Мате - ами аз избрах като за начало едно от нещата, които Тонката прави най-често и са най-фрапиращото - когато Вики си играе с играчка и не му я дава, Тонката го хваща за косата и да го скубе. Когато го видя да го прави му правя забележка (къде спокойно , къде не толкова

). Понеже скубането наистина е много болезнено, на това не давам второ предупреждение, а казвам още с първото, че ако пак го направи ще бъде наказан на столчето в ъгъла. И ако пак го направи (или посегне да го направи, дори да не успее защото Вики му е избягал, или съм го хванала навреме), слагам столчето в ъгъла, завеждам го там и му обяснявам много просто, какво е направил, че така не се прави защото Вики го боли и ще плаче, че това е лошо да се прави и че е наказан 2 мин. Първите пъти веднага след като се обърнах ставаше от стола (не разбираше какво става), но аз го хващах за ръчичка и го връщах на столчето, като в съкратен вариант повтарях процедурата и му обяснявах, че трябва да седи тук 2 минутки. Въпроса беше, и аз и Милен да правим едно и също нещо, ВИНАГИ, когато Тони скубеше. Така много бързо се научи, че именно това действие, води до седенето в ъгъла. Като минат 2те минути, пак кляках до него и му обясням накрато защо е седял тук, че знам,че е добро момче и че няма да прави повече такива лоши неща и го гушкам. Тонката вече свърза, какво означава,ако кажа,че го предупреждавам и предназначението на столчето. Седенето не се получава винаги, но така се учи, че ако прави нещо , което не е хубаво, той също ще трябва да се откаже от нещо,а това е да си игре за 2 мин...и това не е приятно.......така че по-добре да не прави лоши неща......За играчката се опитвам да му обясня, че ако иска нещо и друг ен му го дава, трявба да изчака и/или да даде друга играчка на детето и да види дали ще получи искана играчка в замяна. Но на този етап, понеже той говори само отделни думи ( а едно "дай дай" не е много убедителен аргумент за друго 2 год дете..

) е малко трудно с намирането на алтернативни подходи.....