krushkite.com

Гале, като каза Пуххх

@ PUH - Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат - с пчелите никога не се знае. @

Истината, приятелю, е съвсем различна...
Крием се, защото искаме да бъдем намерени...
Отиваме далеч, за да видим кой ще ни последва...
Плачем, за да видим кой ще изтрие сълзите ни ... и позволяваме на сърцата ни да се разбият на малки парченца, за да разберем кой ще дойде да ги залепи...

И още нещо, което ме "удари" днес:

ЗА СТРАХА - Нелсън Мандела

Нашият най-дълбок страх е, че не сме достатъчно добри, че не сме способни. Всъщност, ние се страхуваме от собствената си мощ, защото е безгранична.

Не тъмнината ни плаши. Страхуваме се от светлината, която носим в себе си. Въпросът, който най-често си задаваме, е: кой съм аз, че да светя, да блестя, да съм величествен, гениален, талантлив, легендарен… Ние знаем какви не трябва да бъдем, но не знаем кои сме всъщност.

Ние сме деца на Бога. Нашата позиция “Аз съм нищо” не е от полза нито за нас, нито за света. Няма нищо достойно в това да се свиваме, за да бъдем нищожни, и по този начин да вярваме, че другите се чувстват добре, като им спестяваме неудобството да съжителстват с големи хора.

Ние носим у себе си Славата Божия и сме родени, за да се прояви тя чрез нас.

Ако позволим на светлината, която носим у себе си, да засияе, ще позволим и на другите да направят същото.

Ако се освободим от страховете си, ще освободим и другите от техните страхове!

П.С. Пак си пуснах речта на Калата и пак ме прочувства!!!

И аз ти благодаря, ARS!

ARS, страхотно е !

Нашата идея Има крушки на този свят, които може би няма да разберат, че са такива. Всъщност какво значение има "заглавието" на един човек?!?
"Животът е такъв, какъвто е и заради вас и благодарение на вас!"

Благодаря, ARS

ARS и аз ти благодаря, че го сподели, много е силно
Пуснах му един Гугъл и излезе целят текст, който започва с това:

За Благодарността и Знаците


neti789:
Да, колко странни и необикновени са нещата от живота понякога! Може да нямам желание дори да отворя очи в някои дни, в които ме очакват неприятни задачи и задължения, но е достатъчно да започна дори с обикновените за деня рутинни занимания и.... Ето ти чудо, слънцето пак свети, научавам хубава новина, на каквато не съм се надявала, получавам подарък от приятел - точните думи в точния момент, поздрав, усмивка, ръкостискане... Ей това е животът, живееш ли го няма как да не те изненадва постоянно и с "хубаво" и с "лошо", но днес е ред на хубавото и така го отбелязвам, БЛАГОДАРЯ на всички мои приятели, някои от които са съвсем от скоро в живота ми, но това не ги прави по-малко ЦЕННИ!

Животът не е черно и бяло, има от всичко, както всеки от нас е "цветен" и многопластов, да го приемаме като "добър" или "лош" ни лишава от всичко онова, което се крие от едниния полюс до другия! Животът е Всичко и ние като част от него сме също Големи и Необятни. Приемането на това, което ни се дава, независимо какво включва то е подарък, това е истинският дар, който идва след "допускането" случващото се в живота ни и малките знаци на съдбата са някои от тези, които изброих по-горе, но има и още много други. И с всеки изминал ден стават все по-значими и големи, не мога да ги отмина или да се правя, че не виждам / не че зрението ми е перфекто, но вече виждам не само с очите си /, за тези символи на живота съм отворена и те сочат пътя ми, малко по малко ми казват - ТИ ЗАСЛУЖАВАШ!
Знам и че всички сме един вид посредници на истината, тя е във нас и на всякъде и ние сме тези, които откривайки я вече я правим реална, съществуваща. Истината за нашата Същност, за смисъла на живота и още много други. Истини има много и всякакви, всеки от нас дори си има своя, това е богатството на "различията" и всяка новоосъзната от тях прави картината по-голяма и ясна и вече няма защо да се мълчи, вече има какво да се каже.

От ТУК

Вашингтон, станция на метрото, студена януарска сутрин през 2007 г.

Мъжът с цигулката изсвири 6 пиеси на Бах за около 45 минути. За това време около 2 хиляди души минаха през станцията, повечето от които на път за работа.

След първите 3 минути мъж на средна възраст забеляза, че има музикант, който свири. Забави крачка и спря за няколко секунди, след това побърза, за да не закъснее.

4 минути по-късно: Музикантът получи първия си долар - жена хвърли монетата в шапката и продължи да върви, без да спира.
6 минути по-късно: Млад мъж се облегна на стената, за да послуша, после погледна часовника си и тръгна отново.
10 минути: 3-годишно момче спря, но майка му го дръпна забързано. Детето спря отново, за да погледне към цигуларя, но майката го бурна силно - то продължи да върви, постоянно обръщайки глава. Това се повтори с още няколко деца. Всеки от родителите, без изключение, принуждаваше децата да се движат бързо.
45 минути: Музикантът продължаваше да свири. Само шестима бяха спрели, за да послушат за кратко. Около 20 му бяха дали пари, но продължиха да вървят, без да забавят ход. Мъжът събра общо около 32 долара.
1 час: Той беше спрял да свири и се простираше тишина. Никой не забеляза. Никой не го аплодира, нямаше никакво признание за него.

Никой не знаеше, но цигуларят беше Джошуа Бел, един от най-великите музиканти в света. Той изсвири една от най-сложните пиеси, писани някога, с цигулка, струваща 3.5 милиона долара.

Два дни преди това Джошуа Бел свири в разпродадена зала със средна цена на билета $100.

Това Джошуа Бел да свири инкогнито в метрото беше част от обществен експеримент за възприятията, вкуса и приоритетите на хората, организиран от Уошингтън Пост.

Възникна въпросът: в ежедневна обстановка и неподходящ час успяваме ли да възприемем красотата? Спираме ли, за да я оценим? Разпознаваме ли таланта в неочаквана ситуация?

Един от изводите след експеримента би могъл да бъде следният:
Ако нямаме минутка да спрем, за да послушаме един от най-добрите музиканти в света, свирещ една от най-прекрасната музика, писана някога, с един от най-красивите инструменти, правени някога... Колко други неща пропускаме?

Забавете ход. Движите се твърде бързо.

Елори

Отдавна не бях влизала тук...и бях забравила колко е пречистващо!

Елор , благодаря ти , че сподели!
А само се оплакваме , че "времето бързало"
Всъщност ние определяме неговите темпове и за това "slow " движението / http://www.vesti.bg/index.phtml?oid=3302231&tid=40 / на мене ми е така скъпо на сърцето ...