Та много ме интересува какво мислите и най-вече какво сте правили по въпроса?!
Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете - 1
Moderator: Fireball
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Лени , Илче , МилаСара и всички мъжки мами , помагайте!Давайте съвет относно пишката /ако не съм закъсняла , де с питането
/ За оголването става въпрос - едни казваха отрано трябва да се придърпва кожичката , други - сакън , чак след годинката , личната пък го отваряше 2-3 пъти още като ходехме всеки месец на консултация , но не в ранните месеци . Та аз уж почнах след годинката , веднъж на ден и то не всеки ден , обаче не съм сигурна дали въобще правя нещо успешно , защото главичка още не съм видяла. Няма зячервяване , на дребния даже му е приятно това придърпване , но аз така и не знам до къде въобще трябва да действам . Личната го правеше по веднъж и някак рязко , но и тогава малкия не е показвал ,че е възмутен
Чувам , че при почти всяко момченце в крайна сметка се налага хирургическа намеса
Мене ако питате обрязването си е най-чиста работа в прекия и преносен смисъл /най-хигиенично е след това/, така твърди и моя приятел Спок , който аз пък си уважавам. Да ,обаче у нас това се смята все още за не наш обичай ,макар че както казва една приятелка - Че нали и Христос е бил обрязан!
Та много ме интересува какво мислите и най-вече какво сте правили по въпроса?!
Та много ме интересува какво мислите и най-вече какво сте правили по въпроса?!
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Не съм мъжка майка, но нали ще ставам, та ще следя отговорите с интерес.
It's a small world after all 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Дарче - това което се прави в Холандия е.......абсолютно нищо. Не се пипа пишлето въобще - колкото пъти ходихме не консултация, толкова пъти изрично ни казваха - никакво пипане, знаем, че в някои страни се прави, тук нашият съвет е този. Счита се, че си има причина така да са нещата - може би един вид защита от инфекция на половите/отделителни органи......Пишлето се заголва от самосебе си до към 3-4 год максимум (на практика много по-рано), иначе като се заголи все едно обелваш кожичка и тя иска пак да зарастне (затво аи в БГ съвета много често да се заголва, един вид да не се дава на раничката да зараства). Ако зарастне има вероятност наистина тогава да се образува срастване и да се наложи хирургическа намеса. Холандците не пипат пишлето (както и никоя от моите проятелки българки с момченце) и досега не съм чула за порблеми или сраствания. Всички пишлета сами си се показаха на момченцата
и това и беще довода на консултацията - ако не се пипа пишлето се оказва, че нуждата от намеса е изключително рядка. Моята пык философия е ,че природата едва ли е създала тялото на бебето и е казала - аз създавам тялото, но вие гледайте да забелвате
За мен това е малко като с кърменето - съвети всякакви и мнения също толкова - да се дава ли вода, да се спира ли нощното. Но за мен лично - природата си знае работата с тези неща и колкото по-малко изкуственно вмешателство, толкова по-добре.
Дарче, не налагам мнение, само изказвам лично моите си разсъждения и как тук правят нещата
Ще ми е интересно да чуя Ванх - САЩ масово май се обрязваха, но на каква възраст и как го обясняват, ще е интересно да напише. Преди векове наистина са го правели от хигиенична гледна точка - тогава и водата и възможноста за хигиена са били други, интересно дали сега се е запазило като част от културата и традициите най-вече, а не толкова от необходимост.
Но все пак обрязването е и по-арзлично от забелването и тук мюсулманите го правят в болница (повечето) и когато е под наблюдение на лекар всичко е ОК!
Дарче, не налагам мнение, само изказвам лично моите си разсъждения и как тук правят нещата
Ще ми е интересно да чуя Ванх - САЩ масово май се обрязваха, но на каква възраст и как го обясняват, ще е интересно да напише. Преди векове наистина са го правели от хигиенична гледна точка - тогава и водата и възможноста за хигиена са били други, интересно дали сега се е запазило като част от културата и традициите най-вече, а не толкова от необходимост.


Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Аз като една вече мъжка , а и бъдеща такава майка, ще ти кажа как съм процедирала с Марти, а и как смятам с бебето. Всъщност учила ме е снаха ми- имат две момчета с брат ми. Никой от тях не е ходил на хирург за такова нещо. Още след първия месец докато бебето не се усеща започнахме тази процедура по време на баня. Преди точно да го извадя от ваничката рязко дръпвах кожичката , така че да се види отлепване. Като дръпнеш така, може да се покаже един бял секрет- нещо като мас, отмивах я внимателно изплаквах главичката и пак я загръщах с кожичката. Понеже Марти почваше да плаче, всичко това се правеше на края на банята и веднага след това се гушкахме в хавлийката. Това забелване го правех през 2-3 дни в продължение на 10-тина дни и главичката се показа нацяло. От тогава вече на всяка баня се прави това , измива се и пак се прибира главичката. Като стана 2 годишен си го правеше вече сам. Трбява да бъдеш упорита и да не се шашкаш ако плаче
Може би днешните модерни методи го отричат, но пък аз по този начин си спестих много ядове и мисля, че пак по бабешките методи ще си караме
Може би днешните модерни методи го отричат, но пък аз по този начин си спестих много ядове и мисля, че пак по бабешките методи ще си караме
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
И аз като една мъжка майка, подкрепям думите на Руми. Процедирала съм по абсолютно същият начин. Сега може би вече има други виждания по въпроса, но преди така са ни учили и ние така сме правили. Не съм имала никакви проблеми и не ни се е налагало да ходим на хирург. 
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Забравих да напиша - от всичките жени, с които съм говорила само на една приятелка след преглед и бяха казали, че кожичката на момченцето е наистина много стегната ли, много къса ли..... и я посъветваха тогава, докато е във ваната съвсем леко и внимателно да забелва, но без да се получава отлепване и раничка, без болка, а колкото кожичката да се поразтегля и издърпва. Това го правеше на всяка баня и после беше научила момченцето също да го прави, докато пишлето не се забели напълно.


Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Случайно присъствах на консултация на един 4 месечен момък
Съветът на нашата педиатърка към майката беше почти идентичен на това, което според Илчето
е практиката в Холандия.
И на мен ми е много любопитен този въпрос, защото...
... така де - ако не второто то третото ще е момче 
И на мен ми е много любопитен този въпрос, защото...
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Ето и моето мнение:
Признавам преди бях много против всякаква намеса, имах предрасъдък и едно останало от време оно мислене..., че това е варварщина присъща за друга религия. Тук говорих и четох много. Мами с момчета, които са с необрязани и такива с обрязани момчета. Тези с необрязаните имаха проблеми до третата или 4-тата годинка, а другите не. Пак отказвах да помисля и си държах на моето. Моят съпруг е обрязан като бебе. Тук не е традиция, а в реда на нещата да помогнеш на момченцето си в началото, за да няма проблем с израстването. Искам да помоля и да подчертая дебело- не е гаранция, че необрязано момченце ще има проблем.. Всеки да направи така както го усеща и смята за правилно.
Такаааа. Когато разбрах, че ще имам момче мъжа ми ме помоли да прчета и да поговоря с педиатърката ми, с мами и въобще да си помисля, но държеше сина му да бъде обрязан, тъй като тук освен медицинските препоръки има и нещо друго. Момчета, които не са обязани са обект на присмиване и разни други небивалици. Това изобщо не го чух
След като се роди Пепи и след всичко преживяно заявих на мъжа ми да забрави за това. При първата консултация доктора ме попита и каза, че е време. Тук дори застаховката го покрива, тъй като Американската Педиатрична Асоциация препоръчва това. Аз започнах с моите: "Аз съ Европейка, при нас това е варварщина, неискам моето момченце, там има нервни окончания, детенцето ми страда първите дни от живота си, не искам повече, НЕ и НЕ". Дорктора е много спокоен човек и говори с един равен тон и каза: "Само едно ще ти кажа, след 30 години практика видях много необрязани момченца и много обрязани в първите дни. Проблените при първите за тройно повече в сравнение с вторите. Позволи ми да помогна на момченцето ти сега. Процедурата е 15 мин., докато яде и превръзката се маха на следващия ден. Прави се с местна упойка, болка няма". Няма да се впускам в излишни подробности за това как ревах и какви къчове хвърлях
, но склоних след разговора с доктора. Помолиха ме да се изцедя, за да може татко му да го храни докато доктора си свърши работата. Аз отказах да присъствам. Така и стана- отидох ме 30 мин. преди хранене, Джеф влезе с него аз останах от вън с отворени уши чакаща да чуя рев и вой. Докато притрепервах и докато сестрата оправи резоните неща със застраховка и други, Джеф отвори вратата и каза "Ела ми помогни да го облека". Аз
, какво "Да готови сме да си ходим, хайде". Това беше.
Имам дружка, която емигрира сега със семейството си. Идват тук. Има син на 8 месеца със силно изразена фимоза. Те идват с работна виза и вече знае застарховката си. Каза, че с идването 1-вото, което ще направи е да запише час за съркамсижън. Малкия плаче като пишка и имат доста проблеми. Тя съшо каза, че ми е спестено много и аз се надявам да е така.
Моля ви не ме съдете и не заклеймявайте нито едните, нито другите!!! Това е моята история приемете го като споделено, а не като натрапено мнение!!!
http://aappolicy.aappublications.org/cg ... ;103/3/686
Признавам преди бях много против всякаква намеса, имах предрасъдък и едно останало от време оно мислене..., че това е варварщина присъща за друга религия. Тук говорих и четох много. Мами с момчета, които са с необрязани и такива с обрязани момчета. Тези с необрязаните имаха проблеми до третата или 4-тата годинка, а другите не. Пак отказвах да помисля и си държах на моето. Моят съпруг е обрязан като бебе. Тук не е традиция, а в реда на нещата да помогнеш на момченцето си в началото, за да няма проблем с израстването. Искам да помоля и да подчертая дебело- не е гаранция, че необрязано момченце ще има проблем.. Всеки да направи така както го усеща и смята за правилно.
Такаааа. Когато разбрах, че ще имам момче мъжа ми ме помоли да прчета и да поговоря с педиатърката ми, с мами и въобще да си помисля, но държеше сина му да бъде обрязан, тъй като тук освен медицинските препоръки има и нещо друго. Момчета, които не са обязани са обект на присмиване и разни други небивалици. Това изобщо не го чух
След като се роди Пепи и след всичко преживяно заявих на мъжа ми да забрави за това. При първата консултация доктора ме попита и каза, че е време. Тук дори застаховката го покрива, тъй като Американската Педиатрична Асоциация препоръчва това. Аз започнах с моите: "Аз съ Европейка, при нас това е варварщина, неискам моето момченце, там има нервни окончания, детенцето ми страда първите дни от живота си, не искам повече, НЕ и НЕ". Дорктора е много спокоен човек и говори с един равен тон и каза: "Само едно ще ти кажа, след 30 години практика видях много необрязани момченца и много обрязани в първите дни. Проблените при първите за тройно повече в сравнение с вторите. Позволи ми да помогна на момченцето ти сега. Процедурата е 15 мин., докато яде и превръзката се маха на следващия ден. Прави се с местна упойка, болка няма". Няма да се впускам в излишни подробности за това как ревах и какви къчове хвърлях
Имам дружка, която емигрира сега със семейството си. Идват тук. Има син на 8 месеца със силно изразена фимоза. Те идват с работна виза и вече знае застарховката си. Каза, че с идването 1-вото, което ще направи е да запише час за съркамсижън. Малкия плаче като пишка и имат доста проблеми. Тя съшо каза, че ми е спестено много и аз се надявам да е така.
Моля ви не ме съдете и не заклеймявайте нито едните, нито другите!!! Това е моята история приемете го като споделено, а не като натрапено мнение!!!
http://aappolicy.aappublications.org/cg ... ;103/3/686
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Може да е странно, но аз също съм за обрязването. Единственото, което ме кара да се колебая по този въпрос е вкоренената у нас представа за строгата обвързаност на обрязването с някаква религия или етническа принадлежност.
Със сигурност, живот и здраве, ако някога имаме момченце, този въпрос ще бъде обсъждан в къщи и то в доста груба форма
Норечка
направо ще ми избие зъбите още докато спомена 
Със сигурност, живот и здраве, ако някога имаме момченце, този въпрос ще бъде обсъждан в къщи и то в доста груба форма
"Tук сме за да си помагаме един на друг да преминем през това нещо, каквото и да е то"
Re: Дзен или изкуството да се радваш на отглеждането на дете
Мога да помоля Джеф да драсне, какво преживя с менQuasimodo wrote:Може да е странно, но аз също съм за обрязването. Единственото, което ме кара да се колебая по този въпрос е вкоренената у нас представа за строгата обвързаност на обрязването с някаква религия или етническа принадлежност.
Със сигурност, живот и здраве, ако някога имаме момченце, този въпрос ще бъде обсъждан в къщи и то в доста груба формаНоречка
направо ще ми избие зъбите още докато спомена


