Ето и моето мнение:
Признавам преди бях много против всякаква намеса, имах предрасъдък и едно останало от време оно мислене..., че това е варварщина присъща за друга религия. Тук говорих и четох много. Мами с момчета, които са с необрязани и такива с обрязани момчета. Тези с необрязаните имаха проблеми до третата или 4-тата годинка, а другите не. Пак отказвах да помисля и си държах на моето. Моят съпруг е обрязан като бебе. Тук не е традиция, а в реда на нещата да помогнеш на момченцето си в началото, за да няма проблем с израстването. Искам да помоля и да подчертая дебело-
не е гаранция, че необрязано момченце ще има проблем.. Всеки да направи така както го усеща и смята за правилно.
Такаааа. Когато разбрах, че ще имам момче мъжа ми ме помоли да прчета и да поговоря с педиатърката ми, с мами и въобще да си помисля, но държеше сина му да бъде обрязан, тъй като тук освен медицинските препоръки има и нещо друго. Момчета, които не са обязани са обект на присмиване и разни други небивалици. Това изобщо не го чух
След като се роди Пепи и след всичко преживяно заявих на мъжа ми да забрави за това. При първата консултация доктора ме попита и каза, че е време. Тук дори застаховката го покрива, тъй като Американската Педиатрична Асоциация
препоръчва това. Аз започнах с моите: "Аз съ Европейка, при нас това е варварщина, неискам моето момченце, там има нервни окончания, детенцето ми страда първите дни от живота си, не искам повече, НЕ и НЕ". Дорктора е много спокоен човек и говори с един равен тон и каза: "Само едно ще ти кажа, след 30 години практика видях много необрязани момченца и много обрязани в първите дни. Проблените при първите за тройно повече в сравнение с вторите. Позволи ми да помогна на момченцето ти сега. Процедурата е 15 мин., докато яде и превръзката се маха на следващия ден. Прави се с местна упойка, болка няма". Няма да се впускам в излишни подробности за това как ревах и какви къчове хвърлях

, но склоних след разговора с доктора. Помолиха ме да се изцедя, за да може татко му да го храни докато доктора си свърши работата. Аз отказах да присъствам. Така и стана- отидох ме 30 мин. преди хранене, Джеф влезе с него аз останах от вън с отворени уши чакаща да чуя рев и вой. Докато притрепервах и докато сестрата оправи резоните неща със застраховка и други, Джеф отвори вратата и каза "Ела ми помогни да го облека". Аз

, какво "Да готови сме да си ходим, хайде". Това беше.
Имам дружка, която емигрира сега със семейството си. Идват тук. Има син на 8 месеца със силно изразена фимоза. Те идват с работна виза и вече знае застарховката си. Каза, че с идването 1-вото, което ще направи е да запише час за съркамсижън. Малкия плаче като пишка и имат доста проблеми. Тя съшо каза, че ми е спестено много и аз се надявам да е така.
Моля ви не ме съдете и не заклеймявайте нито едните, нито другите!!! Това е моята история приемете го като споделено, а не като натрапено мнение!!!
http://aappolicy.aappublications.org/cg ... ;103/3/686