krushkite.com

Пинки, благодаря ти!

Пинкс , за награда за това представление по Андерсен получаваш 25 400 000 снимки на наутилус http://www.google.bg/search?q=nautilus& ... 62&bih=519 ! /Леко съм те подвела- свързан е не с числото Пи , а с числото на Фибоначи или Божественото число/
За справка на неразбралите закачката ни- Пинкси си ги рисува тез неща , без въобще да подозира значението им
А по повод приказката , поуката за мен си остава - да се взирам в обикновените и простички неща , че да не изпусна заряда , който носят

колко е хубаво, човек да влезе в тиха стая, да затвори за миг вратата към Шумния свят зад себе си и да вникне в малко Мъдрост. Благодаря!

„Ако изобщо свободата означава нещо, то тя означава правото да кажеш на хората нещо, което те не искат да чуят.“ Джордж Оруел

http://www.sofia.diplo.de/Vertretung/so ... nitor.html

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за Настоящия Момент, в който се случва Всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето Сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "Мъдрост на Сърцето".
Сега знам: "Това е животът!"
Ч. Чаплин

Елори, това си е чиста телепатия! Точно за тази реч на Чарли си мислех, докато "медитирах" преди малко в тоалетната

Ще добавя само последното изречение, защото не е за изпускане и то:

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"

Como Pablo Picasso solía decir: "Todo lo que puedas imaginar es real" (As Pablo Picasso used to say, "Everything you can imagine is real")

…..dans mes reves
Във френския език има само едно дума
за сън и мечта.
Там под високите прозрачни небеса,
е толкова красиво, че човек сънува сякаш наяве.
Там нощите са лавандулово лилави.
А луната по пълнолуние е толкова ниско...
И е напълно възможно
в сънищата да липсват кошмари,
а мечтите да светят като светулки.
И чувам шансони, който само там
може да съдържат
куражa да се наречеш свободен.
И тогава всяка реалност е осъществима,
а всяко пътешествие напълно допустимо.

Елорка това лилаво творение твое ли е? Много ми хареса

И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори; и като видя, че не го надвива, му рече: пусни ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.
И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
И му рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил.

Илия се събуди внезапно и погледна към небосвода. Това беше историята, която все не успяваше да си спомни!
Много отдавна патриархът Иаков нощувал в стана, ко¬гато някой влязъл в шатрата му и се борил с него, докато изгрее слънцето. Иаков приел битката, макар и да знаел, че срещу него стои самият Господ. На разсъмване той все още не бил победен и спрял да се бори едва когато Бог се съгласил да го благослови.
Тази история се бе предавала от поколение на поколе¬ние, за да не забравя никой, че понякога трябва да се бо¬риш със самия Бог. Има моменти, когато всеки човек бива сполетян от някакво нещастие, като например да бъде разрушен градът му, да почине детето му, да го обвинят несправедливо, да се разболее и да остане недъгав за цял живот... В този момент Господ го предизвиква да се опълчи срещу Него и да отговори на въпроса Му: „Защо си се вкопчил в това толкова кратко съществуване, изпълнено със страдания? Какъв смисъл има да се бориш?"
И тогава тези, които не могат да отговорят на въпроса, се съгласяват с Него. Но има хора, които търсят смисъла на съществуването си. Те смятат, че Господ е несправедлив, и са готови да въстанат срещу собствената си съдба. Тогава от небето се спуща огън - не огънят, който убива, а този, който разрушава старите стени и разкрива пред всяко човешко същество неговите истински възможности. Малодушните никога не оставят този огън да пламне в сърцата им. Единственото, което искат, е нещата бързо да се върнат към старото положение, за да могат да продъл¬жават да живеят и да мислят така, както са свикнали. Ала храбрите подпалват старото и изоставят всичко, дори и Бог, за да продължат напред, макар и с цената на големи душевни страдания.
„Храбрите винаги са упорити."
Господ се усмихна от небето. Точно това искаше Той -всеки сам да поеме отговорността за собствения си живот. В края на краищата бе дал на чедата си най-хубавия от всички дарове: способността да избират и да решават как да постъпват.
Само мъжете и жените със свещен огън в сърцата дръз¬ваха да се опълчат срещу Него. И само те знаеха обратния път към Неговата обич, защото накрая винаги разбираха, че нещастието не е наказание, а предизвикателство.

"Петата планина" П. Коелю