krushkite.com

milly vanilly wrote:И да знаеш че кърмените бебета трудно приемат залъгалки

Е те затова с охота приемат пръсти!

Миле като заговоря с някого за цокането на пръст, точно това ми казват - представяш ли си на 15 ако го прави.Не си го представям....вярвам, че на възраст 3-4 ще спре. Също така, че ако продължи, то има нещо заради което това се случва. Преди време го коментирах и с педиатърката и с психоложката - и двете ми отговориха до към 3 трябва сам да спре.За теб едно голямо

Милли много благодаря за инфото на английски.

Не съм ровила до сега за информация по въпроса - вие ми стигате за да преценя как да действам, защото ви познавам и ви вярвам

Margaritka wrote:

milly vanilly wrote:И да знаеш че кърмените бебета трудно приемат залъгалки

Е те затова с охота приемат пръсти!

Смей се ти смей се , ама едно е да ти бутнат гуменяк , пък друго си е пръстче едно вкусно, мирише на хубавко, пък и Лоти кой знае какво складира под ноктите цял морков може да има то това кашалотски нокът не е шега работа

Мелани wrote:...вярвам, че на възраст 3-4 ще спре...

Вярвай Аз спрях на 6-7 Ама няма проблем де. Поне не забелязвам

Quasimodo wrote:

Мелани wrote:...вярвам, че на възраст 3-4 ще спре...

Вярвай Аз спрях на 6-7 Ама няма проблем де. Поне не забелязвам

ша питаме Норчето

Мога да ти дам още няколко източника, но не мисля, че ще намериш улики за вманиачаване. Естествено извън здравословното

Няма как да кажа, че съм спец, защото явно нямам опит с биби, буби и палци ... просто съм виждала достатъчно хора, които са преминали 3-4 години и продължават с навика,както и споделеното от Квази и Милето е другата ( невидима за останалите страна) - тоест това как те самите са се чувствали.
От друга страна за мен беше важно все пак и какво биха казали стоматолозите по въпроса, освен разбира се психолозите.
Но тук обичайно споровете са 50 на 50 тоест важно е да има мнения и избор, пък който както си го прецени.

lenny wrote:... Квази и Милето е другата ( невидима за останалите страна) - тоест това как те самите са се чувствали...

Абсолютно никакви проблеми. Беше съвсем осъзнато и контролирано. Единствено в момент докато заспивах и то когато бях сам в стаята. Дори не осъзнах как спрях. Някак си му дойде времето... все пак Честно да си признае свързвам този спомен с усещане за някакво приятно спокойствие и сигурност

Квази, брат, дай те прегърна и да поплачем заедно на рамо за миналото старо спокойно и уютно време.

Ей, ние затова сме толкова готини начи. Ейц!

Намерихме се и аз съм от групата но спрях по рано