krushkite.com

"Когато бях 5 годишен, майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище и ме попитаха какъв искам да стана като порасна, написах: "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че не разбират живота". - Джон Ленън

10 житейски урока, които хората научават твърде късно

Много пъти в живота си казваме "Как можах да го разбера толкова късно?!". Някои от ситуациите, в които попадаме, са неизбежни. Породени са от независещи от нас обстоятелства. Има обаче и случаи, в които събитията са могли да се развият по друг начин, стига да бяхме подходили с друга гледна точка.

1. Този момент е животът ти. Животът не се развива между раждането и смъртта, а между сегашния момент и следващото поемане на дъх. Настоящето – тук и сега е всичко, което някога ще имаме. Затова трябва да живеем като грабваме максималното, в мир и покой, без страх и съжаления.

2. Животът не е много дълъг. Това е твоят момент. Трябва да се бориш за него. Да отстояваш това, в което вярваш. Това, което е важно за теб. Осъзнай, че в момента си късметлия, защото имаш шанс. Спри за миг и се замисли. Каквото мислиш, че трябва да направиш, стори го днес.

3. Жертвите, които правиш днес, ще се отплатят с дивиденти в бъдещето. Когато стане дума за това да работим усилено, за да постигнем мечта – да добием образование, да развием бизнес, трябва да се запитаме "Готов ли съм да живея няколко години от живота си така, както мнозина не биха, за да прекарам остатъка му така, както много хора не биха могли?".

4. Когато отлагаш, ставаш роб на вчерашния ден. А когато си активен, то отминалият ден става приятел, който ти помага да разтовариш тежестта от раменете си.

5. Провалите са единствените ни уроци. Хубавите неща идват при този, който все още се надява, дори да е бил разочарован. При този, който още вярва, въпреки че е вкусвал горчивината на неуспеха.

6. Ти си твоята най-важна връзка. Щастливи сме тогава, когато се чувстваме добре такива, каквито сме, без да се нуждаем от нечие одобрение. Човек първо трябва е в хармония със себе си, преди да изгради здрави връзки с останалите. Сам трябва да е достоен и приемлив в очите си, за да изглежда уверен в погледа на другите и да се свързва с тях.

7. Делата, а не думите казват истината. В живота си ще се срещнете с хора, които винаги казват правилните думи в точния момент, но накрая постъпват по друг начин. Съдете ги по постъпките. Делата им ще ви кажат всичко, което имате нужда да знаете.

8. Малките жестове правят света по-добър. Усмихнете се на хората, които изглеждат така, сякаш преминават през труден ден. Бъдете мили. Добротата е единствената инвестиция, която никога не се проваля. Навсякъде, където има човек, има възможност да бъдем добри. Научете се да давате, дори да е само усмивка. Не защото имате прекалено много, а защото осъзнавате, че има други, които нямат съвсем нищо.

9. Зад всеки красив живот има някаква болка. Всички падаме, изправяме се, правим грешки, живеем, учим. Човешко е да бъдеш несъвършен.

10. Времето и опитът лекуват. Колкото повече години сме живели, колкото по-голям е кръгът от познанствата ни и личният ни опит, толкова по-малка в него е точката на разочарованието. Негативните събития ни се виждат толкова по-големи, колкото по-малко опит и години имаме в живота. Преодоляването на нещо тъжно в момента един ден ще стане спомен от миналото, който няма да бъде дори наполовина толкова значим, колкото ни изглежда сега

Притча за пеперудата

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Хриско, много добри попадения . Това за пеперудата ми е любимо, или казано другояче - пътят към ада е осеян с добри намерения . Парила съм се и вече много внимавам на кой и за какво да оказвам "помощ", защото в един момент се оказва, че правя лоша услуга... абе, много е тънка границата . С това изобщо не искам да кажа, че хората трябва да спрем да си помагаме, а да го правим наистина осъзнато.

И понеже говорехме за щастие в другата тема:

Това е историята на мъжа, който не вярваше в любовта. Кой сгреши? Искате ли да познаете какво не беше наред?
Грешката беше от страна на мъжа, защото мислеше, че може да даде на жената своето щастие. Звездата беше неговото щастие, и грешката му беше, че постави своето щастие в нейните ръце. Щастието никога не идва отвън. Той беше щастлив заради любовта, бликаща от него, тя беше щастлива заради любовта, извираща от нея. Но в момента, в който той я направи отговорна за своето щастие, тя разби звездата, защото не можеше да бъде отговорна за неговото щастие. Няма значение колко го е обичала жената, тя никога не би могла да го направи щастлив, защото тя никога няма да разбере какво той има в съзнанието си. Тя никога не би разбрала какви са неговите очаквания, защото не познава мечтите му. Ако вземете своето щастие и го сложите в ръцете на някой друг, рано или късно той ще го разбие. Ако оставиш щастието си в ръцете на друг, той винаги може да го отнесе. Следователно щастието ви може да дойде само отвътре в резултат на любов и вие сте отговорни за своето щастие. Никога не можем да прехвърляме на друг отговорността за нашето собствено щастие, но когато отидем в църквата, първото нещо, което правим е да си разменим пръстените. Поставяме звездата си в ръцете на другия, очаквайки че той ще ни прави щастлив и ние него. Няма значение колко обичате някого, вие никога няма да бъдете това, което другият очаква от вас. Това е грешката, която повечето от нас правят още в началото. Основаваме щастието си на другия и нещата не вървят по този начин. Правим всички тези обещания, които не можем да удържим и предварително се проваляме.

Дон Мигел Руис, „Умението да обичаш“

Може и да се повтарям, но вече не помня какво съм пускала

Важно е не какво ще кажеш, а как ще го кажеш... (притча)

Един източен владетел сънувал страшен сън - че са му изпадали един след друг всичките зъби. Силно притеснен, повикал при себе си тълкувателя на сънища.
Той го изслушал внимателно и казал:
- Повелителю, длъжен съм да ти съобщя една печална вест - ще изгубиш един след друг всичките си близки.
Думите му разгневили властелина и той заповядал да хвърлят нещастника в тъмница. Повикал втори тълкувател, който, чувайки разказа за съня, отговорил:
- Господарю, щастлив съм да ти съобщя една радостна вест - ти ще преживееш всичките си роднини.
Зарадвал се властелинът, щедро го възнаградил за това предсказание и го изпратил с почести.
Това учудило придворните:
- Ти каза същото, както бедният ти предшественик, тогава защо той беше наказан, а ти възнаграден? - попитали го те.
Последвал отговор:
- Ние и двамата изтълкувахме еднакво съня. Но всичко зависи от това, не какво ще кажеш, а как ще го кажеш...

Превод от руски: Lenny_Pld

Думите имат силен енергиен заряд. Те могат да лекуват, но могат и да разболяват, както и да разрушават чрез вибрациите, които създават. Всичко казано и написано влияе енергийно на пространството, оставя силен отпечатък върху него. Не напразно в Библията е казано „В началото беше Словото и Словото беше у Бога и Бог беше Словото“(Евангелие от Йоана 1:1) . Думите са сила, която можем да използваме целенасочено, за да променим някои аспекти на живота си, които се нуждаят от това. И всеки ден, спазвайки споразумението "Бъди безгрешен в словото си", да направим живота си прекрасен!

Пинки супер е това. И много вярно!

"Значението на прошката

Когато простим, ние се освобождаваме от оковите на миналото, а това ни позволява да заживеем пълноценно живота си и да му се радваме.

Защо ни е толкова трудно да простим?

Защото ни боли и обикновено държим човекът, който е отговорен за това да знае, че ни боли. Или искаме от него да си признае грешката и това, че имаме пълно основание да му се сърдим и да ни боли. Поради това отказваме да простим на хората, за които смятаме, че са ни наранили по някакъв начин и предпочитаме да се държим здраво за миналите си болки, защото се страхуваме, че ако простим ще ги освободим от отговорност и ще признаем, че не ние, а те са били прави.

В резултат на това се оказваме губещите във въображаемата битка. Продължаваме да носим товара на миналото и се държим здраво за своите негативни мисли и емоции. Това чувство постепенно започва да ни разяжда отвътре и ляга като черен облак над живота ни.

Затова позволете на миналото да си отиде. Освободете се от него. Простете на всички участници в събитието, в това число и на себе си!…

Прошката сътворява истинско чудо. Чувствате се така, сякаш сте се освободили от строг тъмничен затвор. Прощавайки, вие не освобождавате другия от отговорност, а си дарявате щастие… Затова върнете си силата на духа и започнете сами да цените и признавате себе си!"

Мисля, че съм готова да простя...

Гале

Галче, много хубаво си го казала. Май ще взема на
простя на няколко човека, които доста ме нараниха.