krushkite.com

Ейййййййй ...много се развълнувах...много смислени неща има казани...истински...

Нечие нещо ,взето от нета, което обаче странно ми напомни размислите ни и страстите , които нищихме последните дни

"Днес си припомних един от любимите ми цитати на бразилския писател Пауло Куелю: “ Има три неща, които възрастните могат да научат от децата: да бъдат радостни без повод, винаги да са заети с нещо и да се стремят с всички сили към това, което желаят.“ Мисля, че всеки който е чел книгите на Куелю е намерил там по нещо за себе си. Преди години, две от неговите книги промениха коренно моят светоглед и виждането ми за това как трябва да продължа напред.

Всеки, поне веднъж в живота си попада в ситуация, в която се чувства в задънена улица. Прави всичко възможно да се измъкне, но сякаш не се получава. Точно в определен момент съдбата или Бог ни изпраща знаци, които ни помагат да продължим напред. Естествено аз говоря за лични и емоционални преживявания. Темата за предопределението и изборът е основна в книгите на Пауло Куелю и по специално в две от тях: „Алхимикът“ и „Петата планина“. Знаците, които получаваме могат да бъдат незабележими за нас, но ги има и ако се вгледаме по-добре, ако се опитаме да ги разчетем, наистина ще повярваме в тях.

Има моменти, в които хората не разпознават знаците на съдбата или както аз обичам да казвам „помощта на Бог“. Аз също не разпознавам голяма част от нещата, които ме заобикалят и ми се случват. Защото всеки е вглъбен в себе си, повече отколкото би трябвало.

Дали наистина можем да приемем, че има сила която ни направлява или сами контролираме съдбата си. Според мен това е голямата тема, върху която размишлява Пауло Куелю. Отговорът му на този въпрос може да бъде обобщен по следния начин: За Куелю всичко е плод на връзката между Бог и човек. Предопределението на нещата, съдбата е нещо, което Господ ни праща в определени моменти, но изборът как да продължим напред правим само ние. Дали имаме избор за промяна? Или има сиуации, в които не можем да направим нищо? "

Из речта на Чарли Чаплин на неговия 70-годишен юбилей

Когато обикнах себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупреждаващи сигнали, че живея срещу своята собствена истина.
Днес вече знам, че това се нарича: “Да бъдеш самия себе си”.

Когато обикнах себе си, разбрах, колко много може да бъде обиден някой, ако го заставят да изпълнява собствените ми желания, когато още не е настъпило времето, и човека още не е готов, и този човек - съм аз самия.
Днес наричам това: “Самоуважение”.

Когато обикнах себе си, престанах да си пожелавам друг живот, и изведнъж видях, че живота, който живея сега, ми предоставя всички възможности за растеж.
Днес наричам това: “Зрялост”.

Когато обикнах себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време, и всичко става изключително в точния момент.
Мога винаги да съм спокоен. Сега наричам това: “Увереност в себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах да крада от собственото си време и да мечтая за големи бъдещи проекти. Днес правя само това, което ми носи радост и ме прави щастлив, което обичам и което кара сърцето ми да се усмихва. Правя това така, както искам и в своя собствен ритъм.
Днес наричам това: “Простота”.

Когато обикнах себе си, аз се освободих от всичко вредно за здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации; всичко, което ме води надолу и ме отклонява от моя собствен път.
Днес наричам това: “Любов към самия себе си”.

Когато обикнах себе си, престанах винаги да съм правия. И именно тогава започнах все по-малко и по-малко да греша.
Днес разбрах, че това е: “Скромност”.

Когато обикнах себе си, престанах да живея с миналото и да се тревожа за бъдещето.
Днес живея само в сегашния момент и наричам това: “Удовлетворение”.

Когато обикнах себе си, осъзнах, че ума ми може да ми пречи и от него мога да се разболея. Но когато го свързах със сърцето си, той веднага стана моят ценен съюзник.
Днес наричам тази връзка: “Мъдрост на сърцето”.

Ние не трябва повече да се страхуваме от спорове, от конфронтации, от проблеми със самите нас и с другите хора. Даже звезди се сблъскват и от техния сблъсък се раждат нови светове.
Днес знам, че това е: “Животът”.

ПОДАРЪКЪТ

На млад мъж му предстояло съвсем скоро да завърши гимназия. От дълго време той не откъсвал очи от един спортен автомобил в близкия магазин и тъй като знаел, че баща му може да си го позволи, му казал, че си мечтае това да е подаръкът му за завършването.

Този ден приближавал и младежът започнал да очаква от баща си знаци, че е купил колата. На самия ден баща му го извикал в кабинета си. Казал му, че е горд да има толкова чудесен син и че много го обича. После му подал красиво опакована кутия. Любопитен, но и леко разочарован, синът отворил кутията и намерил вътре красива Библия с кожена подвързия, на която със златни букви било избродирано името му.

Ядосан, той изкрещял:

– Имаш толкова пари и да ми подаряваш Библия!

Младежът изхвърчал бясно от кабинета на баща си, оставяйки подаръка на масата, след което напуснал и дома си.

Минали много години. Младият мъж пожънал успех в бизнес начинанията си. Имал красива къща и чудесно семейство. Но баща му бил вече много стар и той решил да отиде при него. Двамата не се били виждали от деня, в който синът завършил. Преди обаче да успее да организира пътуването си, той получил телеграма, че баща му е починал и му е завещал цялото си богатство. Трябвало да замине веднага и да се погрижи за подробностите.

Когато пристигнал в бащината си къща, сърцето му се изпълнило с тъга и съжаление. Започнал да преглежда документите на баща си и между тях намерил все още новата Библия, точно както самият той я бил оставил преди години. Със сълзи на очи я отворил и започнал да прелиства страниците.

Бащата грижливо бил подчертал ред 7:11 от Евангелие от Матей: „Щом вие, въпреки че сте зли, знаете как да давате добри дарове на децата си, то колко повече вашият Баща в небесата ще даде добри неща на онези, които поискат от него!“

Докато мъжът четял тези думи, от страниците изпаднал ключ за кола с името на търговеца, в чийто магазин била изложена така желаната от него навремето спортна кола. До името на търговеца била датата на завършването му и думите: „ПЛАТЕНА 100%“.

~ . ~ . ~

Колко често отхвърляме Божиите дарове, защото не са опаковани така, както очакваме? Не разваляйте това, което имате, за да съжалявате за онова, което нямате. И не забравяйте, че доскоро само сте мечтали за това, което имате сега.

АКО ВАШИЯТ ДАР НЕ Е ОПАКОВАН, КАКТО СТЕ ОЧАКВАЛИ, ТОВА Е, ЗАЩОТО Е БИЛ ОПАКОВАН МНОГО ПО-ДОБРЕ!

~ . ~ . ~

из книгата „Скритият дар“ на Джериес Авад.

"Чудесата не противоречат на законите на природата.Те противоречат само на нашите представи за законите на природата”

Честит 24 май!

Валери Петров: Хождение по буквам

Любомудри читателю, внемли тук житието
на братята Кирил и Методи, което
апокрифно се носи, но е само то
най-паче истинно, понеже-защото
едва в наше време докрай се разбра тя
какво са прекарали двамата братя.

Започва житието с момента, от който
по воля Божия те изпълнили свойто
решение вопреки папското вето
да создадат Абевето.
- Ний – казал Кирил – сме солунски братя.
Аз съм по-малък, а тоз е мой батя.
От мати-славянка и от баща-Лъв.
Въпросът наш е такъв и такъв…-
И рекъл им старшията
на партиаршията:
- Вашето дело
се разбира само.
Пойдите в отдела
„Четмо и писмо“. -
И правят поклоните
Божиите хора,
търчат с кадастроните
по коридора,
намират в отдела
секретарка дебела
во лицеобразе не зело мудра
и не сверхцеломудра,
во зерцале зряща ся и слагаща пудра.
Глаголят й ясно
о буквах и прочие,
но срещат опасно
дебелоочие.
- Подир месец – глаголи – обадете се нам.
Ответ не ще мога по-рано да дам,
ибо аз през септемврия
се чипуркам в Месемврия. -
Диво двоицата
се дивят на девицата:
- Но должни сме ний да вървим при хазарите!
- Спокойно! Нас будете тука заварити.
(Какво да се прави -
тогавашни нрави!)

Отиват двамата в Херсон за година,
спят на диван за персон и полвина,
през деня просвещават
и климат
през нощите,
они-же изравят
на Климента
мощите,
завръщат се в Цариград, дирят отдела,
намират отдела под нова табела.
- Славни са, Господи, дела твои!
- Да, отделът и тоз път ся раздвои.
Докле бяхте в мисия,
„Четмо и писмо“
преоформи ся
в „Четмо“ и „Писмо“,
а за целесъобразност
и икономия
первий е в Патмос,
а вторий в Мехомия.
Писмото ваше
за славянско писмо
е понастоящем
во отдела „Четмо“.
- Но защо во „Четмо“, нали то е писмо!
- Ибо перво чете се, туй е ясно само,
а кога се в „Четмо“ до конец дочете,
во „Писмо“ ще се прати да подписати те. -
Со гневом и двамата
лицезрят измамата.

(Но какво да се прави -
тогавашни нрави!)

И поеше отново светите хора
от инстанция перва во инстанция втора,
доклеше накрая била назначена
нарочнеше комисия от 20 члена.
И словото взел един зело почтен
редовний член
на Съюза на византийските художници,
секция „Чертожници“:
- Таз
буква „Аз“…
не знам според вас,
но за мен е такваз…
някак сякаш избива
против колектива.
Според мен тя не бива
во очах да бие,
сиреч по ще отива
не „Аз“, а „Ние“.
- А туй „Буки“, туй „Буки“
кому нужно е туки! -
рек друг един уж
върло праведний муж
оит Съюза на византийските писатели,
секция „Изпатили“. -
Нежели „Буки“ аз мисля: какво
пречи нам сложити друго дрво,
ибо след нашата сечна програма
вече буки в Панония, кажи-сечи, няма.
И смисъл добива и не зле се слива,
вместо „Ние – Буки“ да е „Ние – Слива“.
- Това „Ние – Слива“
ест находка щастлива -
чу ся тогаз
третий глас, -
но остава пред нас процедурний вопрос.
И воименно тоз:
Обсуждаючи знаци един подир друг,
каков точно ред будем следвати тук?
- Каков може да буде! – восклицают отвред. -
Каков освен просто азбучний ред!
- Но по что ще познаеме ний отнапред
каков ще буде сий азбучний ред,
като за ред он ще буде приет
едва щом приемем вси букви подред!?…-
Слушайки братята Кирил и Методи
с какви методи
се спорът води,
гледали стреснати
и дори умърлушени.
(Вж. фреските
Борис-Ангелушеви.)
После Методи, премудри чловек,
рек:
- Единствен на замле и на небеси,
патриарх Фотий щя нас да спаси! -
Вопросний Фотий бил техний учител
и силно ги любил и много почитал,
и приел той ихното ходатайнство
макар да било него ден осемнайсто.
- Дадено! – рек им. – Ще стане тая.
Макар че как точно, предсказати не зная. -
И словенското дело поело по масло,
и добрутрото ихно зело порасло,
ибо новата азбука, съвсем леко очистена,
била возприета яко азбучна истина.

- Кой от двоицата е по-големия!
- Методи.
- Методи да получити премия!
- А на малкия как да прославим делата?
- Он буде получити персонална заплата! -
Но сякаш чули сатанинские хули,
отвергнали братята заплати и вули.
- Не щем ний богатства, не щем ний пари! -
возкликнули они, возмутени дори. -
При Святоплука
и Ростислава
да носим поука
и Божия слава,
за това ние страстно
со брат ми горим!
- Добре де, от нас да е,
ще ви пратим
и в Рим. -
Така погрешно
сии тълкувати
туй, че двамата спешно
се стремят да пътувати.
Сиреч славно им смазват
ентусиазмът.

(Но какво да се прави
тогавашни нрави!)

И ха да заминат, но в сущий ден,
грех сотворивши, бил Фотий свален,
во низините низвергнут от холма
и делегатом изпратен в Стокхолма
и оно отношение
към словените мило
во мигновение
се видоизменило:
- Камо грядеши тез двама! При папата?
И ради що! Да си кривити капата?
Ами! В крайний случай пойде ще единия.
Втори отиде ще по друга линия.
Например да пратиме бихме могли
един техник (брат ми) по парни котли.
Вярно, техник он ест малко ударен,
но език притежава високопарен,
и хем тъй

във спора
ще поможе
на попа,

хем и той
яко хората
ще похоже
в Европа. -

И ей го във влака,
мутра навирил,
пътува глупака
сос мудрия Кирил,
което станало после причина
за скорбная на оний последний кончина
во лето
869-о,
ибо и Кирил, макар Философ,
изполнен с любов
и на муки готов,
сии наши типичности
во град Рим не изтрая
инфарктно-капична ся
и пойде у рая.

(Какво да се прави -
тогавашни нрави!)

Но дело словенское паки-пак победило
и не че комисии сии убедило,
а защото, после смертию брата,
Методи
с едного бюрократа
бил принуден да води
спор писмен за разни римски разходи
и тъй като писаше по словенски чловека,
полека-лека
до конца века
собра се книжница (т.е. библиотека),
сначале убога
и даже скромна,
сетне, слава на Бога,
хилядотомна,
тъй че фонда книжовен
составила она
за разцвета духовен
при цар Симеона,
който яко по качество, тако по количество
надмогнал над немското католичество,
така че не смогла римская ерес
вече бясно да тъпче подобно на нерез,
на смердяща коза и на щръклява крава
писмото словенско и словенската слава.
И нека за туй се, четецо, воздава
Господу слава, Всевишнему слава!

И тука конеца е на житието,
което не е официално прието,
но ази, раб Божи, го писох на псалтиря
не земна слава со него да диря,
а защото ся всякой гневи, като гледа
колко пречки ся сторят пред всяка победа.
- Грях, грях е! – но ще му ся на человека
това да не трае от века до века.

Честит празник,мили Крушки!!!Най-светлия,най-вълнуващия,най-българския!!!Да пребъде българщината,българското писмо и четмо!!!
Честит празник,български учители!!!Поклон пред труда ви!!!



Все още го чувствам и като личен празник...нищо,че не практикувам вече 5 години...
Йоси страшно се вълнувам за утрешния ти преглед Прегръщам те и вярвам,че всичко е наред!

Кари, не знаех, че великият Валери Петров е сътворил такъв невероятно хубав псалтир! За пореден път се прекланям пред таланта на този истински съвременен народен будител!

Карииии,

Повярвайте ми, хора!

Детето в мен е живо!

Макар че наближавам тридесет години.

Макар че съм небръснат.

Макар че гледам мръсно.

Там вътре в мен е живо гаменчето невръстно.

Макар че съм самотен

и все по-често пуша,

( а също често казвам “Дойде ми до гуша”).

Макар, че гоня хляба ( и сиренето тоже ),

все пак си оставам хлапака невъзможен;

С усмивка до ушите ( в брадата си я крия),

и слънчоглед в очите ( да, сивите, ония).

С безбройни щури мисли - за пакости, за мама,

(макар че вече спинкам със какичка голяма).

С порязаните пръсти, с нослето загоряло,

със вечно любопитство - по детски невидяло.

Детето в мен е живо.

Детето в мен е скрито.

Детето в мен е тъжно.

Детето в мен все пита...

Аз отговори нямам...

То често е сърдито...

И тихо си поплаква във някой ъгъл свито...

А след това заспива, сломено от умора.

Сгушено, самотно...
Вярвайте му, хора…