krushkite.com

Еееех, Миласара,дано наистина да разбера...хайде,да не е толкова скоро,че технически ни трябват поне десетина месеца,ама ще си ги изчакам
А като гледам,на таз,вашата баба трябва да й целувата краката-някои на едно се тръшкат, а жената три е поела
Квази,с тази програма и аз взех да се чудя да не сте "професионалисти" че то, май ,не ви се случва много да се свъртате тук
Елора, и и на мен в един спонтанен момент ми обещаха подобна амбициозна дестинация /Фернска Полинезия/,та и аз седя с ореолчето на главата в повечето време,да не вземе да си промени решението и чакам като кученце

elora wrote:... Квазимодо... вие да не сте професионални пътешественици...

Абе нещо такова Направо сме луди за вързване Още първата година, в която се запознахме с моята девойка, изпътешествахме над 25 000км на стоп из България плюс една десетдневна обиколка из Холандия, Белгия и Париж. А нямахме изобщо пари
От там нататък стана страшно Не сме спрели. Дори мислехме да направим една фирма с цел да показваме на чужденците истинското лице на България и истинското очарование, а не зализаните курортчета и нагласени селца. То това не е отпаднало, но... може би ще го реализираме в светлото бъдеще
Абе... човекът е човек, когато е на път
Ние България си я харесваме повече от всичко останало, но последните години я зарязахме с идея "да ни димъчнее и да ни е интересно, докато започнем да я обикаляме с малките бичмета"
Ей сега ще се появи Кака Модка и ще ни даде разумен съвет да си открием темичка за пътешевствия, а не да "спамим" тази Само, че няма да е права В живота всичко е пътешевствие под една или друга форма и това, че в тази темичка ти казваме "Добре дошла" е една вероятна възможност да започнеш едно ново за теб пътешевствие, така че... коментарите са си на място (Абе дай ни да философстваме )

25 000 км са си сериозна хапка дори за моята устица, но наистина ви се възхищавам /явно и двамата си вървите един на друг по акъла /. На мен ми присветва винаги, щом ще се тръгва нанякъде. А за агенцията-има време.
А коя кака Модка ще се появи , на мен тук ми определиха да си пиша, тази тема съм си я окупирала вече, тя е моя, моя, моя , както се казваше в Мързелград, а и даже ми казаха да си спамя на воля /май Мили Ванили, ама не помня/, така че не мърдам, много си я харесвам, тук си си оставам .
А животът наистина е едно пътешествие, в случая към себе си, към вас, пък и към нещо неочаквано, ако искаш.

Кака Модка е Милето, 'щото тя е модератор на форума, но хич да не те притеснява Аз съм и слабост и щом влезем в една и съща темичка веднага и омекват коленцата

Това е една от възможностите никога да не правиш крачка назад - възприемаш всичко, което се случва с теб и хората около теб, като едно пътешествие.
Винаги е интересно, има нови неща всеки миг. И книгите са вариант И има много други варианти...
Предполагам, че човек започва "да затъва" само когато няма воля да възпиеме нещата около него с отворен ум. Независимо дали са положителни или подтискащо отрицателни, "нещата" винаги са възможност за крачки напред.
Проблемът в 90% от случаите е че хората се изоставят, прашасват, загниват, губят вяра.
Ма'аш крачоли из света и пътешевстваш из хората, из градовете, из идеите... Където и да пристигнеш в края няма да си на загуба

Quasimodo wrote:Кака Модка е Милето, 'щото тя е модератор на форума, но хич да не те притеснява Аз съм и слабост и щом влезем в една и съща темичка веднага и омекват коленцата

Еййййй, надушвам те от километри. Не е истина просто.

Аз като съм казала на Елорка, че това си е нейното райско кътче, и това си е. Онази тема с пътешествията хич не искам да я споменавам, че ще се сети някой за моя разказ за Дисниленд и отече работата.

Днес ми пристигна в офиса едно сладко книжле с тематика Пътешественик в БГ. Сега като го разтворя у дома и ще се почнат едни планове.

Квазиии, вместо това строително- инженерно образование дето си тръгнал да го учиш, вземи запиши една философия, бе човек. Имай милост, молим ти се- аз съм руса и освен това от 5г. съм си у дома, та и малкото сиви клетки, които имах са ми закърнели.

Хриси, бабата ни си има своите чудатости, ама съм й страшно благодарна, че понякога ни отменя. Може ли да ме вземете в куфара за Френска Полинезия, обещавам да съм много послушна.

Елора, Малдивите са много хубава дестинация. И километраж ще навъртиш дотам, че верно Квази няма настигане. Много е спокойно там (даже бих казала леко пенсионерско) и страшно красиво.

Аз си мислех, че са няколко каки модки .
Ееее, Квазимодо ти си ми новия идеолог, напълно покрепям .
А за подтискащо отрицателните неща смятам, че човек трябва с ясно съзнание да си остави толкова време да ги изживее, колкото му е необходимо, иначе ако се насили да ги прескочи и да бъде весел, когато душата му не е готова, се получава обратен ефект. А за отворения ум много хубаво звучи, ама аз като се втреса от някоя тревога, напълно се затварям и нищо не може да ми задържи вниманието, колкото и да е интересно. Мисля си, че е важно, да не се оставяш задълго на страховете си /не съм го тренирала още напълно/. И не мисля, че е въпрос на воля, колкото е начин на възприемане на света, просто оптимизма и песимизма са заложени в човека, както са заложени и различните дарби, просто някои хора имат дарбата да се радват на 100% на живота. Е, естествено, можем да се учим на това.

Mileto wrote:Онази тема с пътешествията хич не искам да я споменавам, че ще се сети някой за моя разказ за Дисниленд и отече работата.

Абе Миле, ти защо си мислиш, че кака ти спи?!

Margaritka wrote:

Mileto wrote:Онази тема с пътешествията хич не искам да я споменавам, че ще се сети някой за моя разказ за Дисниленд и отече работата.

Абе Миле, ти защо си мислиш, че кака ти спи?!

А Германия, а? А?

То и аз много-много да не знам, че нали и аз бях обещала едни пътеписи... ама тия дни, като съм такава залудна и се търкалям по диваните като муха без глава, може да ми дойде музата и да ги сътворя...

Eeeeee... elora ама гледай сега, как за някой неща си се изучила, а за други не

elora wrote:... за подтискащо отрицателните неща смятам, че човек трябва с ясно съзнание да си остави толкова време да ги изживее, колкото му е необходимо...

elora wrote:... Мисля си, че е важно, да не се оставяш задълго на страховете си ...

'що така има разлика, бре Те страховете не са ли "подтискащо отрицателни неща" И 'що па да не им даваме и на тях достатъчно време за изживяване А на радостите?!? Те па да не са вечни Ще вземем да затъпеем все с едни и същи радости
Както и да е Не е хубаво много да задълбаваме във философията, че по някое време ще ни стане скучно

Я по-добре кажи, как се чувстваш и какви ги преживяваш, през последните ден-два, с твоите сладоледчета

Хе, хе... добре че стана въпрос за пътешествия, че да се появят тук всички длъжници да си посипят главите с пепел, за липсващите пътеписи
Не помните ли бате ви Квазю, как до последното по-голямо пътуване винаги ви държеше в течение директно от местата на събитията включително и със снимков материал