Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Posted: Tue Oct 11, 2011 12:59 pm
Охххх...
И мен от известно време силно ме тревожи въпроса с агресията сред децата. Доколко е нормално явление и до каква степен е нормално?!?
Да вземем директен пример с Огняна
До преди месец и половина нямаше следа от каквато и да е агресивност. Дори лично аз я научих, че цветята не се късат, а се милват. Така, но... всеки ден сме в морската сред десетки деца. Знаете, че всички те попиват едно от друго като гъби. Преди около месец във връзка и по повод (както би се изразила Норечка
) "спор" за владеенето на една играчка, едно момченце такъв шамар извъртя на Огънчето
, че направо ми се доплака. Както и да е - преживях го, но... последва по-срташното. Нашата мома реши, че това е добър аргумент за печелене на спорове и започна да раздава шамари наляво и надясно
Видях се в чудо! Не мога да ви опиша какви и колко усилия се наложи да положа за да преодолеем този кошмар.
Норечка
го приема по-спокойно, но аз съм изключително афектирам и вече месец първия въпрос, който задавам е "Днес посегна ли да удари някого в морската?" Вече 10-на дни отговорът е неизменно "Не", а и аз виждам, че усилията ми се възнаграждават, но до кога? До следващия път, когато някое дете реши че може да използва Огняна
за боксова круша?!?
Честно ви казвам, че през последния месец половината време, което прекарвам с Малкото Бичме
е насочено към контрол на агресията спрямо други същества.
Направо сън не ме хваща
Когато съм в морската се опитвам да контролирам и агресията на децата, които си играят с Огняна
, но дори и постоянно да съм там, тази задача е непосилна
Голям проблем ми е това
Добре поне, че Малката Въшка
сякаш се поддава на възпитание в добрата насока.
Друг е въпроса, че с това мое "престараване" в резултат в момента можем да вдигнем от земята който и да е боклук и да го помилваме и/или целунем

Да вземем директен пример с Огняна
До преди месец и половина нямаше следа от каквато и да е агресивност. Дори лично аз я научих, че цветята не се късат, а се милват. Така, но... всеки ден сме в морската сред десетки деца. Знаете, че всички те попиват едно от друго като гъби. Преди около месец във връзка и по повод (както би се изразила Норечка
Норечка
Честно ви казвам, че през последния месец половината време, което прекарвам с Малкото Бичме
Направо сън не ме хваща
Голям проблем ми е това
Друг е въпроса, че с това мое "престараване" в резултат в момента можем да вдигнем от земята който и да е боклук и да го помилваме и/или целунем