те понасят мъка,
но те носят щастие, любов и радост.
Те се усмихват, когато искат да крещят.
Пеят, когато искат да плачат.
Плачат, когато са щастливи
и се смеят, когато са нервни.
Те се борят за това, в което вярват.
Те се изправят срещу несправедливостта
Не приемат „не” за отговор,
когато вярват, че има по-добро решение.
Лишават се от нещо, за да има за семейството.
Отиват на доктор с изплашен приятел.
Те обичат безусловно.
Плачат, когато децата им успеят
и са щастливи, когато приятелите им получават награди.
Радват се, когато чуят за раждане или сватба.
Сърцата им са разбити, когато си отиде приятел....
Скърбят безкрайно, когато загубят член на семейството,
и все пак са силни, когато мислят, че не им е останала сила.
Те знаят, че една прегръдка и една целувка
може да излекува разбитото сърце...
Жените идват във всички форми, размери и цветове.
Те ще карат километри, ще летят, ходят, тичат или ще ти е-майл-нат само,
за да ти покажат колко са загрижени за теб.
Сърцето на жената е това, което
кара светът все още да се върти.
Те носят радост, надежда и любов.
Те изпитват състрадание и имат идеи.
Те дават морална подкрепа на
семейството си и приятелите си.
Жените имат важни неща да кажат
и всичко да дадат.
НО ВЪПРЕКИ ТОВА, АКО ИМАТ НЯКАКЪВ НЕДОСТАТЪК,
ТОВА Е, ЧЕ ТЕ ЗАБРАВЯТ КОЛКО СА ЦЕННИ.

***
Господ не ни дава хората, които искаме.
Tой ни дава хората, от които се НУЖДАЕМ...
да ни помогнат, да ни наранят, да ни напуснат, да ни обичат
и да ни направят човека, който искаме да бъдем.

[Pippi_M]

Приказката за малките жабчета
Имало едно време една групичка от малки жабчета, ...
... Които си организирали надбягване.
Целта била да се изкачат на върха на една много висока кула.
Долу, около кулата се събрала голяма тълпа да наблюдава състезанието и да аплодира участниците ...
Състезанието започнало ...
Истина Ви казвам:
Никой от тълпата не вярвал от сърце, че малките слабички жабчета ще достигнат върха на кулата.
Чували се изказвания, като например:
"О, пътят е толкива труден! Те НИКОГА няма да достигнат върха. "
Или пък:
"Няма начин да достигнат върха. Кулата е толкова висока!"
Малките слабички жабчета започнали да се скапват. Едно по едно ...
... Освен онези, които с бодра крачка се изкачвали нагоре и нагоре ...
Тълпата продължавала да крещи:
"Толкова е трудно! Никой няма да успее!"
Все повече жабчета се уморявали и се отказвали ...
... Но ЕДНО продължавало нагоре, и нагоре, и нагоре ...
Това няма да се предаде!
На самия края всички други вече се били отказали да изкачат кулата. С изключение на онова мъничко жабче което, след неимоверно усилие, единствено успяло да стигне до върха!
Тогава всички други жабчета естествено поискали да разберат, как точно това жабче е успяло да го направи?
Един от участниците попитал малкото жабче, как то, което е успяло, е намерило силата, за да достигне целта?
Оказало се, че ...
Победителят бил ГЛУХ!!
Поуката от тази история е:
Никога не слушайте негативните или песимистични изказвания на другите и ги подминавайте!
Защото те Ви отдалечават от Вашите най-красиви мечти. Онези които носите в сърцето си!
Винаги мислете за силата, която носят думите.
Защото всичко което чувате или четете повлиява на действията ви!
Следователно:
Бъдете ВИНАГИ ПОЗИТИВНИ!
И преди всичко:
Бъдете ГЛУХИ когато хората ви казват, че вие не ще можете да осъществите мечтите си!
Винаги мислете:
Аз мога да го направя!

[Vanhorne]

~ Спя до най-красивата жена на света! ~

От две години спя
до най-красивата жена на света
и даже съм сигурен, че тя ме обича.

Обожавам да вдишвам нюансите
на телесната й топлина,
докато я събличам или обличам.

Не зная с какво съм заслужил
този дар на съдбата -
най-красивата жена на света
до мен да притихва!

Да се шмугваме сгушени
в пазвите на съня...
Толкова сме си свикнали!

Цял живот си мечтаех да срещна
най-красивата жена на света,
а ти я изпрати в леглото ми, боже!

Но един съществен въпрос
винаги ще ме тревожи:
непременно ли трябваше
да съм неин баща?

/един стих на Красимир Йорданов/

[elora]

Приказка за кралят на рибарите

„Чувала ли си историята за кралят на рибарите?
Като момче кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората…
за да докаже смелостта си и стане крал.
Докато бил сам тая нощ…
го посетило божествено видение.
От пламъците му се появил Свещеният Граал -
символ на божието съвършенство.
И един глас рекъл на момчето:
„Ти ще си пазителят на Граала
и ще лекуваш сърцата на хората с него.“
Но момчето било заслепено, поради младостта си…
даваща му толкова сила, знаменитост и красота.
И така…
за един кратък миг се почувствал не вече крехко момче…
а единствен и непобедим…
като Бог.
Затова протегнал ръка към огъня за да вземе Граала,
но Граалът изчезнал…
ръката му потънала изгаряща в пламъците,
покривайки се с ужасни рани.
И колкото повече остарявало момчето…
толкова по-дълбоки ставали раните му…
докато един ден…
той окончателно не загубил вяра в живота.
Изгубил вярата си в хората, изгубил вярата и в себе си.
Не можел да обича или да се чувства обичан.
Бил просто един болен и напатил се човек.
Умирал.
Един ден, бродейки из замъка един от шутовете му…
се сблъскал със самотният крал.
Шутът бил доста слабоумен. Той не разбирал кой стои пред него.
Виждал само пред себе си един болен и самотен човек.
„Какво те мъчи, приятелю?“, запитал шутът краля.
А кралят му отвърнал…
„Жаден съм. Искам малко вода за да утоля жаждата си.“
Шутът напълнил една чаша с вода…
и му я подал.
Когато кралят започнал да пие…
усетил как раната му заздравява.
Погледнал ръката си и видял, че в нея държи Светият Граал…
търсен от него през целият му живот.
С почуда се обърнал към шута…
„Как успя да намериш това, което най-смелите ми
и умни войни не откриха?“
„Не зная.“, отвърнал му шутът.
„Знаех само, че беше жаден“.“

[Margaritka]

Ели, когато навремето гледах филма "Краля на рибарите" си спомням, че той ме държа под въздействието си две седмици... Никой друг филм не го е постигал!

[elora]

Да, велик филм за времето си, а Джеф Бриджис тогава си го харесах за първи път .

[Margaritka]

Това е писмено детско съчинение, което се съхранява в Педагогическия музей в Париж. Темата му е да се опише птица или бозайник.

”Птицата, за която ще пиша, е бухълът. Бухълът не се вижда денем, а нощем е по-сляп и от къртица. Не знам нищо особено за бухъла, затова ще продължа с друго животно, което си избирам - кравата.
Кравата е бозайник. Има шест страни: лява, дясна, горна и долна. В задната страна има опашка, от която виси четка. С тази четка се гонят мухите, за да не падат в млякото. Главата служи да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде. Рогата са за да се бие с тях. От долната страна е млякото. Оборудвана е така, че да може да се дои. Когато я доят, идва млякото и вече не спира. Как го прави това? Никога не съм го разбирал, но то тече с още по-голямо изобилие.
Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник. Кравата не яде много, но онова, което изяжда, го яде на два пъти и така има достатъчно. Когато е гладна, мучи, а когато не казва нищо, значи, че вътре е пълна с трева. Краката й стигат до земята. Кравите имат много развито обоняние, поради което можеш да ги подушиш от много далече. И заради това въздухът в полето е толкова чист."

[Quasimodo]

Оххх... Скоро в Уикипедия бях попаднал на това
И ако обърнете внимание , 'щото може и да не се замисляте, но не само при хората е така: мъж-жена, нищо общо

... Кравата е бозайник...
... Мъжът на кравата е бикът. Бикът не е бозайник...[/img]