Авиокомпанията Quantas е известна с това, че е единствената голяма
компания, чиито самолет никога не е претърпявал катастрофа. Навярно
заслуга за това има и строгата процедура по тестване на самолетите
преди полет и попълваните за целта дневници по поддръжката. В тях пилотите
вписват своите забележки (З), а механиците от наземния персонал -
своите отговори (О). Тъй като и двете страни се отличават с особеното си
чуство за дружелюбен, но понякога черен хумор, с годините се е натрупала
доста своеобразна колекция от лаконични задочни разговори. Предлагаме ви
малка част от тях:
З: Лявата вътрешна гума е почти наложително да бъде заменена.
О: Почти заменихме лявата вътрешна гума.
З: Нещо подрънква в пилотската кабина.
О: Нещо беше затегнато в пилотската кабина.
З: Има умрели бръмбари по челното стъкло.
О: Поръчани са живи такива. Ще ги инсталираме след следващия полет.
З: Има признаци за протичане на течност по десния колесник.
О: Признаците са отстранени.
З: Системата "Свой-Чужд" не работи.
О: Системата "Свой-Чужд" никога не работи, когато е изключена.
З: Двигател, инв. ? 380-8006FAF-89-19, липсва под лявото крило.
О: След кратко разследване, двигател, инв. ? 380-8006FAF-89-19, беше
открит под дясното крило.
З: В пилотската кабина има мишка.
О: В оборудването на пилотската кабина е добавена котка.
З: Полетът мина нормално, но помощната система за управление при
приземяване работи доста грубо.
О: На този тип самолет няма помощна система за управление при
приземяване.
З: В момента на включване на автопилота самолетът губи 30м височина.
О: Проверено неколкократно в хангара - самолетът държи височината
стабилно.
З: При заключване на ръчката на газта, същата се движи много трудно.
О: Ключалката е сложена там с цел ръчката на газта да се движи ТРУДНО,
идиот такъв!
З: Подозирам, че в челното стъкло има пукнатина.
О: Подозирам, че си прав.
З: Самолетът се държи странно.
О: На самолета бе наредено да се държи прилично.
З: Иззад контролния блок на радиста се чува силен звук - като че ли
там седи някаво джудже и блъска с чук по плоскостите.
О: Джуджето е открито. Чукът - иззет.
З: Радарът пищи неистово.
О: Радарът е препрограмиран. Сега ще чурулика тихо.
Светът е оцелял, защото се е смял!
Moderator: Fireball
-
mata_kosmata
- Posts: 4799
- Joined: Wed Nov 11, 2009 1:48 pm
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Смяна на маслото на автомобил
Жени:
1. Отива до най–близкия сервиз.
...2. Пие чаша кафе.
3. След 15 минути сяда в колата и си тръгва.
РАЗХОДИ:
20.00 – смяна на маслото.
1.00 – чаша кафе.
ОБЩО: 21.00 лв
Мъже:
1. Отива в магазина, купува маслото, маслен филтър, лейка, препарат за почистване на ръцете, ароматизатор за салона и каса бира.
2. Прибира се в дома си и открива, че маслото трябва още да се източи, преди да се налее новото.
3. Разстройва се и си отваря бира.
4. Отваря втора бира и търси капачката за маслото.
5. Намира капачката.
6. Допива си бирата и отново търси капачката.
7. Отваря трета бира и я изпива.
8. Hамира капачката за маслото и по този повод си отваря четвърта бира.
9. Търси току-що купената лейка.
10. Допива пета бира и намира лейката под детското колело в гаража.
11. Изненадва се.
12. Мисли.
13. Изпива шеста бира.
14. Търси ключ 10х12.
15. Допива седмата бира.
16. Намира ключа под лейката.
17. Изненадва се.
18. Бира.
19. Развива капачката за маслото.
20. Изненадва се защо маслото не тече.
21. Гледа учудено с нова бира в ръка.
22. Налива литър масло.
23. Възмущава се.
24. Успокоява нервите си с нова бира.
25. Помирисва ароматизатора за салона.
26. Изчиства си ръцете с препарата.
27. Идва съседът – изпива с него по една бира.
28. Бирата свършва и отива за нова.
29. Още по една бира за довиждане.
30. Слага новият маслен филтър.
31. Търси ключ 10х12.
32. Бира.
33. Намира ключ 10х12 под касата бира.
34. Бира по този повод.
35. Бира без повод.
36. Бира просто така.
37. Бира не просто така.
38. Слага ароматизатора за салона.
39. Две бири.
40. Спомня си, че не e сложил капачката за маслото.
41. Псува.
42. Допива бирата.
43. Завинтва капачката.
44. Отива до магазина за нова порция масло, бира и този път бутилка водка.
45 - 90. Всички мероприятия се повтарят, след третото повторение го задържат и в полицията, внася гаранцията и празнува щастливото си освобождение и т. н. и т. н.
РАЗХОДИ:
75.00 - пъpвоначална покупка на масло, бира и аксесоари.
25.00 – второто купуване на бира.
75.00 – втората покупка на бира, масло и водка.
25.00 – спешно необходима втора покупка на вoдка.
200.00 – блокиране на двигателя.
1,000 - гаранция.
250.00 – празника по повод щастливото освобождаване и завършване на смяната на маслото.
ОБЩО: 1,650.00 лв
Жени:
1. Отива до най–близкия сервиз.
...2. Пие чаша кафе.
3. След 15 минути сяда в колата и си тръгва.
РАЗХОДИ:
20.00 – смяна на маслото.
1.00 – чаша кафе.
ОБЩО: 21.00 лв
Мъже:
1. Отива в магазина, купува маслото, маслен филтър, лейка, препарат за почистване на ръцете, ароматизатор за салона и каса бира.
2. Прибира се в дома си и открива, че маслото трябва още да се източи, преди да се налее новото.
3. Разстройва се и си отваря бира.
4. Отваря втора бира и търси капачката за маслото.
5. Намира капачката.
6. Допива си бирата и отново търси капачката.
7. Отваря трета бира и я изпива.
8. Hамира капачката за маслото и по този повод си отваря четвърта бира.
9. Търси току-що купената лейка.
10. Допива пета бира и намира лейката под детското колело в гаража.
11. Изненадва се.
12. Мисли.
13. Изпива шеста бира.
14. Търси ключ 10х12.
15. Допива седмата бира.
16. Намира ключа под лейката.
17. Изненадва се.
18. Бира.
19. Развива капачката за маслото.
20. Изненадва се защо маслото не тече.
21. Гледа учудено с нова бира в ръка.
22. Налива литър масло.
23. Възмущава се.
24. Успокоява нервите си с нова бира.
25. Помирисва ароматизатора за салона.
26. Изчиства си ръцете с препарата.
27. Идва съседът – изпива с него по една бира.
28. Бирата свършва и отива за нова.
29. Още по една бира за довиждане.
30. Слага новият маслен филтър.
31. Търси ключ 10х12.
32. Бира.
33. Намира ключ 10х12 под касата бира.
34. Бира по този повод.
35. Бира без повод.
36. Бира просто така.
37. Бира не просто така.
38. Слага ароматизатора за салона.
39. Две бири.
40. Спомня си, че не e сложил капачката за маслото.
41. Псува.
42. Допива бирата.
43. Завинтва капачката.
44. Отива до магазина за нова порция масло, бира и този път бутилка водка.
45 - 90. Всички мероприятия се повтарят, след третото повторение го задържат и в полицията, внася гаранцията и празнува щастливото си освобождение и т. н. и т. н.
РАЗХОДИ:
75.00 - пъpвоначална покупка на масло, бира и аксесоари.
25.00 – второто купуване на бира.
75.00 – втората покупка на бира, масло и водка.
25.00 – спешно необходима втора покупка на вoдка.
200.00 – блокиране на двигателя.
1,000 - гаранция.
250.00 – празника по повод щастливото освобождаване и завършване на смяната на маслото.
ОБЩО: 1,650.00 лв
Щастието е като пеперуда - не е нужно да го гониш,то само ще долети и тихо ще приседне на твоето рамо...
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Хе хе, Пипи 
* * * * * * * *
За народния и разбираем език на премиера сме слушали много, толкова, че някои го обвиняват, че само говори.
Но това не пречи да се изненадваме и дивим чрез някои негови изкарвания, цветисти сравнения и форми като „разсиплък", „изгребаха парите", „изядоха блажното", „пълен съсиплък", на богатството на родния ни език. По случай 100-те дни на правителството Utre.bg предлага десет подбрани борисовизми:
1. „За всички е ясно, че когато са похарчени парите, то няма повече", фрапиращо финансово прозрение на премиера.
2. „Балансът на бюджета за 2010 г. ще го намеря аз накрая", заканва се Борисов.
3."Парите не идват от въздуха, само Станишев ги обещаваше от въздуха", обяснява премиерът състоянието на бюджета.
4. „Този човек (бел. Ред.-полицаят) рискува живота си, професията му е такава - да задържа лошите, и обратно", още се чудим какво точно е обратното.
5. „В държавата има точен брой пари, които са под нулата"- нова версия на песента „Пари нема, действайте"
6. „Нашето бъдеще е в посока Брюксел. Който иска в друга посока, да си отива натам"- е, това ако не е демокрация.
7. „Ало, БСП ме репресира" - оплака се вчера Борисов на горещата телефонна линия за деца в беда.
8. „Като не щете или не ви харесвам - ето ви нови избори. Защо ще нося аз цялата отговорност, а вие ще ми броите какво съм направил сто дни?"- съгласни сме, по-ларж да го даваме.
9. Ако баща му бил жив, "щеше да каже - сине, ти си будала, да поемеш отговорността при този пасив в най-тежката икономическа криза" - Да, тежък е премиерският кръст.
10. "Нямаше никога да има южна дъга на околовръстното шосе, ако не бях аз да разбутам бензиностанции, автомивки и сега софиянци карат по прекрасна южна дъга", обяснява Борисов.
Източник: Utre.bg
* * * * * * * * * * * * * * * *
Мамо гладен съм
* * * * * * * * * * * * * * * *
Сладурковци
* * * * * * * *
За народния и разбираем език на премиера сме слушали много, толкова, че някои го обвиняват, че само говори.
Но това не пречи да се изненадваме и дивим чрез някои негови изкарвания, цветисти сравнения и форми като „разсиплък", „изгребаха парите", „изядоха блажното", „пълен съсиплък", на богатството на родния ни език. По случай 100-те дни на правителството Utre.bg предлага десет подбрани борисовизми:
1. „За всички е ясно, че когато са похарчени парите, то няма повече", фрапиращо финансово прозрение на премиера.
2. „Балансът на бюджета за 2010 г. ще го намеря аз накрая", заканва се Борисов.
3."Парите не идват от въздуха, само Станишев ги обещаваше от въздуха", обяснява премиерът състоянието на бюджета.
4. „Този човек (бел. Ред.-полицаят) рискува живота си, професията му е такава - да задържа лошите, и обратно", още се чудим какво точно е обратното.
5. „В държавата има точен брой пари, които са под нулата"- нова версия на песента „Пари нема, действайте"
6. „Нашето бъдеще е в посока Брюксел. Който иска в друга посока, да си отива натам"- е, това ако не е демокрация.
7. „Ало, БСП ме репресира" - оплака се вчера Борисов на горещата телефонна линия за деца в беда.
8. „Като не щете или не ви харесвам - ето ви нови избори. Защо ще нося аз цялата отговорност, а вие ще ми броите какво съм направил сто дни?"- съгласни сме, по-ларж да го даваме.
9. Ако баща му бил жив, "щеше да каже - сине, ти си будала, да поемеш отговорността при този пасив в най-тежката икономическа криза" - Да, тежък е премиерският кръст.
10. "Нямаше никога да има южна дъга на околовръстното шосе, ако не бях аз да разбутам бензиностанции, автомивки и сега софиянци карат по прекрасна южна дъга", обяснява Борисов.
Източник: Utre.bg
* * * * * * * * * * * * * * * *
Мамо гладен съм
* * * * * * * * * * * * * * * *
Сладурковци
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Хахххааа, тоя клип с кърменето е жесток.... 
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
О, Лидъл!
Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
Из блога на Божидар Божанов
И смешно и трагично
Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
Из блога на Божидар Божанов
И смешно и трагично
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Мерак
разказ от Николай Хайтов
Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам - минава по пътя Юмера, на Расимчето зета, в текезесето дето е овчар.
- Здрасти! - казва и си клати главата,
- Здрасти, здрасти! Но защо си въртиш главата?
- Въртя я, че ние горе на кошарите се чудим помагачи откъде да намерим - като да има как от кал да ги направим, - а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела с мене да помагаш, че имам зор, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване.
- Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта?
- Абе каква ти пшеница! Овцете опсеменяваме!
- Опсеменявали овцете! Нова мода шантиклер!
- Абе Юмере, нямате ли - казвам - кочове, та вие ще опсеменявате овцете?
- И има - кай, - и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя куркмач.
Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спкойничко слънце пекнало - защо пък, рекох си, да не отида с Юмера на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам на бабата: - Давай ямурлука!
Слагай хляба в торбата. Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Бабата се понамръщи, но като й казах, че гъби ще й набера, благослови ме.
Леви-десни - стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Бре, че много се вижда, бре-е-е! Вижда се Перелиица насреща, обраснала с тъмни ели, като че ли забулена с фередже; по-наляво — Карлък белоглав, не му стигнало купището със земя под него, ами са ровнал в небето, като че търси майка си и баща си, а до него - връх до връх: зелени, жълтозелени, едни като кучешки зъби подострени, други заоблени, да се не нагледаш на балкан!
Юмера ми вика:- Не се зазяпвай, чичо Каньо, ами да поработим, докато е видело, че ей сегичка ще се мръкне. Отидохме в бараката. Вътре - стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното й кюше, а в другото -намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия, сякаш ей сегичка ще се хвърли да ме хакне с накеркелените си рога. - Юмере – казвам, - внимавай!
- Не се бой - каза ми Юмера - Той се е наежил, че от завчера не е виждал ни овца, ни ягне, но сега като му дадеме, кай, овца ще поомекне и няма да се ежи. Докарай една овца отвън, само че гледай бяла да е, той на черни много не налита. . . Той е руски меринос, там, изглежда, е навикнал повече на руси. . .
Дотътрих аз отвън една овца, а кочът, като ме видя, вдигна шията си изведнъж, прекрачи крачка, изпръхтя и се закова на място.
- Пусни овцата! - казва Мерко - И върви до вратата.
Пуснах овцата и застанах до вратата, но кочът не гледа в овцата, а в мене.
- Срамува се — вика Юмера, — но ще свикне! Недей се плаши. Опсеменяването трябва да се върши от техника, но техникът вместо да опсеменява тука, фукнал в Лясково при даскалицата и цялата работа оставил на мене - да се чудя дали овцата да задържам, или на коча да събирам изкуственото семе.
Приказва си Юмера, а на мене окото - в коча. Ама коч, ти казвам! Заслужава на куци крак до бърчината да идеш да го видиш. То не е, брате мили, коч, а варел от двесталитровите, ако можеш да си го представиш, цялото в космалак и повесма, до земята чак разнесени, като се поклати само, и завее топъл вятър!
Нашите кочове гледат като ангели, а на тоя очите му до половината скрити в едно бяло перде, а другата половина, като те погледне отдолу нагоре -реже ли реже като с нож! Да не приказвам за рогата, завити на главата му като чалми. „Тая хала, викам си, ако само допре овчицата, ще я смаже. Ако пък вземе, недай си боже, да я блъсне с рогата - от овцата няма да остане и опашка!"
Докато аз си правех тия сметки, кочът се пресрами и тръгна към овцата. Отиде до нея, спря се, протегна си шията и та-ак! - муцуна в муцуна с овцата. Целуна я! Овцата вито шава, нито мърда, а кочът се обърна към задницата й, провери дали е на мястото си вимето й, а че се обърна пак към главата на овцата и започна да я ближе с езика от устата към ушите, като да я сресва. Като стигна до ушите, изпръхтя и овцата се отмести. Викам на Юмера:- Дръж овцата, че бяга!
А Юмера вика:
- Ти се не бой, той ще си я кандърдише. Женско може ли да си не даде фасон? Запали си, кай, цигара, има време! Кавказките мериноси много са табиетлии. Само едно, казва, ще те моля - като се нажеже да рипне въз овцата, ти я хвани за ушите и я дръж мирна да седи, а пък аз ще сложа зад нея станока, че да си свърша и техническата работа. То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!
Докато да каже той „хоро", и кочът започна нещо да похлопва с копитата, като да искаше да рови. . . Наведе шията, би на място с единия си крак, похлопа с другия, след това вирна главата и фукна, та обиколи овцата три-четири пъти с развети повесма, спря на място и заудря пак с копитата, заигра. . .
Игра ли бе това, или искаше силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса - не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Тогава отново приближи овцата запъхтян, близна я с муцуната си, близна го и тя. . . И тогава, след като я на бързо попригали от ушите до опашката, кочът се засили да я покрива.
- Дръж за ушите! - извика Юмера.
- Дръж я, казавам, ти! Аз ще подложа станока.
Той хвана овцата за ушите, а пък аз, вместо да сложа станока, ритнах го и мериносът захлупи овцата по закон божи.
...Стори ми се грозно след тия галеници и милувки всичко да удари на. . . дърво! Че като викна оня Мерко:
- Абе ти луд ли си, или майтап си правиш! С една такава скачка ние можехме да опсеменим не една, а петдесет овце!
- Той - казвам - отново ще скочи.
- Да, но пак ще трябва да загрява! А гледай, че започва да се мръква.
- Ще загрява. Ти ако не загряваш, той загрява!
Наежи се Мерко
- Какво искаш да кажеш? Я се изрази!
- Седни - казвам, - недей ми се пули в очите! Дай ми една цигара да подпаля и ще ти кажа... Само че поглеждай от време на време и коча!
- Защо ще го гледам, след дъжд — качулка?
- Точно сега е за гледане - след дъжд - качулка. Я кажи ми какво прави сега кочът?
- Ближе овцата.
- Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той кавалерът, ближе я и благодари!
Засмя се Мерко:
- Гледай за какво си се сетил!
- А ти, като гледаш всеки ден тия, кочовите сватби, не се ли сещаш никога за нищо?
- Сещал съм се - казва, - как не!
- За какво си се сещал? За дърво? Сещал се. . . Я ставай да организираме скачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи!
Изведохме овцата, доведохме друга. Мислех си: „Това ще му е на коча втората сватба за днеска, та ще я претупа по-набързо." А то, брате, същата игра, същото целуване и сресване, същите метани и поклони, и хорá!
Изтропахме и трета сватба, и четвърта, материал събрахме за опсеменяването не на петдесет, а на петстотин овце.
Викам тогава на Юмера:
- Давай на кочето да яде и да вървиме да спим!
- Няма ли да варим куркмач?
- Няма да варим! Ще спим!
Подредихме овцете и легнахме. В колибата ми се стори много задушно, та легнахме навън, дето се вика, под небето... Ама и небето беше тая вечер - джа-ам! Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попримигват, други - сериозни, светят и не шават, ровят в очите ти и питат:
- Как е, чичо Каньо, как е?
- Ами добре е. . .
- Добре, добре, ала можеше да е къде-е по-добре! Я си помисли!
- Стига съм мислил! Ще спя!
- Ще спиш, ама не можеш! - реже ме право в очите най-високата и ясна звезда - че ти е червива съвестта-а! Женен си четиридесет години, а я кажи едно хоро изигра ли на жена си? Изигра ли? Посегна ли да я погалиш поне веднъж? Да й пошепнеш в ухото една любовна дума, както си пошепнаха овцата и коча?
- Мерко!. . . Дай ми кибрита – казвам. - Ще запаля огън. Не ми се спи!
- Чудно нещо - казва Мерко, - и на мене не ми се спи!
- А на тебе какво ти е?
- Абе кораво ми е - кай, - повече сено май че трябваше да си подложа!
- Сложи - казвам, - сложи! Една купа да подложиш, коравото ще се остане пак кораво, че това кораво, дето те гложди, не е отвън, а е от вътре! Познах ли, или не познах?
Утрая се Мерко, нищо не рече, ала стана. Разпалихме огън, захвърчаха искри, скриха се звездите, останахме ние двамата с него лице в лице.
- Тука ми е – казва - тежко, вътре!
- Да не е, дето те блъсна коча?
- Блъсна ме ти! С ония думи! Блъсна ме, та още не мога да дойда на себе си.
Юмерът, завлеканинът, толкова думи да издума наведнъж, ще рече, блъскането трябва да е било яко.
- Ти - казвам - да не си чул одеве какво ми рекоха звездите?
- Не съм чул звездите, но слушам - дере се тука някакво щурче: „щууур, щууур, щу-ур!. . ."
Ей това слушам от одеве и си мисля: „Де пък ме е разбрало и щурчето? Откъде?"
- Ами звездите - казвам - откъде са ме разбрали, та ми наговориха одеве такива думи? - И му ги казвам дума по дума, а Юмерът се блещи.
- Махни, махни, не е за дума!
- Кажи какво не е за дума? Кажи го да ти олекне! Тука поне няма кой да чуе. Ей ги, скриха се звездите, млъкна и щурчето, няма да ти пречи.
- Аз - почна да разправя Мерко, - аз, чичо Каньо, съм толкова, казва, мръсен, че да стопиш всичките овце на лой и лойта на сапун да направиш - няма да можеш всичката мръсотия от мене да измиеш! Аз, казва, като съм се напивал и жената не рачи с мене да лежи - връзвал съм я, казва, за кревата с въже!
- И аз съм го правил, не въздишай толко издебело, само че аз на мойта съм надвивал и без въже!
- Запуши я - казва. - Спри, че може нещо диво да ни чуе, та ще ни разнесе по цялата гора!
Гряхме се на огъня, мълчахме, по едно време Юмера отново го припали:
- Думай - казва, - не мълчи!
- Мойта е свършена, какво да приказвам? Мене само разкаянието ми остава, но ти си, казвам, още на трийсет и три! Гледай коча, прави каквото прави той, и ще видиш какво ще стане!
- Добре де - казва Юмера, - трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо, мохамеданин, орталъка ще се смее, че играя!
- Абе - казвам - комшу, ти будала ли си, или на будала се правиш? Първо на първо, ти хорото няма да го заиграеш на мегдана да те гледа орталъка, ще си го играеш у дома! Ще танцуваш! Няма да хлопаш и тропаш. Надуваш грамофона, ловиш жената и. . . карай! Ти целуваш ли жена си?
- Аз - казва, - право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.
- Нямал си време! Да взема, че да те поливам с тоягата, да те поливам и да не ти казвам за какво. . . Такава кротка женица имаш и със зъби да й скърцаш! Да й се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
- Закачулва се през лицето, трепери като листо и мълчи.
- Запуши я - казвам. - Спри!
Замълчахме. Зарови Мерко с тоягата в жарта и погледът си вече не повдигна. И въздиша! От време на време като въздъхне, издухва пепелта като с мех. Дожаля ми за Юмера, а че го подхванах:
- Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, ще мина през кръчмата, ще мушна в пояса две шишета гъмза и ще се върна в къщи за вечеря. „Давай, жено, ще й кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чашка за твоя хубост и за твое здраве!'' Ще й помогна след това да раздигнем софрата. „Заповядай, мила жено, да полегнеш, сърчицето ти малко да стопля!" Женско сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да й пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата.
Аз от овнешки езици не разбирам, но зная какво й рече: „Сърце мое, рече, хубава си, драга ми си, много те обичам!'' Косата й малко ще погалиш - ти видя ли как кочът среса козината на овцата? Погалваш я с ръка - кочът нямаше ръка, а ти я имаш! Разбра ли?
- Запуши я! - разшава се Юмера. - Спри!... Много хубаво разбрах.
- Щом е тъй, ставай и си върви в къщи - ей го селото къде е, а пък аз ще пазя овцете и ще те чакам да си дойдеш утре.
... На другия ден идва си Юмера рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
- Как е?
- Топ е! - хили се Юмера. - Мериносът, кай, цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля - едната от мене, другата от Незифе... Три дена останахме горе с Юмера, а след това посъбрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и право при наместника.
- Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
- Защо да я връзвам? Аз, като я погледна само, и я свалям!... Ами тебе, казва, какво те е обарало да питаш? На тия години?...
- Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете, пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи.
- Духни ми - казва - в лицето!
Духнах му.
- Не си пил, а защо си я разиграл тътралката си рано-рано?
- Ще ти кажа - викам му - защо. - И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
- Какво предлагаш да направим?
- Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
- Ама чакай! - вика пълномощникът. - Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре - с овца!
Викам на пълномощника :
- Ами това не е ли култура, бе другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко с развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът: по главата, по врата, сетне, по краката.
- Само едно - казва - не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи!
- Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е агнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши:
- Добре, ще организираме курс, но все пак в читалището не! Нека си бъде горе, е кошарите, там ще намериме начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем „реконструкция на овчата порода" или нещо подобно - може дори само „реконструкция". И ще внимаваш да не ни подушат, инак - стане ли на въпрос - нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
- Ясно - казвам.- Действувай!
. . . Сега действувам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя всичките накичени със здравец — като Юмера!
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне!
разказ от Николай Хайтов
Седя си оня ден на двора, пека си кълката на слънце и гледам - минава по пътя Юмера, на Расимчето зета, в текезесето дето е овчар.
- Здрасти! - казва и си клати главата,
- Здрасти, здрасти! Но защо си въртиш главата?
- Въртя я, че ние горе на кошарите се чудим помагачи откъде да намерим - като да има как от кал да ги направим, - а ти тука дремеш ли, дремеш. Ела с мене да помагаш, че имам зор, хем надница ще ти платя, хем ще видиш как се прави изкуствено опсеменяване.
- Какво опсеменявате? Пшеницата или ръжта?
- Абе каква ти пшеница! Овцете опсеменяваме!
- Опсеменявали овцете! Нова мода шантиклер!
- Абе Юмере, нямате ли - казвам - кочове, та вие ще опсеменявате овцете?
- И има - кай, - и няма. Ела да видиш! Всяка вечер ще ти варя куркмач.
Откакто си бях навехнал крака, в гората не бях излизал, та ми се беше бая затъжило, а и времето хубаво: едно спкойничко слънце пекнало - защо пък, рекох си, да не отида с Юмера на къшлата, че да се разшавам и разгледам? Викам на бабата: - Давай ямурлука!
Слагай хляба в торбата. Засмяха се на Юмера и потурите, че дружина ще си има, грабна ми и ямурлука, и торбата, насмалко и мене да нарами! Бабата се понамръщи, но като й казах, че гъби ще й набера, благослови ме.
Леви-десни - стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Бре, че много се вижда, бре-е-е! Вижда се Перелиица насреща, обраснала с тъмни ели, като че ли забулена с фередже; по-наляво — Карлък белоглав, не му стигнало купището със земя под него, ами са ровнал в небето, като че търси майка си и баща си, а до него - връх до връх: зелени, жълтозелени, едни като кучешки зъби подострени, други заоблени, да се не нагледаш на балкан!
Юмера ми вика:- Не се зазяпвай, чичо Каньо, ами да поработим, докато е видело, че ей сегичка ще се мръкне. Отидохме в бараката. Вътре - стая като стая, с дюшеме, прозорче и с печка в едното й кюше, а в другото -намърдало се едно ей такова кочище рунтаво, гледа ме с накървавени очета и наведена шия, сякаш ей сегичка ще се хвърли да ме хакне с накеркелените си рога. - Юмере – казвам, - внимавай!
- Не се бой - каза ми Юмера - Той се е наежил, че от завчера не е виждал ни овца, ни ягне, но сега като му дадеме, кай, овца ще поомекне и няма да се ежи. Докарай една овца отвън, само че гледай бяла да е, той на черни много не налита. . . Той е руски меринос, там, изглежда, е навикнал повече на руси. . .
Дотътрих аз отвън една овца, а кочът, като ме видя, вдигна шията си изведнъж, прекрачи крачка, изпръхтя и се закова на място.
- Пусни овцата! - казва Мерко - И върви до вратата.
Пуснах овцата и застанах до вратата, но кочът не гледа в овцата, а в мене.
- Срамува се — вика Юмера, — но ще свикне! Недей се плаши. Опсеменяването трябва да се върши от техника, но техникът вместо да опсеменява тука, фукнал в Лясково при даскалицата и цялата работа оставил на мене - да се чудя дали овцата да задържам, или на коча да събирам изкуственото семе.
Приказва си Юмера, а на мене окото - в коча. Ама коч, ти казвам! Заслужава на куци крак до бърчината да идеш да го видиш. То не е, брате мили, коч, а варел от двесталитровите, ако можеш да си го представиш, цялото в космалак и повесма, до земята чак разнесени, като се поклати само, и завее топъл вятър!
Нашите кочове гледат като ангели, а на тоя очите му до половината скрити в едно бяло перде, а другата половина, като те погледне отдолу нагоре -реже ли реже като с нож! Да не приказвам за рогата, завити на главата му като чалми. „Тая хала, викам си, ако само допре овчицата, ще я смаже. Ако пък вземе, недай си боже, да я блъсне с рогата - от овцата няма да остане и опашка!"
Докато аз си правех тия сметки, кочът се пресрами и тръгна към овцата. Отиде до нея, спря се, протегна си шията и та-ак! - муцуна в муцуна с овцата. Целуна я! Овцата вито шава, нито мърда, а кочът се обърна към задницата й, провери дали е на мястото си вимето й, а че се обърна пак към главата на овцата и започна да я ближе с езика от устата към ушите, като да я сресва. Като стигна до ушите, изпръхтя и овцата се отмести. Викам на Юмера:- Дръж овцата, че бяга!
А Юмера вика:
- Ти се не бой, той ще си я кандърдише. Женско може ли да си не даде фасон? Запали си, кай, цигара, има време! Кавказките мериноси много са табиетлии. Само едно, казва, ще те моля - като се нажеже да рипне въз овцата, ти я хвани за ушите и я дръж мирна да седи, а пък аз ще сложа зад нея станока, че да си свърша и техническата работа. То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!
Докато да каже той „хоро", и кочът започна нещо да похлопва с копитата, като да искаше да рови. . . Наведе шията, би на място с единия си крак, похлопа с другия, след това вирна главата и фукна, та обиколи овцата три-четири пъти с развети повесма, спря на място и заудря пак с копитата, заигра. . .
Игра ли бе това, или искаше силата си на овцата да покаже, да я слиса и сащиса - не мога да ти кажа, ала беше чудно нещо тая хала да се гледа как се носи с развети повесма и подковава дюшемето с копита, и се нажижа, и пръхти, докато захвърча от него бяла пяна. Тогава отново приближи овцата запъхтян, близна я с муцуната си, близна го и тя. . . И тогава, след като я на бързо попригали от ушите до опашката, кочът се засили да я покрива.
- Дръж за ушите! - извика Юмера.
- Дръж я, казавам, ти! Аз ще подложа станока.
Той хвана овцата за ушите, а пък аз, вместо да сложа станока, ритнах го и мериносът захлупи овцата по закон божи.
...Стори ми се грозно след тия галеници и милувки всичко да удари на. . . дърво! Че като викна оня Мерко:
- Абе ти луд ли си, или майтап си правиш! С една такава скачка ние можехме да опсеменим не една, а петдесет овце!
- Той - казвам - отново ще скочи.
- Да, но пак ще трябва да загрява! А гледай, че започва да се мръква.
- Ще загрява. Ти ако не загряваш, той загрява!
Наежи се Мерко
- Какво искаш да кажеш? Я се изрази!
- Седни - казвам, - недей ми се пули в очите! Дай ми една цигара да подпаля и ще ти кажа... Само че поглеждай от време на време и коча!
- Защо ще го гледам, след дъжд — качулка?
- Точно сега е за гледане - след дъжд - качулка. Я кажи ми какво прави сега кочът?
- Ближе овцата.
- Видя ли! Ако беше ти на негово място, триста пъти да си захъркал, а той кавалерът, ближе я и благодари!
Засмя се Мерко:
- Гледай за какво си се сетил!
- А ти, като гледаш всеки ден тия, кочовите сватби, не се ли сещаш никога за нищо?
- Сещал съм се - казва, - как не!
- За какво си се сещал? За дърво? Сещал се. . . Я ставай да организираме скачките, че ей сегичка ще се мръкне. И не си гледай пъпа, а гледай коча какво работи и се учи!
Изведохме овцата, доведохме друга. Мислех си: „Това ще му е на коча втората сватба за днеска, та ще я претупа по-набързо." А то, брате, същата игра, същото целуване и сресване, същите метани и поклони, и хорá!
Изтропахме и трета сватба, и четвърта, материал събрахме за опсеменяването не на петдесет, а на петстотин овце.
Викам тогава на Юмера:
- Давай на кочето да яде и да вървиме да спим!
- Няма ли да варим куркмач?
- Няма да варим! Ще спим!
Подредихме овцете и легнахме. В колибата ми се стори много задушно, та легнахме навън, дето се вика, под небето... Ама и небето беше тая вечер - джа-ам! Ококорили се едни звездици, като че в роса окъпани, едни плахо-плахо попримигват, други - сериозни, светят и не шават, ровят в очите ти и питат:
- Как е, чичо Каньо, как е?
- Ами добре е. . .
- Добре, добре, ала можеше да е къде-е по-добре! Я си помисли!
- Стига съм мислил! Ще спя!
- Ще спиш, ама не можеш! - реже ме право в очите най-високата и ясна звезда - че ти е червива съвестта-а! Женен си четиридесет години, а я кажи едно хоро изигра ли на жена си? Изигра ли? Посегна ли да я погалиш поне веднъж? Да й пошепнеш в ухото една любовна дума, както си пошепнаха овцата и коча?
- Мерко!. . . Дай ми кибрита – казвам. - Ще запаля огън. Не ми се спи!
- Чудно нещо - казва Мерко, - и на мене не ми се спи!
- А на тебе какво ти е?
- Абе кораво ми е - кай, - повече сено май че трябваше да си подложа!
- Сложи - казвам, - сложи! Една купа да подложиш, коравото ще се остане пак кораво, че това кораво, дето те гложди, не е отвън, а е от вътре! Познах ли, или не познах?
Утрая се Мерко, нищо не рече, ала стана. Разпалихме огън, захвърчаха искри, скриха се звездите, останахме ние двамата с него лице в лице.
- Тука ми е – казва - тежко, вътре!
- Да не е, дето те блъсна коча?
- Блъсна ме ти! С ония думи! Блъсна ме, та още не мога да дойда на себе си.
Юмерът, завлеканинът, толкова думи да издума наведнъж, ще рече, блъскането трябва да е било яко.
- Ти - казвам - да не си чул одеве какво ми рекоха звездите?
- Не съм чул звездите, но слушам - дере се тука някакво щурче: „щууур, щууур, щу-ур!. . ."
Ей това слушам от одеве и си мисля: „Де пък ме е разбрало и щурчето? Откъде?"
- Ами звездите - казвам - откъде са ме разбрали, та ми наговориха одеве такива думи? - И му ги казвам дума по дума, а Юмерът се блещи.
- Махни, махни, не е за дума!
- Кажи какво не е за дума? Кажи го да ти олекне! Тука поне няма кой да чуе. Ей ги, скриха се звездите, млъкна и щурчето, няма да ти пречи.
- Аз - почна да разправя Мерко, - аз, чичо Каньо, съм толкова, казва, мръсен, че да стопиш всичките овце на лой и лойта на сапун да направиш - няма да можеш всичката мръсотия от мене да измиеш! Аз, казва, като съм се напивал и жената не рачи с мене да лежи - връзвал съм я, казва, за кревата с въже!
- И аз съм го правил, не въздишай толко издебело, само че аз на мойта съм надвивал и без въже!
- Запуши я - казва. - Спри, че може нещо диво да ни чуе, та ще ни разнесе по цялата гора!
Гряхме се на огъня, мълчахме, по едно време Юмера отново го припали:
- Думай - казва, - не мълчи!
- Мойта е свършена, какво да приказвам? Мене само разкаянието ми остава, но ти си, казвам, още на трийсет и три! Гледай коча, прави каквото прави той, и ще видиш какво ще стане!
- Добре де - казва Юмера, - трябва ли хоро да играя? Макар че сме братя по кръв, аз съм, първо на първо, мохамеданин, орталъка ще се смее, че играя!
- Абе - казвам - комшу, ти будала ли си, или на будала се правиш? Първо на първо, ти хорото няма да го заиграеш на мегдана да те гледа орталъка, ще си го играеш у дома! Ще танцуваш! Няма да хлопаш и тропаш. Надуваш грамофона, ловиш жената и. . . карай! Ти целуваш ли жена си?
- Аз - казва, - право да ти кажа, скърцам със зъбите, та съм нямал време.
- Нямал си време! Да взема, че да те поливам с тоягата, да те поливам и да не ти казвам за какво. . . Такава кротка женица имаш и със зъби да й скърцаш! Да й се зъбиш като вълк! Ами тя какво прави, когато ти скърцаш?
- Закачулва се през лицето, трепери като листо и мълчи.
- Запуши я - казвам. - Спри!
Замълчахме. Зарови Мерко с тоягата в жарта и погледът си вече не повдигна. И въздиша! От време на време като въздъхне, издухва пепелта като с мех. Дожаля ми за Юмера, а че го подхванах:
- Да съм аз на твое място и на твоите години, че да видиш какво става! Ще се върна в село, ще мина през кръчмата, ще мушна в пояса две шишета гъмза и ще се върна в къщи за вечеря. „Давай, жено, ще й кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чашка за твоя хубост и за твое здраве!'' Ще й помогна след това да раздигнем софрата. „Заповядай, мила жено, да полегнеш, сърчицето ти малко да стопля!" Женско сърце лесно се топли. Не ти трябва огън и пламък, не ти трябва борина, всичко става от лесно по-лесно, иска се хубава дума само да й пошепнеш в ухото, както кочът го направи с овцата.
Аз от овнешки езици не разбирам, но зная какво й рече: „Сърце мое, рече, хубава си, драга ми си, много те обичам!'' Косата й малко ще погалиш - ти видя ли как кочът среса козината на овцата? Погалваш я с ръка - кочът нямаше ръка, а ти я имаш! Разбра ли?
- Запуши я! - разшава се Юмера. - Спри!... Много хубаво разбрах.
- Щом е тъй, ставай и си върви в къщи - ей го селото къде е, а пък аз ще пазя овцете и ще те чакам да си дойдеш утре.
... На другия ден идва си Юмера рано-рано, закичен на ухото със здравец. Питам го:
- Как е?
- Топ е! - хили се Юмера. - Мериносът, кай, цървулите ми не може да завърже! Но аз съм му благодарен, ще го гледам като брат и на рогите му две големи свещи ще запаля - едната от мене, другата от Незифе... Три дена останахме горе с Юмера, а след това посъбрах червенушки, борина малко и се върнах в село. Изтърсих армагана в скута на бабата и право при наместника.
- Кмете, ти връзваш ли жената за кревата?
- Защо да я връзвам? Аз, като я погледна само, и я свалям!... Ами тебе, казва, какво те е обарало да питаш? На тия години?...
- Питам, защото всички мъже в това село или връзват жените си, или им скърцат със зъби, или ги повалят само с поглед. А защо не раздадете, пистолети на мъжете? Вадиш пистолета и нататък всичко лесно!
Стана пълномощникът от стола и ме наближи.
- Духни ми - казва - в лицето!
Духнах му.
- Не си пил, а защо си я разиграл тътралката си рано-рано?
- Ще ти кажа - викам му - защо. - И му разправям по-нататък цялата работа за коча. Той на три пъти промени боята на лицето, че и неговият косъм, както се вижда, не излезе чист. Изслуша ме и накрая задава ми въпроса:
- Какво предлагаш да направим?
- Предлагам да се организира един курс в салона на читалището за квалификация на мъжете... Ще докараме коча да видят обноски, а пък аз ще се заема със словесното!
- Ама чакай! - вика пълномощникът. - Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш? Коч в читалището, дето се провеждат културните мероприятия! На това отгоре - с овца!
Викам на пълномощника :
- Ами това не е ли култура, бе другарю, да умеят хората да се обичат? Я виж колко с развеждат!
Взе да се чеше пълномощникът: по главата, по врата, сетне, по краката.
- Само едно - казва - не разбирам: защо си се хванал тъкмо ти с тая овнешка история? Я ми кажи!
- Мъчно ми е, другарю пълномощник, че нашите хора в галенето са бетер от хайваните! Ето защо! Историята не е агнешка, а е от човешка по-човешка!
Замисли се пълномощникът. Мисли, мисли и накрая се реши:
- Добре, ще организираме курс, но все пак в читалището не! Нека си бъде горе, е кошарите, там ще намериме начин да закараме мъжете, но да бъде за мероприятие някакво, да речем „реконструкция на овчата порода" или нещо подобно - може дори само „реконструкция". И ще внимаваш да не ни подушат, инак - стане ли на въпрос - нито съм те чувал, нито съм те виждал! Ясно?
- Ясно - казвам.- Действувай!
. . . Сега действувам.
Меракът ми е да преминат един ден всичките мъже край мене и да ги видя всичките накичени със здравец — като Юмера!
Тогава и греховете ми ще се простят, и сърцето ми ще се отпусне!
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
7 признака, че героите от Мечо Пух употребяват забранени вещества:
1) На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация . . Марихуана !
2) Прасчо се бои от всеки, и страда от мания за преследване . . Гъби!
3) Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда . . Кокаин!
4) Тигър не може да стои спокойно на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява . . Екстази !
5) Кристофър Робин може да разговаря с животните . . Халюциногени!
6) Мечо Пух обича сладкото, и има наистина безгранична фантазия . . LSD!
7) Бухалът винаги се притичва на помощ на всеки, който има проблеми . . Дилър!
1) На магарето Йори не му пука за нищо, реакциите му са забавени и демонстрира силна липса на мотивация . . Марихуана !
2) Прасчо се бои от всеки, и страда от мания за преследване . . Гъби!
3) Зайо си бута носа навсякъде, от всичко има нужда . . Кокаин!
4) Тигър не може да стои спокойно на едно място, постоянно скача и вика, никога не се уморява . . Екстази !
5) Кристофър Робин може да разговаря с животните . . Халюциногени!
6) Мечо Пух обича сладкото, и има наистина безгранична фантазия . . LSD!
7) Бухалът винаги се притичва на помощ на всеки, който има проблеми . . Дилър!
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Пинки, много ме развесели 
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Пинкс , ти ли ги измисляш , беее /представих си те- седи Пинкс и си се самохили 
/ , а онуй за коча и овчиците , все да ти кажа - хич , ама хич не е смешно , направо си е жалко....за българските мъжоря 
/представих си те- седи Пинкс и си се самохили / , а онуй за коча и овчиците , все да ти кажа - хич , ама хич не е смешно , направо си е жалко....за българските мъжоря 
Re: Светът е оцелял, защото се е смял!
Дари, ама ако не беше леко тъжно, щеше да е много смешно "това за коча" Уникален е Хайтов - шапка му свалям за изказа, а на "Деревишовото семе" как се хиля всеки път, нищо че пак е вкарана много драма...
Уникален е Хайтов - шапка му свалям за изказа, а на "Деревишовото семе" как се хиля всеки път, нищо че пак е вкарана много драма...