Марги, определено търпение му е майката

Сега е трудно, но както казват... малки деца - малки проблеми. Според мен обаче по-скоро проблемите се сменят по вид. Пък ако мамчето има търпение всичко се подрежда.
Преди да стана майка не съм се замисляла, че освен огромната радост ще изпитвам още хиляди чувства и нужди. Но пък лишенията си заслужават... и не ме интересува дали някой ден ще бъдат признати или не. Като гледам как малкото човече расте, как ми се усмихва /все още само на сън/, топлината която ми дава... всичко това прави "предишния ми живот" сив и скучен.
Поли, радвам се че всичко с Марти е наред

Това с номерцата е ясно. Племеника ми като Николетка се прокашляше, че тогава дядо му пушеше и непрекъснато кашляше. Сега пък нали е голям и повтаря като папагал каквото си казал

Номерата нямат край.
То и ние вече сме се обзавели с номерца, въпреки невръстната ни възраст. От понеделник като сложа Жорката гол на една страна на спалнята, след секунди се обръща по корем... само едната му ръчичка остава под телцето

Другия ни любим номер е да правим "фонтани" при всяко сваляне на памперса. Обожава да ме напикава, а край мен и всичко останало

Снощи го преобувах на спалнята и такава силна струя пусна, че го прескочи и опика завивките ми

ама как да му се разсърдя... сменям чаршафи по нощите и се хиля сама като лудите

А днес за първи път ми се усмихна докато беше събуден и му говорех... не мога да ви опиша чувството което изпитах... още ми е едно такова приповдигнато.
Ванхи, страхотно е да си имате доверие

Ще се постарая и с Жорко да имаме такива отношения
И сега ви оставям, че е крайно време да започна да му попълвам дневника
Цун и гуш на цялото Круш
