Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Posted: Tue Oct 11, 2011 4:38 pm
Аз се съгласявам на 100% с Илето, че не бива да се слага етикет на деца и родители, тъй като може да има причина. Всяко дете реагира различно и прави различни неща по различни причини.
Както всички сте казали вече- най- важна е реакцията на родителите, а именно: когато дето посипе пясък на главата да друго дете, майката не скача като ужилена с нервно/злобен поглед. По този начин не се отдава голямо значение на случката, а майката на "виновното" дете би следвало да поощтри извинение и да обясни, защо не се прави така. Друг е въпроса, че тук посипването на пясък на главата на другото е част от детската игра и никой не отдава значение на това, тъй като това не е агресия.
Даренце, точно там е разликата: родителите тук реагират без особена емоция или примерно: Пепи отива и блъска Дари с всичка сила. Дари пада и си удря главата, съответно започва да плаче. Аз ставам и 1во се извинявам на майката, а тя от своя страна гушка нейното и започва: It is OK, your are OK, everything is OK. Аз хващам ръчичката на Пепи, погалваме другото детенце, извиняваме се, предлагаме му една от нашите играчки и така.
Така в детето не остава и спомен, че нещо се е случило или извода, който правят и двете деца е положителен и не оставя впечатление, че при следващ такъв случай другото дете трябва да скочи да започне да блъска и бие в защита.
Тук в у- ще физическия контакт е нещо много "страшно". За посягане те изключват без да им мигне окото. Прошки няма, ако родителя не е обърнал внимание на време нещата стават сериозни и записването на такова дете в др. у-ще може да се окаже пректически невъзможно.
Както всички сте казали вече- най- важна е реакцията на родителите, а именно: когато дето посипе пясък на главата да друго дете, майката не скача като ужилена с нервно/злобен поглед. По този начин не се отдава голямо значение на случката, а майката на "виновното" дете би следвало да поощтри извинение и да обясни, защо не се прави така. Друг е въпроса, че тук посипването на пясък на главата на другото е част от детската игра и никой не отдава значение на това, тъй като това не е агресия.
Даренце, точно там е разликата: родителите тук реагират без особена емоция или примерно: Пепи отива и блъска Дари с всичка сила. Дари пада и си удря главата, съответно започва да плаче. Аз ставам и 1во се извинявам на майката, а тя от своя страна гушка нейното и започва: It is OK, your are OK, everything is OK. Аз хващам ръчичката на Пепи, погалваме другото детенце, извиняваме се, предлагаме му една от нашите играчки и така.
Така в детето не остава и спомен, че нещо се е случило или извода, който правят и двете деца е положителен и не оставя впечатление, че при следващ такъв случай другото дете трябва да скочи да започне да блъска и бие в защита.
Тук в у- ще физическия контакт е нещо много "страшно". За посягане те изключват без да им мигне окото. Прошки няма, ако родителя не е обърнал внимание на време нещата стават сериозни и записването на такова дете в др. у-ще може да се окаже пректически невъзможно.