krushkite.com

Помним, Квазко, помним. Айде печелиш едно сладоледче от мен, ама от ония захаросаните.

Кари, браво бе, приятелка ми се пишеш, това си беше направо удар в... бъбреците.

Ау, как сте ми нападнали темичката, като чухте че смятам да я присвоявам .
Квазимодо, аз съм много добре, веселушка съм , с онези микроскопичните нямам обратна връзка, но се надявам да са ок, иначе чета, лежа, ям.
Чакам пътеписи, да има какво да си чета докато лежа Може и от Дисниленд, може от Малдивите, и от Германия, нямам претенции

Еййй,Елора,чак и със собствена темичка си се уредила-да вземе да ти завиди човек А лудите ги дай насам,ще им намеря друга къщичка-на мен това ми е най-любимото време,уж планове,планове и пак не ми стига времето за всичко,което съм си набелязала,докато си седя вкъщи болнични,размазвайки се от мързел.
Миласара,най-малкото,заради онази мечтана двойка отдолу, сърце няма да ми даде да ти откажа. За Полинезията съм приготвила,обаче гардероба,че куфара ще ни е малко-май по някое време и томбола за местата трябва да пусна,че много набъбна "допълнителният багаж", ама твоето си е запазено,обещавам Лошото е,че към момента съм още на етап "визуализиране на мечтата"върху десктопа на лаптопа...ама ще стане така,както е тръгнало,ги отмятам една по една
МалИИИИИИ, Квази,аз не съм знаела,че в България има толкоз километри, а вие сте ги навъртяли даже -като се гледам,два живота няма да ми стигнат да ги мина

hristina21 wrote:... МалИИИИИИ, Квази,аз не съм знаела,че в България има толкоз километри, а вие сте ги навъртяли даже ...

'ми к'во да ти кажа Луда работа - аз не работех, Пилето беше студентка последна година в СУ, живот братче По три-четири дни в седмицата изкарвахме по пътищата.
"- Ти виждал ли си крепостта в Маточина?
- Не...
- Хайде натам"
"- Ами ти виждала ли си Беленташ?
- Не...
- Хайде тази седмица натам"

Кой ти е мислил за деца тогава Бяхме на принципа "Чукаш и бягаш" Само дето така се уцелихме с девойката, че след чукането бягахме в една и съща посока

elora , ти нищо че нямаш обратна връзка със снежковците, говори им и ги споменавай само с добри мисли Те сега са ти най-послушни След някой и друг месец ще започнат да ти тежат, после ще напират да се раждат, после ще ти реват... мира няма да видиш Радвай им се сега докато са кротки

Хрисиии, хайде не завиждай /въпреки че съм голяма свидла/ ще си поделя темата с теб , нали тя е за добре дошли . А лудите защо ги искаш, ние с тях сме си другарчета /аз пък нищо смислено не правя по време на болничен, само дебелея и изпразвам от съдържание главата, хем всеки път се заричам поне език да уча нов/.
Квазимодо, не знам агенция ли ще правиш, ама разказваш сладко-сладко /то аз писателствам, но ти си наистина по-добър/. Човек като те чете ще каже, че кой знае какви са тез' места и какво ли е пропуснал като не ги е видял. От друга страна едва ли имаш време сега с бебчето, но за мен имаш талант на разказвач /не се подмазвам /. Мдаа, пътеписи, с хумористични елементи, това е жанра.
А за разговори с клетчиците сякаш още не съм отворена, има ли ги, няма ли ги ... Нещо не се справям с визуализирането. И, защо говориш в множествено число - няма да се хващат и трите,я

Е па ти сега "Има ли ги, няма ли ги"... Нали ги сложихте, бе бичме Как няма да ги има
Както казва една девойка от форумчето (ама като не мога да се сетя коя ) "В момента си бременна до доказване на противното"
От друга страна е добре, че не можеш да ги "визуализираш" Мъчна работа щеше да е. В интерес на истината в моя си свят три на веднъж звучи добре, но е страшничко Не знам с каква физика си, но да кажем, че като за начало едно пухълче ще е напълно достатъчно Ако можеше да ги визуализираш... как да си избереш на кое да вдъхнеш живот
Божа работа е това и нека му оставим тези грижи. Ние хората сме прости същества - дай ни да се радваме на това, което имаме, така че... ще почакаме и ще видим резултата
Аз нещо съм изпуснал Ти кога очакваш благата вест Предполагам, че си писала назад, но сега не ми се връща "да ровя"...

Аз всъщност се казвам Мариян Повечето хора го произнасят Мар'ян , но това определено не е правилно
Ти от къде си В смисъл къде живееш?
Честно казано хич не ми се вярва, че си ни открила случайно Той тоя "бот", който ни индексира форумчето само в кулинарната тема виси и изобщо, ако някой ни намери в Google ще реши, че сме банда кулинарни аматьори с умерен ентусиазъм...

На 18 ден ми е теста, не съм го писала, защото не съм искала да влизам в подробности. И живея в София.
Никого не познавам нито виртуално, нито лично от Вас, нито някой мен ме познава, може би съм нахлула прекалено емоцинално в пространството ви, за което се извинявам. Вчера през ноща видях, че е пусната тема за гласуване, като от ваша гледна точка сигурно е вярно, че е много рано и не ме познавате, за да ме приемете. Аз също в интерес на истината макар и да съм искрена към вас, също не съм напълно готова да се разкривам на 100% за 5 дни по този начин, така че ви разбирам. Както и да е, явно нещо не се получава, може и аз да съм по-чувствителна. Искам само да кажа, че макар и за кратко в тази тема се чувствах прекрасно /можех и по-дълго да си остана тук/ и с цялата си душа ви благодаря за подкрепата. Тази подкрепа тези дни ми беше изключително ценна, смяла съм се сама и съм се усмихвала, защото знам, че някой мисли за мен с добро и се моли за мен. Всички наистина сте ми много симпатични и мили.

Ъ...
Това хич не го разбрах

Ами ако искаш остани си, бе пиле Никой нито те дърпа за опашката "да се разкриваш", нито ти държи сметка за каквото и да е...
Наистина не разбирам, какво те накара така емоционално да реагираш и то в отрицателна насока

На мен лично ми е супер приятно да си общуваме
Никой не е длъжен да разкрива, каквото и да е от живота и/или самоличността си.

Честно казано, наистина не разбарх реакцията ти
Мога само да кажа, че ако ти е приятно, ако се усмихваш и ако намираш подкрепа тук, ще е глупаво да ни обръщаш гръб

Гледай сега, как ми развали настроението
Веднага да се връщаш тук и да дадеш една прегръдка Човек не бяга току-така от място, в което се чувства прекрасно

Елорка, не така, мило! Всички са много позитивно настроени и въобще форумчето ни е много емоционално и много ти се радваме, че си ни намерила, защото сме доста замаскирани.

Анкетата не трябва да те тревожи, тя НЕ касае приемането ти във форума, а приемането ти в една скрита зона, която ти не виждаш. Там ние споделяме наистина много лични неща и затова не може да влезе всеки регистриран.

Както за теб, така и за мен е ОК, ако не споделяме всичко тук на 100%, в това няма нищо лошо, всеки си има личното пространство.

Но за мен и останалите ще е истинско удоволствие, ако ни навестяваш, споделяш това, което искаш, а и най-важното, ако можем да ти помогнем с каквото можем - съвет, изслушване, прегръдка, просто лафче за изпускане на парата, всичко от което имаме нужда. Всички сме в един кюп по пътя към сбъдването на най-съкровената мечта - детенце.

Хайде сега едно от мен. Хайде сега и още едно И три за щастие

Не знам защо така реагирах и аз, като съм в процедура съм нещо "драсни-пали-клечица". Ама снощи като видях анкетата и се почувствах странно, защото си мислех, че си пишем само защото съм ви симпатична, и тук-там забавна, а не по покана. И си реших ако това е някакво затворено пространство да не ви притеснявам по някакъв начин, в крайна сметка нищо в този живот не трябва да е на всяка цена. Простете ама аз така си говоря направо тук от самото начало, и смятам, че ако човек не е искрен, то си личи. Пък на мен вие наистина сте ми много мили, колкото и да е странно за толкова кратко време. И няма да чакам много покани да си пиша тук. Но не мога сега да си давам зор, харесвайте ме по-бавничко, че няма да издържа на напрежението