Спорта - начин на живот

Moderator: Fireball

User avatar
lenny
Posts: 2392
Joined: Mon Nov 09, 2009 10:33 pm

Спорта - начин на живот

Post by lenny »

Спорта за мен не е просто едно от заниманията в свободното време. Това е вид култура, която се възпитава. Това е начин на живот и изисква определена култивация и навици създадени още в най-ранна детска възраст.
Кога е най-подходящия момент детето ви да започне да се занивама със спорт ?!
Това ще определите вие и то, за мен лично този момент започва от самото раждане.
Заниманията със спорт са от изключителна важност за правилното и хармонично развитие на едно дете. Те оформят не само тялото и мускулатурата му, но и влияят на бъдещия му характер и способността му да контактува с хора, да се адаптира в непозната среда, да се бори и постига своите победи, както и да се научи да губи и да приема факта, че понякога друг ще е по-силния. Също така спорта възпитава в колективизъм-научава те, че света не се върти непременно около теб, а че ти си част от една група и трябва да дадеш своя принос, за да бъде тя успешна.

Три са основните елементи, на които трябва да спрете вниманието си при избора на спортни занимания подходящи за вашето дете.

Първото и основно водещо условие е желанието на детето да практикува даден спорт. Без желание и на сила не бива да се принуждава едно дете към каквато и да било дейност, а още по-малко към спортна.
С големия си син имах два несполучливи опита с плуването и тениса. Плуването се наложи да спрем, защото имаше неистов страх от водата в 1-ви клас, който в последствие изчезна естествено и сега трудно може да бъде изваден от водата, но на тогавашния етап беше безмислено да настоявам. От тениса се отказа сам, защото му беше скучно.
Тоест не настоявайте! Ако едно дете не желае да прави нещо, то не го насилвайте – правете опити от време на време, ако много държите на тази дейност, но по-скоро намерете неговото място съвместно. Защото и при децата мотивацията е много важен фактор. Едно силно мотивирано и работещо с желание дете би могло да надмине в резултатите си ( поне в началото) едно истински надарено дете, но работещо насила, без желание или с недостатъчно добър и старателен специалист.

Второто важно условие е физическите данни на детето и неговите лични параметри на развитие. Тук говорим за ръст, тегло, костна и мускулна структура. Всяко дете има спортове, за които е просто “родено”, както и такива, които ще му се отдават по-трудно и ще му бъдат по-скоро в тежест, а дори могат да застрашат и здравето му, ако настояваме непременно и вървим срещу природните му качества.

Третото важно условие е намирането на добър специалист, квалифициран и имащ желание да работи с деца. Това е изключително важно. Добрия треньор е вашият помощник и той ще е гарант за здравето на детето ви, затова проучвайте внимателно и се уверете, че той си разбира от работата.
Естествено не изключвам и варианта да има треньори, които не си разбират много от работата или по-скоро риска е когато не са работили с деца и се опитат да пренесат методите за възрастни върху деца.
Лично аз винаги бих помолила да гледам няколко тренировки преди да запиша детето си някъде, също така бих потърсила отзиви за школата, треньора и избрания от мен спорт за детето ми / ако не разбирам от дадения спорт/.
За родителите които се притесняват да залагат на силовите и травматични спортове - могат да започнат от по-леки - плуване, лека атлетика, макар че аз поне не зная за спорт, в който няма травми.

Позволявам си да дам няколко съвета за да разпознаете по-лесно треньора умеещ да работи с деца.
1. Задължително отделя достатъчно време на загрявката на всяка мускулна група;
2. Разделя децата при работа на групи според уменията и опита им;
3. Разговаря и обяснява внимателно със спокоен и равен тон - не крещи, не се кара, не избухва;
4. Разяснява търпеливо и обстойно правилата и набляга на опасните моменти, както и на тънкостите за изпълнение на движенията - особено е важно да ги показва лично!
5. Наказва тези, които не изпълняват указанията му;
6. Въвежда новите деца постепенно в материята и им оставя време за аклиматизация към дадения спорт, отбора и ползването на уреди / ако има такива/.

Освен всичко останало трябва да си дадете сметка, че спорта за деца на възраст 5 - 9 години е все още в сферата на общата двигателна култура и придобиването на основни познания за техниките на даден спорт. За състезания и истински натоварвания говорим сериозно едва във възрастта над 14-16 години, когато първо самите деца са пораснали и опитни. Второ вече биха могли и сами да се предпазят от травми чрез натрупан личен опит. В този смисъл смело мога да твърдя, че едно дете влязло на 6 години в залата по карате, ще бъде в по-голяма безопасност откъм контузии от дете / по-скоро юноша/, който влезе за пръв път в залата на 12-14 години.
Да не говорим, че на тази възраст детето вече и само може да реши иска ли да се състезава или просто иска да тренира за удоволствие.
Замислям се че гимнастиките / спортна и художествена/ и акробатиката поради спецификата си може би крият известен риск именно защото там 12-13 годишни деца са вече състезатели в националните отбори, където безспорно натоварването е значително. Но и тук мисля, че нищо не става без знанието и съгласието на родителите, поне имам ясен спомен, че за първите ми състезания, родителите ми трябваше да подписват декларации за съгласие.

Давам ви линк към две теми, в които е писано по темата и има интересни мнения Тренират ли децата ви и кой е подходящия спорт за тях и Източните бойни изкуства, които както знаете са ми на сърце :daisy:
Насреща съм за всякакви въпроси по темата и ще ми интересно и вашето мнение :yahoo:
Image
Един за всички, всички за един!!!
User avatar
Zazzy
Posts: 7950
Joined: Mon Nov 09, 2009 3:08 pm
Location: София

Re: Спорта - начин на живот

Post by Zazzy »

Лени, поздравления за тази тема! Аз като бивша активна спортистка мога само да те подкрепя в твърдението, че спортът е много важен за децата и им дава много важни и полезни качества.
Аз бих могла да допълня, че за всеки спорт си има оптимална възраст, на която е най-добре децата да започнат. При спортовете, при които се изисква гъвкавост и рязтягане на мускулите е добре да се започне още на 4-5 годишна възраст (тук включвам и балета). За леката атлетика е подходяща възрастта 7-9 години, за колективните спортове е добре да има навършени 9 години, за силовите спортове също - не по-рано от 7-8 годишна възраст, все пак трябва да има някаква мускулатура, но и да е преди пубертета. За плуването - колкото по-рано, толкова по-добре. И аз да подчертая - на сила хубост не става. И също - изключително важна е ролята на треньора.
Пожелавам на всички да възпитат у децата си добра физическа култура и винаги да ги насърчават във всички спортни начинания!
Image

Image За където и да бързате, спрете за малко, дайте шанс на любовта!
User avatar
Мишанка
Posts: 848
Joined: Tue Nov 10, 2009 1:23 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by Мишанка »

Лени, направо нямам думи за поредната ти тема! Поздравления!
Бях ти споделила, че искам да запиша Иван на някакъв спорт, но не съм наясно все още какъв. Засега планирам плуване, лека-полека ще се ориентирам за другите. Още от първа група в ДГ го записах на футбол при батко Боби, и той и до момента ходи с желание. Като го наблюдавам обаче, не е от активните ритащи. Трудно го навивам да кара и колелото - все е с кандърми и уговорки. Обича да "чупи стойки" на килима, харесват му по-статичните упражнения. Ще видим тази есен с плуването, ще говоря и с батко Боби - какво ще ни посъветва и той. За късмет ни е наблизо стадион В.Левски - надявам се там да намеря добри предложения.
User avatar
lenny
Posts: 2392
Joined: Mon Nov 09, 2009 10:33 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by lenny »

Мишанко, помня че говорихме за Иван. От описаното може би плуването ще му пасне и ще го провокира към движение. Ако това не се окаже неговия спорт, не спирай да експериментираш ( така както го описваш, не знам защо си го представих като стрелец, но това изисква и определена възраст, така че дотогава имате време).
От друга страна си мисля, че занимания с АйКиДо биха му били полезни, за да поочупят координацията му и общата му двигателна култура, както и да развият известна гъвкавост, без да го натоварват силно физически.
Image
Един за всички, всички за един!!!
User avatar
Мишанка
Posts: 848
Joined: Tue Nov 10, 2009 1:23 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by Мишанка »

Можеш ли да ми предложиш добър треньор по Айкидо? Бих посетила някоя тренировка, за да добия представа за спорта. Едно време какви статии за Морихей Уешиба се четяха..., само, че нямаше реални треньори. Брат ми тренираше шотокан при Димитър Ангелов (дано да си спомням добре името), а за мен останаха 2 години състезателни танци. Колко съжалявам, че не бяха повече. Сега ми се иска да усетя Иван и да му предложа повече. Дано излезе нещо от цялата работа - времето ще покаже.
User avatar
lenny
Posts: 2392
Joined: Mon Nov 09, 2009 10:33 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by lenny »

Ако брат ти е тренирал при Шихан Димитър Ангелов, значи има сериозна школа и понятия от бойните изкуства, той всъщност е президент на клуба, в който тренират нинджите :mrgreen:
Ще поразпитам за добър треньор по Айкидо и ще пиша, защото в последните 5-6 години почти вече нямам такива контакти ( изключвам чистото карате и някои стари познайници от Джудото).
Image
Един за всички, всички за един!!!
User avatar
dudence
Posts: 1601
Joined: Mon Nov 09, 2009 6:07 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by dudence »

Мише, Или тренира Айкидо вече 3 години. Сама пожела и от самото начало ходи с голям ентусиазъм. Знам за двама инструктори, които водят тренировки в София. Единият е сенсей Христо Михайлов (той е и президент на Айкидо клуб "Имеон"), а другият не се сещам как се казваше. Предполагам, че има и други клубове де. От Хр. Михайлов имам преки впечатления, защото той е водил обучителни семинари на тукашния клуб, а освен това е изпитващ (за колан). Не съм специалист по айкидо и там оценка не мога да дам, но като общуване с децата- шапка му свалям. Има страхотен подход, поне от това, което съм наблюдавала. Или е респектирана от него и в същото време очаква с голямо вълнение срещите им, макар да не са толкова често. Бих могла да попитам къде водят тренировките в София и ако имаш желание- можеш да придобиеш лични впечатления. Хубаво е да заведеш и Ваньо на 1-2 тренировки, за да погледа и да реши сам дали му харесва. Ние така направихме по препоръка на нашия сенсей.
Светът е голям и спасение дебне отвсякъде! Image
ImageImage
User avatar
Мишанка
Posts: 848
Joined: Tue Nov 10, 2009 1:23 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by Мишанка »

Дуди! Това е човекът! :yahoo: Ще го търся - сигурно го има някъде из нета. Водя Иван на сгледа и после каквото реши човекът.
Ич, ни, сан, чи, гоу! Както е тръгнало може да стане като в "Спри, или мама ще стреля!" :lol:
User avatar
Mileto
Posts: 6571
Joined: Mon Nov 09, 2009 2:47 pm

Re: Спорта - начин на живот

Post by Mileto »

Лени, страхотна тема! Поздравления!

И аз съм се замислила за спорт за Ади, за да навакса стоенето по цял ден в училище от есента.
Плуване ще имат в училището, не знам дали ще е достатъчно.
Народните танци също ми се виждат удачни - и движение, и ритмика, и екип, и малко българско.

Сещате ли се за други идеи за моето Огънче?
Image It's a small world after all Image
User avatar
rumix
Posts: 1404
Joined: Mon Nov 09, 2009 2:26 pm
Contact:

Re: Спорта - начин на живот

Post by rumix »

Миле, добра идея за народните танци. Така както я познавам Ади е точно за там- тя кипи от енергия и е толкова подвижна. Ще видиш след танците каква кротушка ще е вкъщи :mrgreen: Марти ходеше 3 години, но е тромав и просто го видях че без желание танцува. Сам поиска да спре и минахме на плуване.
Post Reply