krushkite.com

Май трябва първо ние да благодарим на децата си за щастието, с което ни даряват.

Май трябва първо ние да благодарим на децата си за щастието, с което ни даряват.

Румикс , МилаСара на 1000% сагласна с вас! Аз като знам каква увисена маруля бях преди да имам Дари , а сега хвъркам ли , хвъркам - ни години ми тежат , ни нищо Благодат са децата , а от равновесие може да ме извади само гледката на "майка" показваща надмощие над някое мъниче , стиснала зъби и раздаваща правосъдие / направо меко го казах /.
Мариетке , със страхотен аватар си се уредила- снимката е едно към едно Лоти= на умалена Ети -невероятна прилика/ да ме прощава Админа /

Margaritka wrote:Важното е да направим от децата си хора, да живеем хубаво с тях и докато можем да им се радваме. Общуването м/у децата и родителите трябва да носи само радост, а не някакви задължения....

milasara wrote:Май трябва първо ние да благодарим на децата си за щастието, с което ни даряват.

Мислех да пиша, но след тези два поста .... и аз като Дарето нямам какво да добавя!
Каквито и трудности да имам след една прегръдка и след една сладка усмивка ..... забравям!

Не искам децата ми да се чувстват длъжни за това, че съм ги създала и отгледала! Искам да се чувстват щастливи от това, че ние сме техните родители и ги обичаме! Искам да им оставя най-прекрасното от себе си и да им дам шанса да създадат своето АЗ!

Това, което изпитвам при отглеждането на децата си е блаженство. Както е казала и Дарка- просто хвърча Няма друга такава нирвана

Педито потвърди, че резултатите са ни добри. Попита ме какво ме било притеснявало в тях . Ох, не искам да се товаря пак с отрицателни емоции, че силите ще ми трябват днес за невролога. Естествено отидох с малкия.

Ходихме и на профилактичен преглед при ортопеда. Беше много доволен. Всичко си ни е наред. Имаме си снимки и на двете стави. Очаква се да проходи на 9 месеца /той за зъбите не позна та ще видим тая работа /. Имаме зелена светлина за скокове, проходилки и други там каквото се сетите. За прескачането на леглото и падането да не съм се косяла много - той господ ги пазел малките.

Днес сме на невролог да видим той какво ще каже. Едни палчета няма да са излишни между 15 и 18 часа.

Вече си имаме нови номера. В знак на протест, че му свалихме матрака на най-ниското положение, малкия сега си изхвърля играчките през страницата на земята. Събува си чорапите, дъвче ги докато станат мокри целите и ги мята по същия начин. Не ме питайте по колко чифта сменям на ден. Редовно си събува панталоните и остава по памперс. След вчерашния ден, в който не само го събу, но и го олигави и метна през страницата на земята, се ядосах и отидох в първия детски магазин, за който се сетих и му купих гащеризон панталон - отдолу е затворен като ритънките - т.е. нямаме нужда от чорапи. Сега е много нещастен - плаче и дърпа, но не може да го събуе .
Такива ти ми неща.

Хубава тема сте подхванали. При мен е имало моменти, когато след поредния ден на обслужване на малкия съм се питала - а какво стана с моя живот? Кога отново ще мога да се наспя, кога ще мога да прекарам повече от 5 мин в банята, без да съм натръни дали малкия не се е събудил, кога ще мога да седна и да прочета малко повече от 1-2 страници от някоя книжка, кога ще мога отново да отида на фризьор, на кафе с приятелки, на пазар, на кино, на спорт, кога най-сетне ще мога поне да изгледам един филм от началото до края по ТВ-то и т.н. В общи линии сега живея, за да служа на това малко същество - хранене, преобуване, гимнастика, забавление, пране, чистене, готвене, къпане, пазаруване, да плача с него когато плаче, да треперя след всяка ваксина, температура, болест, да дишам с него. Надявам се един ден да открия, че това си е заслужавало усилията. А дали някой ще ми благодари за това - надали. Отдавна съм се научила благодарност от никой да не очаквам. За мен е по-важно да изпитам аз самата удовлетворение. Да знам, че съм направила всичко по силите си, даже отвъд силите си, а какъв ще е резултата - един гостпод знае.

До сега само чета в Мини Крушланд и дано след няколк омесеца, ме осени някой от съветите или идеите ви тук.

Поли всичко ще е наред с Марти

Моята майка ме е родила на 19г, след това е записала да следва. Цял живот е била моят най-добър приятел. Огорчавала съм я стотици пъти. Когато се поосъзнах, съм правила всичко възможно да и се реванширам, защото виждах че живее за мен и брат ми. И дори малко ме е яд, че не бих могла да съм като нея, но пък слънчицето ще има неповторима баба. Един ден и се ядосах и и казах - знаеш ли, нямам представа от какво си се лишила и лишавала заради мен, колко пъти да повтарям че съм голяма и е крайно време да обърнеш внимание на себе си. Не че се получи от раз, но малко по малко започна да прави елементарни неща за себе си лично едва след като и аз и брат ми живеем на друго място. Пожелавам си да срещна децата си с усмивка, да мога да ги разбирам и правилно оценявам. Трудно ще се преборя с тежкия си и избухлив характе - затова имам до себе си, най-добрия човек на земята, който всеки ден ме учи на умопомрачително търпение. И пак се сещам - майка ми понякога ми разказва какво е научила то мен ....... какво ли ще науча аз от децата ни.

Благодаря ви крушки, че пишете толкова много Така леко полеко пъзела в главата ми се подрежда

Благодарност не чакам. Искам да отгледам здрави, достойни и добре образовани хора! Искам да са Човеци в истинския смисъл на думата! Аз бях много добро дете, не съм съзавала никакви проблеми. Родителите ми винаги са казвали, че са ми благодарни за това. Аз от своя страна си казвам- дамо и моите деца да са добри, колкото аз съм била- не повече, тъй като няма да е честно.
Да се споделя в този дух: Вчера Гергана каза: "Мамо, знаеш, че ще има парти в за Хелоуйн в къщата на малката Тейлър. Искам да ти кажа нещо, което никой друг родител няма да знае, но тъй като ти вярвам, а и не искам да загубя доверието, ще ти кажа, че на това парти ще има алкохол- бира и водка". Аз разбира се се стаписах, но запазих самообладание. Тя каза, че не иска да пие и ако види, че изниква проблем ще ми се обади веднага да я взема. Това добре, но нали знаете, че тук за това в затвора се отива. Това казах и на нея- знаейки аз съм си с единия крак вътре... Е, кажете ми, какво се прави в такъв момент. Нито бих предала детето си и доверието, което ми има, нито искам да имам проблеми с институциите?????

Марги, това, което споделяш за захранването е истина, но при моя Млекопитаещ дзвер- не работи. Аз много се надявах, че като прояде "пържолите" ще миряса и ще спи, ама нейсе. Дори това казвах на мама днес. Снощи към 18:30 изяде много добро количество пилешка супа надробена с хляб (мое производство), по- късно го изкъпах и към 19:30 се набумка с кърма и заспа. Ами малко след 21:30 се събуди- дадох му бибата, но той я метна на земята. Иска си цици човека и това е!

Поли, радвам се, че всичко е ОК с резултатите. Пиши по- късно за невролога!

Прегледа мина добре. Разпитва ме доста - през това време малкия направи всичките си номера. В един момент невролога вика - така като гледам за точна диагноза май няма да минем без едно изследване, за което май малкия трябва да влезе в упойка и не можело преди 8-я месец. Точно докато го обсъждахме и малкия, който от 4 дни не беше треперал го направи и лекаря го видя и вика - за това ли става въпрос? И аз - ами да. И той - абе това е номер дето го е научил и ви шашка. На мен като ми го прави в къщи не ми изглежда като номер, но лекарят много се отпусна в отношението си и аз малко се успокоих. Все пак ще ни види пак след месец.

Поли, абе и аз така си мисля, че си играе номера Наша Николетка, учи от баща си да кашля, и сега ела да видиш Майка на скайпа даже се притесни като я чу , викам - Споооко , това е от програма за вечерта Иначе до обяд нищо и няма, но Питър прибере ли се към 13.00-14.00ч. и ела да видиш , само веднъж да се искашля , и нашта почва да приглася
Спокойно мила, всичко ще е наред с прегледа след месец