Зачудих се, как е редно да започне един „пътепис“
Вероятно от първите впечатления, след като изключим досадното пътуване.
Обратното движение – Пристигнахме посред нощ на летището в Лутън. Да се движиш, дори и по почти празните пътища, със 100-на км/ч в „насрещното“ движение, си е тръпка отвсякъде
. Бях навит да си изпрося да шофирам едно кръгче, но само след 5-6 кръстовища идеята ми се изпари от главата. Обратното движение си е гадост и с него не се свиква за три-четири дни. Като го изключим, заедно с ярда и факта, че на повечето им монети не са изписани цифри, май няма да остане нищо, което ми е създало затруднение при пребиваването ни в Лондон;
Лондон – очаквах този град да е най-близък като излъчване до Анкх-Морпорк от книгите на Тери Пратчет, в сравнение с всички, които сме посещавали. Общо взето не се разочаровах. Е, липсва мръсотията и по Темза все още е по-лесно да се плува, отколкото да се ходи, но хубавите неща са си там
.
Хората – ако не сте виждали представител на някоя от расите населяващи Земята, не е необходимо да обикаляте из континентите, за да поправите този пропуск. Лондон е най-богатата Антропологическа градина, която можете да посетите. Вероятно над 40% от населението на града не са поданици на Нейно Величество. Със сигурност, ако законите и възпитанието позволяваха да снимаш безразборно хората из метрото, всеки кадър щеше да е своеобразна човешка дъга
.
Оставяме пришълците на страна.
Само две думи за онези странни обекти с физиономии на варени риби в ежедневието и анимационно-здравословни мутри след втората бира. Англичаните се представиха, като забележително учтиви, услужливи, приятелски настроени, усмихнати и тактични туземци. Хубави хора. Доволен съм и одобрявам, че са населили онези земи;
“Mind the gap!” – или с други думи транспортът под и над земята. Чистичко, уредено, бързо и неочаквано не натоварващо като за чужденци в седем милионен град
. Една карта, десетминутно обяснение, идея накъде отиваш и пътуването се превръща просто в досадно време, което губиш, докато стигнеш до мястото, за което си се запътил. Може би трябва единствено да обогатят репертоара на “ГласЪТ”
, който информира и предупреждава в мотрисите, но това е недостатък във всеки град и все още не се е родил гении, който да замени тъпите напътствия с нещо по-свежо;
Забележителностите – вероятно са стотици, но поради ограниченото време отделихме внимание само на най-приоритетните. Като изключим British museum, който е безплатен, цените са леко високи, а в някой случаи направо неоправдано високи (Madame Tussaud's museum). Ако разполага с време, човек може да усети духа на Лондон в различни епохи без да влага кой знае какви пари за такси по музеите. За съжаление ние не бяхме сред тези щастливци и наблегнахме на местата, където са концентрирани духът на града и информацията за историята му -
Buckingham Palace, Tower Of London, British Museum, Houses of Parliament, Trafalgar Square, Westminster Abbey, Covent Garden, Temple, London Eye, St Paul's Cathedral, Tower Bridge, London admiralty, Greenwich Observatory и 4-5 парка -
Regent's Park, Hyde Park, Greenwich Park, The Green Park, St James' Park и вероятно още някой друг без да разберем.
Със сигурност можеш да живееш цял живот в този град и това да не е достатъчно, за да надникнеш във всички ъгълчета, от които извира енергия – съвременна и древна.
Пазаруването – хмх...
за нищо на света не бих повярвал, че нещо може да е по-евтино отколкото в България, но... има неща и магазини за които това си е факт. Отделихме доста време за пазаруване и което е странното, не съжалявам. Купихме десетина неща за
Въшката 
и 3-4 за
Норечка . GAP е най-скапания магазин, в който влязохме
. Marks & Spencer и Clark’s ми направиха добро впечатление. Вторият най-вече с нивото на обслужване и качеството на обувките. Общо взето пазаруването беше забавление, на което не бяхме се отдавали в такава степен в нито един град, в който сме ходили до сега, колкото в Лондон и беше интересно. Определено.
Кръчмите – ами... хубавички, но ако някой може да ми обясни – защо по дяволите в повечето няма никаква музика
, а в тези в които има е толкова усилена, че бирата изтича през тракащите ти в ритъм зъби , преди да успееш да я преглътнеш
? Седнахме по-сериозно в “The White Horse” в Soho на ъгъла на Rupert str и Archer str. То... колко сериозно можеш да седнеш, след като затварят в 11:30 не знам
, но времето ни стигна за да опитаме по една от седемте предлагани вида бира( аз дори повторих един вид
). Хубава бира на съвсем приемлива цена, но... няма музика... Иначе хората в кръчмите изглеждат невероятно приветливи, усмихнати, общителни и както вече споменах анимационни здравеняци;
Естествено следва общуването – тук съм повече от приятно изненадан. Бях се зарекъл, че няма да си отворя устата в рамките на Англия
, но още първия ден ми дойде съвсем естествено да търся информация с моя елементарен и вероятно убийствено смешен английски. Е, никой не ми се изсмя
. Всички те слушат с внимание и уважение. Всички говорят ясно и разбираемо според възможностите си. Ако се наложи повтарят отчетливо казаното или използват други думи, за да направят общуването по-лесно. Два-три пъти дори
Норечка не разбра и половината от това, което казва някой забързан бозав симпатяга, но във всеки случай това си беше наш проблем, а не на туземеца. В края на краищата фактът, въпреки желязното ми мнение до сега, е че английският си е английски дори и в Англия
.
Windsor – Това градче олицетворява един от най-силните доводи отново да посетим Англия. Вярно е – има прекрасен замък. Забележително постижение на великобританската архитектура и култура, но... първото нещо, което ни грабна, е невероятното излъчване на малкия английски град
. Цветно, тихо, чисто, спокойно, отвличащо те в свят почти толкова приказен, колкото и съвременен.
Гледахме снимки и от други подобни градчета и сме абсолютно убедени, че следващото ни пътуване до Острова ще е посветено на такива местенца. Май за единадесет години, откакто пътуваме из Европа, се пренаситихме от музеи и това, което търсим е въплътено в градчета като Уиндзор.
Концертът – Мога наистина много да разказвам за впечатленията ни от краткото ни посещение в Англия, но е добре да не прекалявам и слагам точка с впечатленията ми от Roger Waters.
Подчертавам МИ, защото
Норечка е очарована от всичко свързано с Pink Floyd “по default”.
Ами... остарял е човекът
и това се отразява на цялостното му представяне и излъчване. Безспорно свири и пее добре. Шоуто като замисъл, идеи и изпълнение беше на високо ниво. За съжаление има НО – пичът се опитва да театралничи и го прави по невероятно дървен начин. Това ме дразнеше. Все пак е Roger Waters, а The Wall е невероятно музикално произведение, така че общата ми оценка е 5 и половина, почти
. С удоволствие и вълнение го гледах и не бих съжалявал, че пътувахме толкова, дори и да не бяха допълнителните емоции от Лондон.
Това е! Ако някой иска подробности за нещо с удоволствие ще пиша
. Просто гледам да се огранича, макар че без да преувеличавам, мога да напиша малка книжка за тези 4-5 дни
А имената на къщите само...... 
Ела тука кака да те заведе да видиш замъци , природа и английска трева 
мани Лондон, ела тука 