Ама естестевно ,че ни е се случвало , мило ми
Танче- нали все за това се бъзикаме- бебешки пубертет

- точно около двете годинки се кара

- точно пристъпи на яд , агресия , дори по-често автоагресия , инатлъци.....Единственото лекарство при нас поне е ....да се правиш , че това е маловажно , че това не е нещо интересно , не те впечатлява , да се обърнеш и да си вършиш нещо друго , дори да излезнеш от стаята или поне да започнеш да говориш за съвсееем други неща , НО с благ глас все пак да кажеш/повториш , потретиш/ , че това не е добро и никому неинтересно........е , стискаш зъби през това време и тайничко се надяваш блъскането с глава в стената или на земята да не е пък чак толкоз силно , колкото е дрънчането от това действие

Абе всъщност като започне тая истерия /която с времето намалява като времетраене

/ си мислиш- нервно ли ми е детето , защо така , какво бъркам

..., а те маймунките опипват почвата- кое минава и кое не , с кое може да се манипулира мама и как да си налагат тяхното...Само не й казвай , че е
лоша щом прави така - лоши деца няма , само родители , които им го втълпяват
За плашенето - не знам-моето лично мнение , че плашенето създава несигурност у децата и то неразбираема ,паническа несигурност , но разбира се ще дойде време да обяснявам за контакт с непознати примерно ...... ето сега сме на тема пресичане на улици- не го плаша с колите, а просто обяснявам правилото за зелено и червено....
И да знаеш , че Ника си я взимаме , каквото и да пишеш за нея

- мамина къщовница , само като я видях на мивката...
