Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете - 2

[Margaritka]

Публикувах тази статия във Фейсбук, но тъй като я считам за МНОГО важна я публикувам и тук. Тя според мен е подходяща за родители, които планират да имат деца или вече имат бебета. За останалите е вече късно След като я прочетете няма да се чудите как мога да пия кафе с приятелки, да ходя на йога (или да правя парфе ), да излизам след 20 ч и т.н... Оказва се, че навремето мадам Миновска, преподавателката ни по френски, ни е научила не само на перфектнен френски език, а и на френски авторитет, такт и дипломация! )) Merci, Madame Minovska!

http://www.segabg.com/article.php?id=588773

[alex.svoi]

Марги страхотна статия, само докато е четох и ми беше толкова спокойно Имам си и аз подобни намерения за възпитание, дай боже да станат реалност в скоро време Мерсиии

[Vanhorne]

Марги, четох я тази статия в таймс и да ти кажа честно съм уморена от това да ме учат как да си възпитавам децата- китайски тайгър мамс Еми Чауа, сега фрацузите, преди и индийки... и всичките цъфнали. Няма рецепта според мен и когато всичко е с разум и лимит е ОК. Търпение или изнервяне бих попитала тук по повод тази статия? И това, че Американците имат проблем с това тук е голяма лъжа. Аз Американче търкалящо се по земята в магазина не съм видяла.

[Margaritka]

Ванх, аз не разглеждам статията толкова като паралел, а по-скоро като тъждество. Ако пък и да правя паралела, то е между французите и българите, защото в посочения като американски начин на възпитание аз виждам на 100% българският, който не ми харесва!

[Vanhorne]

Марги, аз разбрах ти, какво имаш предвид, но наистина се дразня когато националност се намесва в нещо така строго индивидуално. Всяко дете има психика и е индивид. Всяко дете реагира различно при различни ситуации и само един родител може да прецени как да извлече от него най- доброто и да го накара да се се държи подобаващо, да има морал. Аз винаги съм била във възтор от възпитанието на немските деца, но се оказа, че мами живеещи там не смятат така, което буквално ме изуми. После тази Еми Чауа: детенцето й направило картичка за РД и тя му казала, че е боклук картичката....., не й дала да иде до тоалетна докато не си изсвири упражнението правилно.......тия крайности малко не са ми по вкуса. После французойките не отговаряли веднага на плача или искането на детето си?! Как знаеш, какво иска едно бебе, което плаче, че да го оставиш. Не казвам да хукнеш като луд и през глава, но всичко има своя нормален начин. Когато иска нещо, не бих могла да седя безизразно, защото фрацузойката смята, че е правилно. Бих обяснила и забавила процеса по един по- мек и с обяснение начин.
Та, така де браво на тях, но и в България си имаме прекрасно възпитани деца и да седнем и ние да ги понаучим викам аз

[lenny]

Уникална статия ! Много ти благодаря, че я сподели с нас Марги

Ванх, аз не разглеждам статията толкова като паралел, а по-скоро като тъждество. Ако пък и да правя паралела, то е между французите и българите, защото в посочения като американски начин на възпитание аз виждам на 100% българският, който не ми харесва!

Именно дори четейки я, точно в нея осъзнах няколко от собствените си грешки, за които естестевено си плащам данък

[dudence]

Когато става въпрос за възпитание, генерализирането е меко казано наивно. Причините са същите, които е посочила Ванх. Моите деца са личности !!! от момента, в който са вдишали първата си глътка въздух. И аз не само ги обичам, но и ги уважавам като такива. Да потискам потребностите им (от каквото и да било естество) за мен е неприемливо. Не мога да си представя, че детето ми нощем ще плаче, защото е гладно или защото е уплашено, и аз няма да го нахраня или успокоя. Възпитанието е двустранен процес- моите деца също ме възпитават ежедневно. Колкото и да си мислим, че ние като родители сме водещите в този процес, истината е, че вървим ръка за ръка.
Сравнявайки и генерализирайки, авторката на статията май се опитва да ми внуши, че да играя с детето си, когато ТО поиска, да го гушна, когато ТО има нужда или дори просто така, пренебрегвайки собствените си занимания и удоволствия, да разговарям с него, когато ТО има потребност от това, а не когато аз реша...не е правилно възпитание и ще срине авторитета ми пред детето. Не приемам, че мога да науча детето си да се справя с фрустрацията, като сама го фрустрирам.
Странно ми е, че в тази статия никъде не срещнах думичката „любов“. Прочетох за дисциплината, самоконтрола, авторитета , търпението, пренебрегнатото удоволствие...
А любовта не може да срине ничий авторитет!

[Margaritka]

А знаете ли понятието емоционална интелигентност? Нашата психоложка казава, че за съжаление то още не е познато в България, но всъщност точно за това става дума в статията...

А що се отнася до любовта, за мен най-висшият израз на майчината любов е даването на свобода на детето!

[lenny]

А знаете ли понятието емоционална интелигентност? Нашата психоложка казава, че за съжаление то още не е познато в България, но всъщност точно за това става дума в статията...

А що се отнася до любовта, за мен най-висшият израз на майчината любов е даването на свобода на детето!

Да, именно това понятие е непознато у нас. Просто никой, никъде не ни е учил какво е това. А то наистина е много важно.

Дуди, Ванхи - абсолютно съм съгласна, че децата се раждат личности и че като такива трябва да се отнасяме към тях. Кой ако не аз ще потвърди, че при еднакво отношение и еднакви критерии прилагани и към 3-та те са доста различни, да не кажа в някои области коренно! Тоест не говорим за пречупване или насилие над децата, говорим за точно това меко и ненатрапчиво насаждане на търпение, на уважение, на самодисциплина и на уважение на личното време и пространство на останалите, което описват авторката.
Знаейки колко чакахме Владето, осъзнавайки напълно, че това е последното ми майчинство - аз допуснах точно част от грешките описани от авторката. Не го оставях и за секунда искащ нещо и неполучаващ го веднага. Изпълнявах безпрекословно всеки негов каприз и желание, до степен да нямам свои собствени, а сега ще се наложи полека-лека все пак да влизаме в пътя, защото категорично няма да търпя лигни и тръшкания повече - тези, които са пили кафе с нас ще ме разберат най-добре
Колкото до генерализирането, аз изобщо изключвам дори споменатите нации, защото на всякъде има и от едните и от другите родители - просто ми допада модела, описан в статията като френски и толкоз. Нека това не обижда живеещите зад океана, защото макар да не съм стъпвала там аз поне се разпознах в голяма част от описанието на тамошните родители.

[Quasimodo]

Когато става въпрос за възпитание, генерализирането е меко казано наивно. Причините са същите, които е посочила Ванх. Моите деца са личности !!! от момента, в който са вдишали първата си глътка въздух. И аз не само ги обичам, но и ги уважавам като такива. Да потискам потребностите им (от каквото и да било естество) за мен е неприемливо. Не мога да си представя, че детето ми нощем ще плаче, защото е гладно или защото е уплашено, и аз няма да го нахраня или успокоя. Възпитанието е двустранен процес- моите деца също ме възпитават ежедневно. Колкото и да си мислим, че ние като родители сме водещите в този процес, истината е, че вървим ръка за ръка.
Сравнявайки и генерализирайки, авторката на статията май се опитва да ми внуши, че да играя с детето си, когато ТО поиска, да го гушна, когато ТО има нужда или дори просто така, пренебрегвайки собствените си занимания и удоволствия, да разговарям с него, когато ТО има потребност от това, а не когато аз реша...не е правилно възпитание и ще срине авторитета ми пред детето. Не приемам, че мога да науча детето си да се справя с фрустрацията, като сама го фрустрирам.
Странно ми е, че в тази статия никъде не срещнах думичката „любов“. Прочетох за дисциплината, самоконтрола, авторитета , търпението, пренебрегнатото удоволствие...
А любовта не може да срине ничий авторитет!

Извинявам се, че цитирам цялото мнение, но... искам да прегърне Малкото ЩурАче за всяка една дума в него и за всяка запетая, даже
ЩурАче , ти си моят идол в детеотглеждането