Извинявам се, че ще се намеся - неродителски, но затова пък даскалски. Т'ва изобщо не е вярно. Tabula rasa съществува само на теория. Иначе щеше да е необяснимо как деца на едни и същи родители, възпитавани по еднакъв начин, се оказват толкова различни в края на краищата. Което, Квази, не изключва "в началото беше Доброто", само дето и това не го написваме ние за първи път, само го подчертаваме и удебеляваме.Quasimodo wrote: Все пак, изхождайки от тезата, че малките деца са чист лист, върху който ние първи пишем нещо, предпочитам да започна с "В началото беше Доброто!"![]()
![]()
Иначе по обсъжданата последно тема - нямам какво да добавя към думите на Дуденце на предната страница.
Липсата на родителска реакция е недопустима, но наличието й не е никаква гаранция, че случаят няма да се повтори. Родителят не може нищо да направи, за да предотврати, може само постфактум да говори до припадък, евентуално да накаже детето по някакъв начин, но и това не значи, че няма да има рецидив. Твърде близо сме до природата, за добро или за лошо. И трябва много време, за да се вкараме в приличните рамки на обществото, и въпреки това се оказва, че много често цивилизоваността е привидна и отдолу някъде тлее някаква пра-енергия, която не се знае в кой момент как ще се трансформира и накъде ще избие. При децата пък - съвсем.
За частните ясли, градини и прочие - Даре, нали не мислиш сериозно, че там, дето има повече от едно дете/човек, има начин агресията да се изключи?
Айде подадох си нослето от защитената зона, връщам се обратно.
