krushkite.com

Дала съм инструкции на мама, да ми го вземе и прати Ще го пробвам като пристигне , то и без това всичко що се предлага на пазара лактогонно пия, така че още едно в повече

От днес се учим с Никола да се кърмим. Трудно е засега-човека си мисли,че дъвка съм му сложила в устата и само примлясва и се усмихва Голям е сладур Сега в 5.30 пак отивам
Да ви кажа почвам да се чудя защо така не наддават тези деца. ДокторЯта казват,че било нормално за недоносените и после"отведнъж си навакасват", обаче мен ми трепери под лъжичката...Много време стана, а Никола се върти около 1.900кг., а Анка -1.700кг. Анито вярно беше болна два пъти, иначе си търси млекцето и наддава по-методично, обаче Никола много се задържа под 2 кг. Още преди седмица трябваше да си е в къщи Ще полудея вече от притеснения И нищо не намирам в интернет за този проблем. Пише само за наддаването при доносени деца.

Галче . Трудното наддаване при родените преди 37-ма седмица изглежда е нещо често срещано. От всичко, което прочетох разбирам, че имаш доста големи близначета (пу- пу). Няма точна формула за наддаване, но се върти около 15 грама на килограм тегло на ден, което за твоите мишлета е около 20 гр. дневно, но не задължително. Те горят много калории при всяко движение, дишане и най- вече регулирайки телесната си температура. От прочетеното разбирам, че тук ги държат в болница до 40 седмица или оригиналния термин на раждане/ 2 кг тегло/ отворено легълце/ самостоятелно дишане/ пълни памперси.
Галюшка, знам, колко е трудно, но Ани и Ники ще бъдат ОК, сигурна съм . Единствената мисъл, която спасява в този момент е, че те са на сигурно място и малки бебковци като тях у дома е рисковано. Още малко да наберат силици и като си дойдат- ще видиш от де изгрява слънцето

Ванхи, определено ме успокои! Благодаря ти! Днес с Христо си говорехме, че може би именно защото се родиха големички, бързо се раздишаха, сучат доста лакомо( Никола тази вечер си посука доста добре от гърдата с прекъсвания за дрямчица ), и ние някак се настроихме да си ги гушкаме още преди седмица-две. Но явно те си имат нужда от повечко време. А ние просто трябва да имаме още малко търпение.
О,да, и за губенето на енергия си абсолютно права. Ани освен че раздава усмивки наляво и надясно, обикаля из целия кувьоз, разкопчава си памперса, вади си сондата... И тъй като това е за сметка на наддаването, от няколко дни е увита в пелена, за да не може да шава много.

Бравооо на Ники, много се радвам Гале . Само така, бъди силна за тях, те имат нужда от мама с дух, тъй като усещат и то много!!!

Давам още една статия за спинкането с мама и тати: http://pediatrics.aappublications.org/c ... f_ipsecsha

Да уточня за Ванили, че в Кралството са спретнали туй проучване, а не Американците - бъркат й в очите

Галенцеее, много се радвам за бебоците , мамини злати Търпение миличка, ще си ги приберете, много скоро .....още малко

Ванх, ние с малката , и тати разбира се спинкаме всяка вечер . Обаче тя заспива в нейното си легълце, но като се събуди за папкане между 2.00 и 4.00ч. мама си я прибира , и се гушкаме на топло тримата , и много ни е хубаво. В началото ми беше трудно, но се нагодихме, и му намерих горе долу цаката на кърменето от лежанка
В началото проблема беше, че не я вдигах да се орине и след като се набуха до козирката, започва едно повръщане ...ама беше явно мъничка и рефлукса не работеше добре ...ама сега няма проблем
Така че ,тези статистики не ги и чета Моя майчин инстинкт е по-силен и важен от някакви си медицински проучвания, опити и там други щуротии, било то Британски, Американски .....

Ще бъда крайна, но искам да ти ударя един шамар, за да се освЕстиш! Позволявам си да го направя, бих го направила за всяка друга Крушка в това положение, защото сте ми близки и знам, че няма да ми се разсърдите, защото разбирате колко много ви обичам!

Lora33 wrote:Ние се държим... май... Аз все така продължавам да си рева.

Не можеш да си позволяваш да ревеш, освен от щастие, и то докато ЖоЛката спи. Всички емоции на майката се отразяват директно на бебето. Ако искаш да имаш едно усмихнато и щастливо бебе, ти трябва да си една усмихната и щастлива мама. Да, знам, че това е доста често театър. Но родителите са затова, да представят на децата си живота като нещо най-прекрасно, в което всичко се разрешава по-добре с усмивка!

Lora33 wrote:Ама си рева щото Жорката така яко повръща АМ. Преди малко измука 50 гр. и в момента когато реших да го вдигна за да се оригне, избълва на фонтан всичко... щом се наложи да мия пода си представете за какво става въпрос. Е как да не рева в такива ситуации

Жорката повръща АМ, защото и според мен е препълнен! Кашалота не е бил на АМ, но първите 3 месеца бях луднала да пера. Повръщаше на фонтан преди ядене, след ядене, посредата между две хранения... и от какво? От преяждане и лакомия, разбира се! И досега понякога му се случва и това с миенето на пода не е само твой специалитет
За реването - виж за справка по-горе.

Lora33 wrote:И веднага след като е повърнал иска още да яде... давам цица... тя празна... той реве и аз рева... Днес така добре го накърмих в 14ч... дохраних само с 30 грама и дребния спа до 17ч... и от тогава съм натръни. Ето го сега... уж повърна всичко... и продължава да пуска по малко пресечено мляко. Педиатърката ни каза, че когато е пресечено било ходило в стомахчето му и явно се оказва излишно като количество... та той за това го изхвърля. Опитвам се да се успокоявам, обаче понеже защото ми се натрупа и доста безсъние, нещо не се справям.

След като така добре си го накърмила в 14 ч защо изобщо го дохранва с АМ? МММММ??? Естествено, че ще го повърне, ето и педиатърката ти го казва.

Lora33 wrote:Накупих днес още 3 кутии НАН... то се е видяло, че ще си го хапваме, особено нощем, пък през деня можем и да си посукваме /дано/.

Това пък защо, та и не 1, а 3 кутии? За твое собствено успокоение. Ще даваш всеки път, след всяко кърмене АМ. И какво? Ми Жорката понеже още е мъничък и за него е най-важно манджата да се доставя експресно без всякакви спънки и усилия от негова страна, полека-лека ще почне да ти отказва кърменето...

В заключение ще кажа само следното, макар и за пореден път: страхът е най-лошият ни спътник в живота. Твоето спокойствие и респективно това на бебето не могат и не трябва да зависят от някакви кутии сухо мляко, това не е решението. Ако днес това е привидно решението на настоящия ви проблем, какво ще е решението на утрешния ви проблем със счупения преден постоянен зъб и с отсъствията от час по биология ...

Лорче, обичам те и затова се пъна да пиша всичко това. Ако беше някоя в мамата - хич не ми дреме. И забележи, че 3 майки, които вече имат второ кърмено дете, ти казват едно и също. Не може те да са в грешка...Сигурна съм, че ако имаше време и Мата би се включила, но тъй като я няма, ще си позволя да ти дам линк към нейната история на кърменето на Мишо, която развявам като барака на победата навсякъде!

http://forum.bg-mamma.com/index.php?top ... sg14234286

Лорче- по въпроса за кърменето съм 200% съгласна с Марги. Звучи като на прехранено бебе. Нас ни питаха дали повръщаме почти докато Тони стана на 4-5 месеца, като нещо нормално и обичайно - един вид, "предполагам, че още си повръщате? ", въпреки, че ние спряхме към 3 месец с повръшоците. Щом е пресечено млякото, наистина е стигнало до корема. Дори и да не беше пресечено, биха следели най-вече кривата на растеж - почти всички приятелки имаха бебета, които повръщаха и ако бебето растеше нормално никой не се е стягал, че това е нещо нередно и си кърмеха на поискване. Наистина ако на толкова ранен етап дохранваш на всяко кърмене и с нагласата "дано поне през деня да сучем" има голям риск с кърменето нещата да спрат доста бързо. Ако имаше проблем с повръшането щеше да ти повръша веднага всичко и то МНОГО. На мен ми казаха - ако когато повърне намокри ЦЯЛАТА ми блуза, ама все едно са ме окъпали , като да тече от мен - тогава се обадете. Повръщаното винаги изглежда много повече от всъщност реалното количество.

НО важното е и ти да се чувстваш добре - никак не ти е лесно сама, без да има на кой да се опреш, да те окуражи, да си даде на място подкрепата и да ти каже, че всичко правиш ОК и че бебето си е супер. Затова, понякога дори само и за да може майката да си запази и малкото сили и разсъдък, който и е останал, може преминаването към АМ да е вариант. За мен лично не е, но само ти можеш да си решиш до колкото са ти силите и нервите.

От това, което чета, проблемите не са от липса на мляко или невъзможност да суче и задържа, а от твоята липса на увереност, че бебето е ОК и че ти се спряваш добре.

Поговори си по-подробно с педито, с кърмещи майки от по-дълго време. Важно е да се увериш, че си на правилнят път и най-вече опитай се да тълкуваш с инстинкта си поведението на бебчо и проверявай с педито. Той тепърва ще плаче, понякога и през 15 мин и в доста случай (колики, иска да не е сам, скучно му е, иска да пръцне а не може, свети му в очите.тъмно му е ), това често няма да има нищо общо с това, че ти не правиш нещо или, че нещо му липсва, а просто етап от развитието.

Много те гушкам Лорче.

Лорчеее, пиши мило как сте ? Моля те Ти си най-добрата майка за Жорката, не го забравяй

От няколко дни ми се въртят едни мисли в главата, които отчасти споделих с Руми и Ванх и сега смятам да ви ги споделя и на вас.

За кърменето четях още преди да изплувам от дупката на неуспешните си опити да забременея. След като забременях - още повече. В последните 3 месеца, преди да родя - всеки ден. И това въпреки, че имах вече едно дете. Но може би защото беше преди доста години и защото успях да го кърмя само 3 месеца. Просто не исках да се случи същото.

Ако ви прави впечатление абсолютно същото правят и Илче, и Ванх, и Руми. Ние сега сме мами на вторите си деца, а сме изчели всички статии, изяли сме всички букви и продължаваме да четем. Защото както каза Мата - ами то кърменето си е естествен процес, просто човек не трябва да е с нагласата, че като е естествен, нещата стават без усилия. А при всяка майка усилията са различни: Ванх и Илче наблягат на нощното кърмене, за да имат достатъчно и цедят здраво на работните си места; Руми си има един лакомник, дето изяжда всичко и реве за още, а тя тренира волско спокойствие и не допуска мисли, че кърмата й не стига, защото все пак фактите говорят - 1200 гр. наддаване за месец; аз първите 2 месеца цедях като луда, че ако не го правех, щях да получа мастит, а после се наливах с няколко литра на ден, за да осигурявам необходимите количества...

Това, което искам да кажа на бъдещите майчета е: четете, и то почнете най-късно в момента, в който разберете, че сте бременна!!! Четете от всякакви източници, сравнявайте, одобрявайте, изключвайте, претегляйте... Правете всичко така, щото като се появи малкото човече да имате няколко стратегии и съборазно даденостите да приложите необходимата. Винаги, на всички, които са ми задавали въпроси за кърменето, съм давала с огромно удоволствие блога Царството на Бу.

Наблюденията ми са, че в БГ читавите педиатри, които могат да ви дадат адекватен съвет за кърменето, са изключително малко, с което искам да ви кажа - по-скоро не се доверявайте на педиатрите по въпросите за кърменето. Търсете консултантите на Ла Лече Лига и на Националната асоциация "Подкрепа за кърмене".

А когато искате и на Крушките, минали по този път...