krushkite.com

Ехххххх...

Когато започнах да обичам себе си
/речта на Ч. Чаплин на 70-тия му рожден ден/


Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Четири пламъка

Четирите свещи горяха бавно в една стая. Светлината им бе твърде слаба.Ако разбирахте езика на светлината бихте разбрали за какво си говорят те:
Първата свещ каза: „Аз съм Мир, но напоследък никой не се интересува от мен.“
Пламъкът на мира бавно угасна с тези думи.

Втората свещ казва: „Аз съм Вяра, но вече никой няма нужда от мен.“
И пламъка на Вярата бавно угасна.

И третата свещ говори тъжно: „Аз съм Любов и останах без сили…“
Пламъкът и бавно гаснеше…

Изведнъж … Едно дете влезе в стаята и започна да вика: „Не изгасвайте? Имам нужда от вас.„

Тогава Четвъртата свещ прошепна тихо на малкото момче :
„Не се страхувай, защото аз съм Надежда, и докато аз все още горя,мога отново да дам светлината на другите свещи. “
С блеснали очи, детето взе свещта на надеждата и запали другите три свещи.

Никога не позволявайте на пламъка на надеждата да угасне в живота ви.
С надежда … и Мир, Вяра и Любов ще светят ярко в живота ти.

Хриси, обичам те!

Съвършено!!! Просто и истинско

Днес ми дойде вдъхновение и за първи път от... не знам колко години написах своето писмо до Дядо Коледа
Не искам много
"Здрасти, Дядка!

Не съм ти писал отдавна, то вероятно и заради това напоследък ме пропускаш в ежегодните си обиколки. Няма лошо!

Виж сега за какво става въпрос! Но преди всичко - надявам се, че писмото ми ще те завари в добро здраве!

Така...

Откакто не сме се "чували" малко остарях. Вероятно ще забележиш, че думите, които използвам са лишени от типичното за децата въображение, вълнение и наивна, искрена простота. Все пак държа да отбележиш, че липсва и типичната критичност, и заплахи за прекратяване на договорът ти за "Вдъхване на Вяра", ако не изпълниш съответното желание. Улегнал съм, с две думи и... как да кажа... напоследък изпитвам по-силна нужда от Вяра, отколкото ти.

Забелязал си, сигурен съм, че вече имам и дъщеря, в чиято душа се опитвам да положа стабилни основи на твой храм. Да, да... стигнахме само до оскверняване на образа ти, чрез скубане на бради, сваляне от елхи и подреждане до някакви незначителни прасета, охлюви и фалшиво пеещи кукли, но... децата на нейната възраст са такива. Разбира се, разбира се... ще се постарая повечко за следващата година!

Нямам и добри дела напоследък...

Спокойно!!! Не се ядосвай! Няма да нахалствам за подарък. Не че не ми мина през ум, но... осъзнавам, че написаното до тук директно ме поставя пред задните копита на някой от по-буйните ти елени.

Вече все по-силно се чудиш, защо по дяволите изобщо ти отнемам от времето с това писмо.

Ами... Напомням ти за въгленчето, което ми "дължиш" всяка година в чорапчето. Не съм послушен - добре, не съм те добавил към приятелите си в "социалните мрежи" - моя грешка, добрите ми дела са кът - няма какво да го усуквам...

Подарък не заслужавам, но онова малко, черно въгленче, с което наказваш непослушните деца ми е ужасно необходимо. Аз нямам изисквания към цвета, цената, красотата и формата на Вярата.

Нека, въпреки че не си общуваме много напоследък, запазим взаимно уважение!

Аз ще ти помогна да запазиш магията в душите на моите деца и още следващата Коледа ще си със сресана брада и на почетно място върху елхата. Без мотаещи се в краката ти барбита...

Ти ще ми помогнеш, да имам моята Вяра! Дължиш ми го! Помня в договорът, който подписахме преди 38 години имаше точка със страшен, черен, ситен шрифт. Тогава не му обърнах внимание, но... там пишеше за черното въгленче, на което имат право дори и лошите деца.

Весела Коледа и Щастлива Нова Година!!!



П.П. Дашър ми дължи каса бира. В края на краищата Катето от съседния апартамент се оказа много лошо момиче, въпреки че Дашър се обзалагаше в противното. Лично съм проверил!"

Това е

Мери, много хубав и съдържателен е поста ти . Радвам се, че го сподели с нас.