Понякога трябва:
Да затвориш очи, за да видиш…
Да замълчиш, за да кажеш…
Да избягаш, за да се върнеш…
Да се изгубиш, за да се намериш…
Да паднеш, за да станеш…
Да спреш да мислиш, за да осъзнаеш…
Да спреш да търсиш, за да откриеш…
Да спреш, за да се огледаш…
Да спреш, за да ПРОДЪЛЖИШ…”
Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Moderator: Fireball
-
hristina21
- Posts: 5311
- Joined: Tue Jun 01, 2010 10:37 am
- Location: София
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Животът е като огледало-усмихнеш ли му се,той ще ти отвърне със същото
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
-Кой съм аз? - попитало момче един старец.
-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка:
Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.
"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
неизвестен произход
-Ти си това, което мислиш - отвърнал старецът. - Ще ти го обясня с приказка:
Една вечер в полумрака на улицата можело да се видят силуетите на двама души, които се прегръщат.
"Това са майка и татко" - мисли си детето.
"Това са двама влюбени" - мисли девойка, която мечтае за любов.
"Това са приятели, които не са се срещали дълго време" - мисли човекът, който се чувства самотен.
"Това са двама търговци, сключили добра сделка" - мисли алчният за пари.
"Родител прегръща детето си, което се е завърнало у дома след дълго странстване" - мисли майката.
"Това са двама, които се борят до смърт" - мисли убиецът.
"Кой ги знае защо се прегръщат?" - мисли безчувственият човек.
-Всеки мисли нещо, - завършил старецът - в зависимост от това кой е и какво носи в себе си.
Проникни в мислите си и ще можеш да кажеш за себе си повече от всеки друг.
неизвестен произход
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
ПинкърчеThinkPink wrote:... неизвестен произход
, произходът си е съвсем известен и аз често съм разсъждавал върху въпросите, които поставя тази гледна точка върху нашия поглед към света. Преди години имах един прекрасен учител по философия, който не ни караше да зубрим, а ни представяше тази наука като източник на нови и нови пътища за мислите ни. Така де - тук идеята е развита в известен смисъл и е представена по-просто и достъпно, но в основата си е взаимствана от, ако се сещам правилно, един диалог между Сократ и не знам си кой, написан преди хиляди години от Платон. Беше част от някаква книга и го учихме като "Алегория за пещерата". Ще потърся някакъв източник и ще сложа линк 
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Това е от българската Уикипедия:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 1%82%D0%B0
А това от английската. В нея е малко по-интересно и подробно обяснено:
http://en.wikipedia.org/wiki/Allegory_of_the_Cave
А това е част от текста:
"Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят.
Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал -сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 1%82%D0%B0
А това от английската. В нея е малко по-интересно и подробно обяснено:
http://en.wikipedia.org/wiki/Allegory_of_the_Cave
А това е част от текста:
"Ние, хората, приличаме на затворници в една пещера. Така сме приковани, че можем да виждаме само стената в дъното на пещерата. Далеч зад нас гори огън, а между нас и огъня минава път, по който хора носят различни предмети: вещи, статуи, фигури на животни. Някои от носещите говорят, други мълчат. Ние, окованите, виждаме само сенките, които се отразяват в дъното на пещерата; чуваме само думите, които някои от сенките произнасят.
Ала може да се случи така, че някой от окованите да се освободи. Тогава той ще може да обърне погледа си и ще види след болката от светлината, действителните предмети. Естествено, освободеният може и да не понесе болката и да предпочете да си съзерцава това, на което е свикнал -сенките; може да се противи, рече ли някой да го освобождава. Но може и да излезе от пещерата и да види най-истинската светлина - тази на слънцето. Тогава той ще прозре причината, поради която някои неща стават сенки и ако му се наложи да се върне в пещерата, сигурно ще поиска да сподели с останалите затворници истински видяното, ще заспори с тях и дори ще иска да ги освободи, за да ги приобщи към благодатта на светлината. Те първо ще му се изсмеят, а след това, остане ли непреклонен в желанието си да ги освобождава, биха го и убили. "
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Квази, нали знаеш, че тя истината е една, но всеки стигнал до нея, я описва по различен начинQuasimodo wrote: Така де - тук идеята е развита в известен смисъл и е представена по-просто и достъпно, но в основата си е взаимствана от, ако се сещам правилно, един диалог между Сократ и не знам си кой, написан преди хиляди години от Платон. Беше част от някаква книга и го учихме като "Алегория за пещерата".
Благодаря ти за споделената "Алегория на пещерата"
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Категорично отричам да знам подобно нещоThinkPink wrote:Квази, нали знаеш, че тя истината е една, но всеки стигнал до нея, я описва по различен начин...
Истината никога не е една. Твоята истина, изказана с твои думи, ме кара да се замисля и да достигна до моята истина, която ще изкажа с мои думи и това ще накара теб да се замислиш... Всъщност, може би истината е една, но във всеки случай се съмнявам, че се е родил човек, който ще намери начин да я формулира
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Опреснителен курс
Един ден един Ангел се обърнал с молба към Бог:
- Отче, имам проблем.
- Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.
- Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората... От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!
- А какво именно те дразни у хората?
- Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Те постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!
- Да, сине мой, положението е сериозно, - погладил Бог замислено брадата си. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел... Навярно си се заразил от хората!
- И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангела. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?
- Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.
- А по какви предмети се обучават там?
- Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш там приятели и единомишленици и няма да скучаеш.
- А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
- В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.
- Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?
- Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине... Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?
- Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението, то ще е едно.
- По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.
- А ако те грешат?
- Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.
- Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?
- Е, и това може да се случи... Неуспеха е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.
- А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?
- Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.
- А как ще разбера, че Урокът е усвоен?
- Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.
- Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!
- Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес” ще е обусловено от твоето „вчера” и твоето „утре” ще е определено от твоето „днес”.
- Но ако сгреша и ако съм избрал не каквото трябва и това създава проблеми?
- Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.
- А как? Как да чуя подсказването?
- Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно - това е сигнал, че нещо трябва да промениш!
- Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?
- Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите - са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.
- Трябва ли да зная още нещо, Господи?
- Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „тук”. „Там” изобщо не е по-добре от „тук”. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мига, наречен „сега”.
- Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?
- Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.
- Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!
- Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен и няма да сбъркаш.
- Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?
- Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и във теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!
- Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!
- Е, тук вече те чака изненада, малкия, - засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти наговорих досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов... Е, тръгваме ли?
- Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бога и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не е бил много дълъг...
..Раздал се вик, и някъде на Земята се родил още един човек.
Превод от руски Таня Т.
Източник: http://elfikarussian.ru/perepodgotovka- ... lfiki/2249
Един ден един Ангел се обърнал с молба към Бог:
- Отче, имам проблем.
- Какво те вълнува, Ангел мой? – приветливо се усмихнал Господ.
- Разбираш ли, Създателю, вече ми е трудно да изпълнявам задълженията си на Ангел, защото започнах някак си по-трудно да разбирам хората... От време на време ми се струва, че още малко и ще започнат да ме дразнят! А нали трябва да проявявам ангелско търпение!
- А какво именно те дразни у хората?
- Те през цялото време са недоволни от това, което са, но често не знаят какво точно искат. Те постоянно се оплакват от нещо. Воюват помежду си и унищожават природата. Ненавиждат тези, които са различни. Зависят от чуждото мнение и често не вярват на мъдреците, а на дърдорковци и демагози. Покайват се в църквата само за да могат отново да грешат. Това ме потиска!
- Да, сине мой, положението е сериозно, - погладил Бог замислено брадата си. – Ти си прав, че нещо трябва да се направи. И то веднага! В теб се е появила оценъчност – а това е признак, че преставаш да бъдеш Ангел... Навярно си се заразил от хората!
- И аз това казвам – подтиснато отговорил Ангела. – Струва ми се, че не ми достига нещо в професионално отношение. Чувал съм, че някои Ангели ходят на курс за повишаване на квалификацията. Мога ли да помоля за такова обучение?
- Можеш, сине мой. Има наистина такива курсове и те са много ефективни. Тези, които се учат добре, като правило, достигат до отлични резултати.
- А по какви предмети се обучават там?
- Различни. По най-различни предмети! Бих казал, многостранно образование! Буквално университет за Ангели. Непременно ще намериш там приятели и единомишленици и няма да скучаеш.
- А каква е формата на обучение? Лекции? Семинари?
- В по-голямата си част е интерактивно. Всичко минава през личния опит, чувства и усещания. Е, ще има и малко теория, макар и от различни гледни точки. И то заради пустия плурализъм и свобода на избор.
- Да, точно това е, което ми трябва. Много искам да отида на такива курсове. Какво е нужно за това?
- Какво е нужно? Само да се запознаеш с условията на прием, сине... Първо, ще получиш тяло, то ти се дава веднъж и завинаги и не може да го сменяш. Може да ти харесва или не, но то ще бъде единственото, с което ще разполагаш до края на обучението. Всичко останало ще получаваш за временно ползване, за един или друг срок. Това ясно ли е?
- Ясно. Няма да има нищо мое, освен тялото. Трябва да го пазя, защото по време на обучението, то ще е едно.
- По-нататък. Ще трябва да се учиш ден и нощ, толкова време, колкото е необходимо за завършване на процеса. Всеки човек и всяко събитие ще станат твои Учители, затова няма смисъл да им се обиждаш.
- А ако те грешат?
- Не съществуват грешки, само Уроци. И Учители. Ти също ще бъдеш Учител за някого. Имай предвид това.
- Аз? Учител??? Но аз не умея! Ами ако не се получи?
- Е, и това може да се случи... Неуспеха е неделима част от успеха. Всеки пропуск може да се проанализира и да се превърне в нов успех.
- А мога ли да се откажа от Урока, ако не се получава?
- Урокът ще бъде повтарян в най-разнообразни форми, докато не го усвоиш напълно. Ако не усвоиш леките уроци, те ще станат по-трудни. Когато ги усвоиш, взимаш изпита и преминаваш към следващия Урок. Извинявай, но такава е програмата.
- А как ще разбера, че Урокът е усвоен?
- Ще разбереш, че Урокът е усвоен по това, че поведението ти и разбирането ти ще се променят. Мъдростта се достига с практика.
- Да, разбрах. Искам по-скоро да достигна до по-голяма Мъдрост!
- Не се лакоми, Ангеле! Понякога малко е по-добре от едно голямо нищо. Ще получиш всичко, което пожелаеш. Подсъзнателно правилно ще определяш колко енергия да изразходваш и какви хора да привлечеш към себе си. Гледай какво имаш и знай, че именно това си и поискал. Твоето „днес” ще е обусловено от твоето „вчера” и твоето „утре” ще е определено от твоето „днес”.
- Но ако сгреша и ако съм избрал не каквото трябва и това създава проблеми?
- Каквото е вътре, това е и отвън. И обратното. Външните проблеми са точно отражение на твоето вътрешно състояние. Когато промениш това, което е вътре, и отвън нещата постепенно ще се променят. Животът ще ти подскаже.
- А как? Как да чуя подсказването?
- Болка – това е начинът, който Вселената използва, за да привлече вниманието ти. Ако на душата или на тялото ти е болно - това е сигнал, че нещо трябва да промениш!
- Нима другите Ангели, обучаващи се в курса, ще ми причинят болка, Отче?
- Помни, че всички сте Ученици при равни условия. Другите - са само твоето отражение. Ти не можеш да обичаш или ненавиждаш това, което е в другите, ако то не отразява твоите собствени качества. Помни, че там има само Ангели, подобни на теб, други същества там просто няма. Така че всяка болка е просто игра, оценка, реакция на твоя ум.
- Трябва ли да зная още нещо, Господи?
- Да. Искам да разбереш, че там където ще попаднеш, няма по-хубаво място от „тук”. „Там” изобщо не е по-добре от „тук”. Миналото трябва да забравяш, а бъдещето не можеш да предвидиш. За теб наистина важен ще е само мига, наречен „сега”.
- Малко ми е трудно да разбера за какво говориш. Но ще се постарая. Но си мисля, че Учителите ще ми разтълкуват всичко, нали?
- Не прехвърляй отговорността върху Учителите или някого другиго. Учителите ще ти зададат програма, но ще се учиш ти. Колкото искаш да усвоиш, толкова и ще остане с теб.
- Ще се постарая да науча всичко, което е възможно!
- Да, Ангеле мой! Прави най-доброто, на което си способен и няма да сбъркаш.
- Но ти, Господи, нали ще ме ръководиш както и досега? Или ще трябва да се уча по книги и конспекти?
- Няма да те оставя нито за миг, сине! Ще бъда с теб и във теб. Но ще бъдем далеч един от друг и ще ти се наложи да се научиш наново да ме чуваш. Но мога да те утеша – всички отговори се намират в теб. Ти знаеш повече, отколкото е написано в книгите и конспектите. Всичко, което трябва да правиш е да се наблюдаваш, да слушаш себе си и да се доверяваш на себе си. Така че, ако не си размислил, сега ще те транспортирам до мястото на обучение!
- Добре! Благодаря, Отче! Готов съм. Само да не забравя всички тези наставления!
- Е, тук вече те чака изненада, малкия, - засмял се Създателят. – Знаеш ли, същността на преподготовката на Ангели се състои в това, че те наново, от чисто белия лист влизат в програмата. Ти ще забравиш всичко, което ти наговорих досега. И ще си го спомниш тогава, когато бъдеш готов... Е, тръгваме ли?
- Тръгваме! – решително тръснал с криле Ангелът и съзрял отворилия се пред него тунел, затворил очи и се спуснал в бездната. В пълната неизвестност. Но той се доверявал на Бога и затова и не се замислил. Впрочем полетът му не е бил много дълъг...
..Раздал се вик, и някъде на Земята се родил още един човек.
Превод от руски Таня Т.
Източник: http://elfikarussian.ru/perepodgotovka- ... lfiki/2249
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Розов облак любим, благодаря
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде! 
-
Margaritka
- Posts: 1919
- Joined: Tue Oct 26, 2010 10:39 pm
- Location: Русе
- Contact:
Re: Никой няма да се сети за скритите ти мисли...
Прекрасно е, Пинки! 
Поздравявам те с ето това парче, което преди няколко дни Телфи публикува на стената ми във ФБ и ми каза, че то било като написано за нас и нашия Кашалотко:
Поздравявам те с ето това парче, което преди няколко дни Телфи публикува на стената ми във ФБ и ми каза, че то било като написано за нас и нашия Кашалотко:
