krushkite.com

Наскоро ме грабна този текст, а сега нещо ме накара да го преведа и да ви го споделя:

‎'I've learned that no matter what happens, or how bad it seems today, life does go on, and it will be better tomorrow. I've learned that you can tell a lot about a person by the way he/she handles these three things: a rainy day, lost luggage, and tangled Christmas tree lights. I've learned that regardless of your relationship with your parents, you'll miss them when they're gone from your life. I've learned that making a 'living' is not the same thing as making a life. I've learned that life sometimes gives you a second chance. I've learned that you shouldn't go through life with a catcher's mitt on both hands; you need to be able to throw something back. I've learned that whenever I decide something with an open heart, I usually make the right decision. I've learned that even when I have pains, I don't have to be one. I've learned that every day you should reach out and touch someone. People love a warm hug, or just a friendly pat on the back. I've learned that I still have a lot to learn. I've learned that people will forget what you said, people will forget what you did, but people will never forget how you made them feel.'

- Maya Angelou

*******************

Научих, че независимо от случващото се, или колко лошо изглежда то днес, животът продължава и той ще е по-хубав утре.
Научих, че може да разбереш много за един човек, само от начина, по който се справя с тези три неща: дъждовен ден, загубен багаж и заплетени коледни лампички.
Научих, че независимо от отношенията с родителите ти, те ще ти липсват, когато вече ги няма в живота ти.
Научих, че да преживяваш, не е същото като да живееш.
Научих, че животът понякога ти дава втори шанс.
Научих, че не бива да носиш бейзболни ръкавици и на двете си ръце, защото трябва да си способен да хвърляш в обратната посока.
Научих, че когато реша нещо с открито сърце, обикновено взимам правилното решение.
Научих, че дори и да ме боли, не е необходимо да съм сама с болката си.
Научих, че всеки ден трябва да се протегнеш и да докоснеш някой. Хората обичат топлата прегръдка, или просто приятелско потупване по рамото.
Научих, че имам още много за учене.
Научих, че хората могат да забравят какво си казал, могат да забравят какво си направил, но никога няма да забравят начина, по който си ги накарал да се чувстват.

- Мая Анджелоу

Съжалявам ако има загуби в превода, но толкова си мога.

Кога си играеш, приятелко моя?
Къде ти е куклата, мечето плюшено?
Кога се изгуби духът неспокоен
на малката пикла, в душата ти сгушена?

Доскоро надничаше тя през очите ти,
на пръсти повдигната, мръсна и рошава.
И тичаше дръзко и нагло с мечтите ти
онази, хлапачката – дивата, лошата.

Къде я изгуби по пътя? Не помниш ли?
И толкова време живееш без пакости!
Мечтите си детски все още не гониш ли?
Кои са днес твойте момичешки радост?

Защо ме поглеждаш така възмутена?
О, ти си порасла! Узряла! Разбирам.
Душата ти сбръчкана, очите – студени.
И даже в ирония ме подозираш.

Недей си отива, лудетино дива!
Недей я убива, глупачке! Не смей!
Та тя зад очите ти още е жива
и още мечтае, и още се смей!

Детето в теб съвсем не си отива.
И старостта е най – голямата измама.
Докато то живее, ти си жива!
И запомни: душата бръчки няма!

Мадлен Алгафари

Pinki, благодаря ти, хубаво стихотворение.

Пинкс , аз пък ти благодаря за "Научих , че...."
И ако искаш да знаеш , когато завали дъжд , се радвам на способността му да измие улиците , и когато загубя багаж , се оглеждам да си намеря друг , а по коледните лампички съм определено спец- след разплитането ги усуквам по прозореца под форма на коледно дръвче... ....разкрих ли се напълно?!

Дари, отдавна си ми се "разкрила"
Миле, и аз ти благодаря
Понякога ми е трудно да се изказвам, затова и драскам...всеки с изразните си средства и скритите (от самия него си) мисли

Пинки,ти си готова за "сатори" /превод от Уикипедия: Сатори (на японски: 悟, сатори; на китайски: 悟, у; на санскрит: संबोधि, самбодхи — букв. «просветление») — (в медитативната практика дзен) е вътрешно лично преживяване на опита и достигане до истинската природа (на човека) чрез достигане до «състояние на единомислие» (на санскрит: дхяна или на японски: дзен).
В дзен се смята, че достигането до сатори може, в допълнение към медитацията да се достигне благодарение на тривиални, обикновени събития и предмети/
Петето сигурно може да даде по-адекватно обяснение,но лаишки,моята шефка беше на един такъв курс ли се казва,изживяване ли...не знам точно..та там,първите дни бяха мълчали,после,им бяха дали по една камара листове,специален туш и четки,да рисуват първото дошло им в ума и ги анализираха....интересно,какво ли би било тълкуванието за теб

Аз пък като й видях вчера творбата на Пинки , първата ми асоциация се изстреля на секундата- Отворена съм към света , въпреки дразнителите/ причинителите / бодаците , опитвам се да им обърна гръб , спасява ме иронията ,самоиронията....
И една препоръка-молба към авторката - ако може картината да бъде обърната и снимана на обратно , така ,че разпуканата шушулка /която не споменах по-горе /да стане връх на пирамидата !

Ейц, каква дзенка сте ме изкарали
**********
Сега ще ви разкажа история за щастието. Всички познават щастието - на едни то се усмихва от година на година, на други в определени години, а има и такива хора, на които се усмихва веднъж в живота, но такива, на които не се е усмихнало нито веднъж - не.
Няма да ви разказвам за това, че малките деца на земята изпраща Господ Бог, че той ги слага право на майчината гръд, че това може да се случи в богат замък, в уютна стая или право на полето, на студ и вятър, - това всеки го знае. Но това, което не всеки знае, а е от вярно по-вярно: когато Господ Бог праща на земята дете, праща заедно с него и щастието му. Само че щастието не остава на видно място, а се скрива на някое местенце, където най-малко очакваш да го намериш. Рано или късно, винаги се намира и това е най-хубавото от всичко! То може да се крие в ябълка като, например, щастието на един велик учен на име Нютон. Ябълката се изтърсила пред него на земята и в нея той открил своето щастие. Ако ти не знаеш тази история, помоли да ти я разкаже някой, който я знае, аз искам да разкажа друга - за крушата.
Имало едно време един бедняк, той се родил и израснал в недоимък, а и жена му донесла като зестра още. По професия бил стругар, правел дръжки и пръстенчета за чадъри и трудът му носел толкова, колкото едвам да прехранва семейството си.
"Няма щастие за мен!" - казвал той.
Тази история е истинска, аз мога даже да назова страната и мястото, където живеел нашият стругар, но не е ли все едно?
Първото и главно украшение на неговата градина била една червена офика, но там растяло и едно крушово дърво, само че без плодове. И цялото щастие на стругаря било скрито в това крушово дърво, в неговите невидими круши!
Една нощ се извила силна буря; във вестниците писали даже, че вятърът вдигнал голям дилижанс и го ударил в земята като треска. И въобще не е чудно, че такъв вятър откършил и клон от старата круша.
Внесли клона в работилницата и стругарят направил от него на шега голяма круша, по-малка, още по-малка и накрая няколко съвсем миниатюрни.
- Крайно време беше това дърво да роди круши! - казал той шеговито и раздал крушите на децата. - Нека си играят!
Към вещите, необходими в мрачните, дъждовни страни, се отнася, разбира се, и чадърът, но цялото семейство на стругаря минавало с един чадър. При силен вятър чадърът се обръщал наопаки, понякога даже се и чупел, но стругарят веднага го оправял. Едно било досадно, копчето на което се захващало пръстенчето на шнурчето, увиващо затворения чадър, често падало или се чупело самото пръстенче.
Веднъж копчето се откъснало и паднало на земята. Стругарят започнал да го търси, но вместо него намерил една от малките дървени круши, които дал на децата да си играят.
- Копчето вече няма да намеря! - казал стругарят. - Но мога да се възползвам от тази щуротия!
И той пробил каналче в средата на крушата, прекарал през него шнурчето и издърпал крушата плътно докрай. Толкова добра закопчалка до този момент чадърът никога не бил имал!
Изпращайки на следващата година в столицата дръжки за чадъри, той изпратил заедно с тях вместо старите закопчалки, няколко от своите резбовани круши. И помолил собственика на магазина да изпробва новите закопчалки. Последните попаднали в Америка и там скоро решили, че малките круши са далеч по-удобни от всякакви копчета и поискали занапред да получават само такива закопчалки.
Тогава закипяла работа! Били нужни хиляди круши! Стругарят се хванал за работа, струговал, струговал, цялото крушово дърво станало на малки круши. А крушите носели скилинги и далери!
- Та щастието ми се криело в крушовото дърво! - казал стругарят.
Той вече имал голяма работилница, държал калфи и чираци, винаги бил весел и често споменавал: "И в клечица понякога може да се крие щастие!"
Същото ще кажа и аз.
Казват: "Сложи бяла клечица в устата си и ще станеш невидим!" Но за това трябва да вземеш истинска клечица, която ни е дадена за щастие от Господ Бог. Ето, и на мен ми е дадена такава, и аз също като стругаря мога да извлека от нея звънко, блестящо, най-доброто злато на света - това злато, което блести като огънче в детските очи, звъни като смях от детските уста и от устата на родителите. Те четат моите приказки, а аз стоя насред стаята невидим - държа бяла клечица в устата си! И като видя, че са доволни от моята приказка, също ще кажа: "Да, и в клечица понякога може да се крие щастие!"

Ханс Кристиан Андерсен

Eee, Пинки,къда я извади тази приказка Не си спомням да съм попадала някога на нея,ама то и Ханс Кристиян Андерсен не ми е бил от любимите автори-от дете повечето му приказки ме подтискаха,което пък ми изгради представи за Дания като мрачна,неуютна и студена страна и,тази представа още ми държи