krushkite.com

Аз да споделя с вас , моя списък с покупки според Английските порядки , какво е необходимо за бебето и болницата Реших да работя по този, защото ми се видя много простичък , без излишни натруфености
В червено е това кето ми остава да , и което мисля да закупя в идните няколко дни
Приемам всякакви забележки, препоръки и мнения по списъка
Сега го пускам на английски, по-късно ще го преведа

Shopping for a newborn : your baby checklist

Baby shopping checklist


Confused about what you should buy for your baby? Just tick off the items on our definitive list and you’ll have everything you need to see you through those first six weeks.

Things you definitely need - Нещата от които определено се нуждаете

• Cot (plus mattress, sheets and blankets) - креватче ( матрак, чершафи и одеалце)
• Car seat - стол за кола
• Pram buggy or travel system - Детска количка
• Six sleepsuits/ long sleeved suits - шест бодита за спане от този тип http://minimode.co.uk/media/shop/var/va ... e/2267.jpg / и шест бодита с дълъг ръкав от тези http://www.kidslandusa.com/images/produ ... suit_z.jpg
• Six vests/ short sleeved suits - шест потника / и шест бодита с къс ръкав http://www.momsbestgifts.com/images/pho ... %20Boy.jpg
• Two cardigans/ jackets - две жилетки / якенце
• Shawl or snow suit - плетено одеалце тип пелена http://www.samanthaholmes.com/images/b017_med.gif или космонавтка
• Hat, mittens and bootees - шапка, ръкавички и терлички
• Changing mat - подложка за пеобуване
• Nappies - памперси
• Bottles/ teats/ bottle brush (only needed if not breastfeeding) - шишета/ биберони/ четка за миене на шишетата (само ако няма да кърмите )
• Nursing bra and breast pads - сутиен за кърмене и подплънки(тампони)
• Loads of bibs - достатъчно лигавници
• Loads of towels/ flannels/ muslin squares (for bathing and dribbles!) - достатъчно кърпи/ пелени и тензухени кърпи (за къпането и храненето)
• Loads of kitchen roll and cotton wool pads - достатъчно кухненса хартия и памучни тампони
• Brush and comb - четка и гребен

Things that are handy, but not essential - Полезни неща, но не крайно необходими

• Moses basket/ crib (plus mattress, sheets and blankets) - плетен кош (матрак за коша +чаршаф и оделаце) от този тип, каквото имам аз http://www.toontrain.com/LargeUploaded/ ... 5B1%5D.jpg
• Baby bath - ваничка за къпане
• Baby box or bag - бебеки кош(кутия) или чанта
• Sling - Слинг, кенгуру
• Bouncy chair - Шезлонг http://www.realtechmom.com/WindowsLiveW ... age_61.png
• Baby monitor - Монитор
• Changing bag - Чанта за преобуване
• Steam steriliser - Стерилизатор
• Breast pump - Помпа (ръчна или ел.)
• Baby lotion - Бебешки лосион
• Baby wipes - Бебешки кърпички (мокри за бърсане на дупе )
• Bath thermometer - термометър за баня
• Nail scissors - ножика/ нокторезачка
• Nappy wrapper - кутия за наакъните памперси

Hospital bag, essential items to take to the hospital: - Чанта за болницата, необходими неща които да вземем

• Front-opening nighties, dressing gown and slippers - Нощница с предно закопчаване, халат и чехли
• Nursing bras, breast pads - сутиен за кърмене и подложки
• Maternity, or super-absorbent sanitary pads and paper knickers - Дамски превръзки + кюлоти
• Toiletries - тоалетни принадлежност (паста и четка за зъби, сапунче ....)
• Nappies - Памперси
• Baby toiletries and cotton wool - бебешките тоалетни принадлежности, и памучни тампони
• Baby clothes- бебешки дрешки
• Shawl or cot blanket, hat & mittens if it’s cold - одеалце или тип пелена, шапка с ръкавички ако е студено
• Car seat - стол за кола
• Clothes and a coat if it’s cold Дрешки и якенце ако е студено
• Money and camera - Пари и Камера(фотоапарат)

Ванилкова, много разумен ми се вижда списъкът. От изброените в първата необходимост ненужни ми бяха за новородено четка/гребен - нямаше много какво да се реше с тях, а и ми беше жал да му докосвам тиквата с нещо, което ми се виждаше грубо , лигавници - използвах само кърпи/тензух в изобилие, ама наистина доста, столчето за кола - просто защото нямаме кола
В списъка за болницата може да си запишеш телефона+зарядното, макар че точно това рядко се забравя и без да е записано.

И така - това е разказът за моето раждане в клиника Щерев. Искам да го напиша от една страна заради себе си, заради самото споделяне. От друга страна искам пациентките на клиниката и тези, които още не са решили къде да раждат, да го прочетат, защото определено има какво да научи човек.
Искам още в началото да обърна внимание на това, че постоянно ще правя паралели и сравнения с първото ми раждане преди 12 г, което беше в АГ-болницата в Русе. Ако на пръв поглед ви се струва безпредметно ще ви уверя, че не е, защото говорих с няколко мои приятелки, раждали в Шейново, Тина Киркова и други специализирани АГ болници, като някои от тях са родили в последната половин година, и методите там, и начинът, по който се чувстват жените след едно нормално раждане са абсолютно същите, като моите преживявания отпреди 12 г...

Както знаете, преносвах седмица и уговорката ни с Юнакова беше на 04.05 да ме приемат в 8 ч и да ме включат на система с Окситоцин, за да предизвикаме раждането. Другата ми уговорка беше с анестезиолога, че искам епидурална упойка. За целта разбира се трябваше да са изпълнени няколко условия - разкритие минимум 4 см, изглаждане на шийката на матката и слизащ плод.
В 8,30 ч Юнакова ме прегледа, установи добре познатото ни 1,5-2 см разкритие и ме включиха на система. В предродилна зала до мен имаше постоянно акушерка, която следеше тоновете на бебето и контракциите. През 10 мин. идваше и анестезиолог, а и педиатърката дойде още като ме включиха на системи, за да ми се представи. Донесоха ми радио и с музиката наистина всичко вървеше много по-леко и приятно.
Към 9,30 ч започнаха да ми изтичат водите - разкритието си беше същото. В 10,20 ч контракциите ми се бяха усилили и бяха на 4 мин - разкритието си беше същото. В 11,20 ч Юнакова ме прегледа - разкритието си беше същото - и каза, че ако до 2 часа нямаме развитие, ще трябва да преминем към секцио. Аз предварително бях подписала информирано съгласие за това.
Искам да уточня, че през цялото време Юнакова всъщност беше на кабинет долу и преглеждаше пациентки, като на всеки час се качваше при мен, за да ме прегледа и да даде указания какво да се прави по-нататък. Междувременно при промяна честотата на контракциите или друго събитие, акушерката й се обаждаше незабавно по телефона, за да я информира.
В 12,40 контракциите вече бяха станали на 2-3 мин и бяха много силно болезнени. Акушерката се обади на Юнакова, защото забеляза болката, която изпитвам. Тя дойде след малко, за да ме прегледа. Попитах колко см е разкритието, защото вече чаках не с 4, а с 40 очи да ми сложат епидуралната упойка. Давах си много ясно сметка, че това голямото бебе ще иска сериозни напъни, за да се роди, и исках да си почина физически във времето на разкритие м/у 4 и 10 см, за да се подготвя за самото раждане.
При следващата контракция забелязах, че погледът на Юнакова е леко изумен и дълго време тя проверява, докато ми отговори, че имам пълно разкритие!!! Тук аз вече бях потресена, защото това означаваше, че няма да ми поставят епидурална упойка. А самият факт, че от 1,5-2 см до 10 см разкритие бях стигнала за около час и половина говори достатъчно показателно за интензитета и силата на болката, която е съпътвствала това разкритие. За сравнение - когато раждах Рози постигнах от 0 до 10 см разкритие за 5 часа и тогава всичко ми се виждаше абсолютно търпимо...
Помолих за някакво обезболяващо, сложиха ми някакъв бусколизин и нещо друго, и ефектът беше все едно съм изпила чаша вода, т.е. никакъв.
Ок - разкритието пълно, но... Плодът си стои високо горе. И Юнакова ми каза, че ще трябва да изчакаме около час, в който да се надяваме да тръгне да слиза. То да е чакане като чакане - добре, но контракциите бяха на 2 мин и ужасно болезнени.
Към 13 ч започнаха вече напъни за раждане.
Юнакова вижда, че трудно издържам и казва - чакаме 4 контракции и ако не тръгне да слиза те водим в залата за секцио. Да ви кажа, аз в този момент вече се бях предала. Болката беше толкова ужасяваща, че исках да ме срежат, исках да се свършва всичко, исках да ме няма на този свят... Казах на Юнакова: само не искам да става така, че да тръгна да раждам нормално, плодът да не може да слезе достатъчно и да трябва да го вадите с вакуум или форцепс. Тя ми се усмихна и отговори: Стигне ли се до такава ситуация, веднага те връщам в операционна и го вадим със секцио, спокойно!
След още 2 контракции ме преглежда и казва: Стани права и в момента, в който започне контракцията се наведи, хвани таблата на леглото и напъвай. И така следващите 2 контракции, дано има резултат. Каквото можах направих в следващите две контракции, според нейните указания. Веднага след това легнах, Юнакова ме прегледа при следващата и каза: ами да, плодът е започнал да слиза! Сега оставаш легнала по гръб и започваме да напъваме. И така започна същинското изгонване/раждане, което отне около час...
За сравнение - Рози я родих за 10 мин, за 3 контракции.

Бях попаднала някъде из интернет на някакво мнение относно раждането в Щерев - че не можел да се събере екип и т.н. Докато бях в предродилна зала нямаше лекар, който да е на работа този ден в клиниката, и който не дойде да ме види и да се информира за случая. Когато отидох вече в родилна зала, там освен Юнакова бяха и Тимева и Коновалова, поне 3 акушерки, 2 анестезиолози и педиатърката. Александров дойде също на края, за последната контракция, в която да натисне корема и да ми помогне финално за раждането на Лоти. През цялото време чувах само окуражителни думи, напътствия, подкрепа и похвали колко страхотно се справям, макар и по едно време вече да не знаех къде се намирам... Но винаги чувах едно: Давай сега, още, още можеш, страхотна си, невероятна, браво на тебе, миличка!
Ако и това не е екип - здраве му кажи!

И така, роди се Кашалоти, а аз не мога да повярвам и казвам: Не, това не може да е истина! Екипът се смее и Юнакова казва: Е как да не може, нали за това се борихме толкова време! В този момент имах чувството, че мога да стана и да си ходя, нищо, че ме бяха срязали. Сложиха ми упойка, зашиха ме и след половин час ме събудиха. Е тогава вече съвсем определено ми се искаше да скокна! Успяха да ме удържат и да ме преместят на леглото ми от предродилна зала и да ме върнат там.
Там стоях под наблюдение още 3 часа, с включена система окситоцин, за да контрахира матката. Акушерката ми обясни, че е много важно, тъй като плодът е бил много голям и е небоходима специална грижа. На всеки 15 ми идваше махаше ми колана, под който имаше лед и тежести, махаше и леда на мястото с епизиотомията и натискаше сериозно корема ми. Интервенцията си беше болезнена, но пък имаше невероятен ефект. Теченито ми беше сравнително обилно още около 24 часа, след което имаше проявление само по време на кърменето,което принципно предизвиква контрахирането на матката. Никаква температура, никаква болка.
И тук отново сравнението с предното ми раждане: за шевовете ми сложиха пълна упойка, от която ме събудиха след 2 часа. За това време никой не ми беше сложил никакви тежести на корема. Закараха ме в стаята, където аз докато сляза от едното легло, за да се преместя на моето, щях да припадна от болка и слабост. Течението беше поне 2 седмици много обилно, контракциите на матката по време на кърмене си бяха като в процеса на разкритие (толкова силни) и имах температура.

След като акушерката се увери, че матката е добре контрахирала, каза, че вече е доволна и може да ме качат в стаята ми, след като обаче отида да се изпишкам в тоалетната и ми сменят нощницата (много се държи и на естетиката там!). Дойде друга акушерка и една санитарка, които ми бяха приготвили стол, с който да ме тикат... Аз казах, че отказвам да ползвам това устройство, тръгнах напред, а акушерката и санитарката се смееха, че трябвало да гонят родилката! Качиха ме в стаята ми на 3-тия етаж и веднага ми дадоха резервна нощница и кърпа за баня (всички дрехи, чаршафи, колани и кърпи са уникално чисти, няма никъде да видиш и 1 петънце!) Попитах кога ще ми докарат Мартинчето и ми отоговориха - веднага, щом поискам и аз казах: Давайте го насам! След няколко минути той беше при мен с леглото си, аз го позиционирах пред моето легло и ...

СЕДНАХ!!!

Да, седнах! С епизиотомия и 4 шева аз седях без проблем на леглото си! Разбира се имаше някакво придърпване и лек доскомфорт, но всичко беше по-скоро като някакво ехо, а не като истинска болка. При раждането на Рози също имах епизиотомия и 4 шева. Ефектът беше, че 1 месец не можех да вървя като хората, за нормално сядане да не говорим - винаги полягвах леко на една кълка...

А сега малко информация за обгрижването, което получават майката и бебето в клиниката.
За майката:
Акушерките ви показват мястото, от където по всяко време и неограничено можеш да позлваш дамски превръзки, чехли за еднократна употреба, кърпи за баня, нощници и непромокаеми постелки за легло. Освен това ти дават дезинфекциращ разтвор и антибиотичен спрей ако имаш епизиотомия. Преди всяко хранене идва санитарка, за да те пита какво от менюто ще желаеш. Стаите са много уютни и се почистват ежедневно докато бебето не е при теб. Предоставят се механични помпи за кърма на Авент.

За бебето:
Бебето се къпе 2 пъти дневно и му се сменят дрешките, които са именно дрешки, а не е увито в пелени. Почти на всяко хранене се сменя и памперс.
Козметиката, която се използва е СебаМед и Хипп. Шишетата с АМ и вода се дават на майката - тя преценява дали да му ги дава, колко и кога.
Обикновено вземат бебетата към полунощ за около 5-6 часа, за да си почине майката. Но това е единствено ако желае майката. Също така питат в това време да му дават ли вода или АМ.

Изписването: Бебето получава грамота и гравирана метална плочка от клиниката и се предава на родителите от лекар, акушерка и педиатър на мини-тържество в заседателната зала на клиниката.

В заключение искам да кажа, че дори не съм подозирала какво съм избрала с решението си да раждам в клиника Щерев. Всъщност получих не само комфорт и спокойствие, а най-важното - най-доброто медицинско обслужване!

Маргииии, Много добре си го описала, много се радвам че в БГ има клиника на такова ниво
Само си мисля, не можеше ли да го родиш клекнала , точно в тази поза дето е накарала Лоти да слезе Защо легнала смятам че позата се избира от родилката , не от лекарите . Стига ти да се чувстваш добре

Марги, миличка, поизмъчило те е Лотито, но като му видя личицето и на мига забрави,нали А за отношението на екипа в болницата моите поздравления Професионализъм и човещина трябва винаги да вървят заедно

Да задам един "негърски" въпрос-кога мога вече да се боядисам, че много взеха да ми личат "пропуснатите възможности"(белите коси) Не смея да се презентирам с тумбата в специалната ни темичка

Галка, аз не съм спирала да се боядисвам, бе, пиле! И то моето не е боядисване, ами си е баш обезцветяване, сиреч най-агресивното, което човек може да приложи на косата си.

Марги страхотен разказ, невероятен....
Това исках да ти кажа преди, че не може и не бива да правим паралел с предишните си раждания, тъй като медицината е мнооого напред. Ти си герой Марги, браво миличка!
Много се радвам, че клиниката работи префесионално и до тук наистина само добри отзиви чувам.

В този ред на мисли ще помоля тези, които имат забележки към клиниката да са лично преживели , а не дочули и т.н.

Марги, поздравления за разказа, за отношението, за нагласата, за духа и куража!

П.П. И много благодаря!

Леле, Марги, направо страхотно си го описала Почувствах се все едно съм била там. Ама и Лоти бих казала, че ти е взел тока... но пък си заслужава, нали
За щастие има и такива клиники в БГ, но основно са частни.
Когато снаха ми ражда преди близо 2 години във варненския "Майчин дом" отношението беше същото... и то не защото докторката, която й води раждането ме познава и беше предварително уговорена /без допълнителни плащания/. Аз обаче, живот и здраве да я избутам до там ще раждам "на държавно"... нали клиниката ни има договор с варненската АГ болница. Но поне ще си е моят док

Марги, огромно БЛАГОДАРЯ!
Много полезен разказ и така хубаво предаден, че на моменти като описваше контракциите и мен ме преболя корема.
От Щерев ако прочетат написаното и ако разберат до колко бебеочакващи мами достига направо ще ти върнат парите.