krushkite.com

Мили крушки-веселушки,
реших да пусна тази тема, в която всеки да може да забрави за момент проблемите си и да погледне на живота от смешната му страна с широка усмивка на уста.
Тук може да постваме всичко, което ни се е сторило смешно:

Вицове

Главният лекар си взема една седмица отпуск и отива на лов. Връща се мрачен и навъсен.
- Какво стана? - пита го старшата сестра.
- Нищо не можах да убия - жалва се докторът.
- Е, ако си бяхте стояли в болницата..
˙·٠•●♥ ♥●•٠·˙
Двама мъже си говорят:
- Моята жена се е превърнала в хлебарка.
- Как така?!
- Ами така: цял живот се оплаква колко е дебела и сега е решила да слабее. От два месеца през деня не яде нищо, а нощем, когато си легна, отива на тъмно в кухнята и започва да лапа. Като се появя и светна лампата, се опитва да избяга нанякъде и да се скрие...
˙·٠•●♥ ♥●•٠·˙
Дете пита баща си:
- Тате, тате, каква е разликата между "по принцип" и "дефакто"?
- Сега ще ти обясня, моето момче! Извикай кака си.
Пита я:
- Би ли спала с циганин за 5000 долара.
- По принцип да - отговаря каката.
- Тате, нищо не разбрах - отговаря сина.
- Извикай сега другата ти сестра.
Бащата пита и нея:
- Би ли спала с циганин за 5000 долара.
- По принцип да - отговаря и тя.
- Тате, пак нищо не разбрах.- казва сина.
- Айде тогава извикай и майка си.
- Би ли спала с циганин за 5000 долара?
- По принцип да - отговаря и майката.
- Ее, бе, тате, пак нищо не разбрах!
- Ами, сине, по принцип трябва да имаме 15000 долара, а дефакто имаме само 3 к*рви!
˙·٠•●♥ ♥●•٠·˙
Мутра изпратил любимата в чужбина да учи изкуство. След 1 година обучение отиват в Лувъра. Разглеждат една картина и девойката пита отговорника на музея:
- Това е известната картина на Мане "Селянка чопли семки" от 17-ти век нали?
А отговорникът:
- Не, 18 век... Венецианско огледало.
˙·٠•●♥ ♥●•٠·˙
По време на войната руснаците пленили германци. Питат първия:
-"Как тебя зовут?"
-" Was?"
Пиши го този,че се казва Вас.
Питат втория:
-"Как тебя зовут?"
-" Was?"
Пиши го и този,че се казва Вас.Сигурно тяхното Вас е нещо като нашето Иван.
Питат третия:
-"Как тебя зовут?"
-" Was?"
Руснаците вече ядосани, не може всичките да се казват Вас, надушили че има нещо гнило му теглили един бой.
"Warum?!?"-пита горкия пленник
"А, ще си кажеш ти, пиши го тоя Варум!"
˙·٠•●♥ ♥●•٠·˙
Малко момиченце, на четири-пет годиники, влиза в бакалията и казва:
- Чичо, чичо дай ми четири бирички - и мята парите с отскок върху тезгяха.
Магазинера се почесал, почесал и казал:
- Хлапе, няма ли да са ти тежички?
Момиченцето отговаря:
- И аз това се чудя дали да не жулна две още сега?

Клипчета


Това от Пипи си го пускам всеки ден





Лични изцепки
Имам много, но в момента не се сещам ...

Смешни картинки






Забавни линкове
и т.н.
Знам, че в нета бъка от подобни неща, но тук ще е пречупено през крушландския ни мироглед
Have fun!

Пинки, страхотна темичка!
Ще я попълваме редовно си мисля аз!

Пинки, супер Аз съм за тука

Ехеееее, как съм пропуснала,
та в темата не съм се друснала,
Пинкиии, супер е, ше знаеш,
знаеш ти къде да задълбаеш.

Моя персонална изцепка номер 1:

На 18 съм, токущо завършила гимназия, следваща задочно и работеща като секретарка в частна фирма. Абе "Работещо момиче" ряпа да яде.
Шефът посреща важен, личен гост и нарежда да сипя 2 уискита. А сега де! Отивам в кухнята, вадя две подходящи чаши (това поне съм го видяла по рекламите в Кореком) и наливам щедро ДОГОРЕ, за свои хора дет се вика. Сещате се, като стигнах до поднасянето, колко ми се смяха и ми се радваха.

Изцепка номер 2 (в тон с утрешния празник):
На 6 години съм, майка ми ме води за пореден път на нейна репетиция в операта, аз седя мирно и пазя тишина. Диригентът обаче този ден е в настроение и пред всички (100 човека) казва: я да видим нашата малка гостенка какво ще ни каже, или изпее, или стихотворение да изрецитира.
Аз ставам и се изкрясквам: ДА ЖИВЕЕ БКП!
(целия купон идва оттам, че предния ден дядо ми явно е гледал 9то септемврийския парад и аз съсредоточено съм попивала до него)

Хайде, урезилих се за днес достатъчно , утре пак.

Ха ха, Миле, значи чашите догоре, кат' за свои Ора и да живее БКП-то харабия си ти, знам си те аз
Покрай това БКП, се сетих за моята дипломна защита ... Текат едни избори по това време (вече не помня какви бяха през 1999 г.), и аз вместо да кажа "Уважаема изпитна комисия" се изцепвам "Уважаема предизборна комисия", ама с един такъв супер сериозен тон все едно президент ще ставам Последва смях в залата, а аз докато се усетя за какво ми се смеят три бои смених Така ги развеселих, че и с отличен защитих
Сега се сещам и за други обърквации (за мен са си обичайни). Изгорих на съквартирантката бързовара и цял ден обикалям да и търся нов из Женския пазар, но вместо да питам за бързовар, питам за бойлер (пак със същата убеденост в гласа). Продавачите много учудено ме гледат и отговарят негативно, а аз направо възмУтена как може да нямат прост бързовар Накрая чак ядосана питам и соча - А, това какво е? ...Ами бързовар, момиче! - беше отговора Срам, срам

А-а-а-а Пинки, суперска тема, напраО неАм думи
Ама вица за момиченцето с биричките е просто един път... яко

За много резили с мое участие се сещам, ама незнам колко са подходящи. И аз като Милето... случки от живота
Студентска съм последна година и реших да започна работа като секретарка... да изкарам лев и да почнем с трупането на стаж все пак /до тогава работех само в сивия сектор/. Назначиха ме след конкурс за секретарка в една от най-богатите части фирми за времето си в Шумен Бяхме три новичките и седяхме на едно огромно бюро ... никой обаче не ни беше предупредил, че от долната му страна има паник бутон. Седмица след назначаването ни, въртейки се по бюрото и кръстосвайки краченца някоя от нас натиснала бутона незнайно кога и как И както се хихикахме по обяд с гръм и трясък в стаята влизат тежко въоръжени момчета с бръснати глави и зареждат срещу нас пушки-помпи
Като по команда ставаме трите и вдигаме ръцете, ама незнам как не се напикахме от страх. Влиза единия от тримата шефове и започва един смях... направиха ни за резил. Пропуснали някак да ни кажат за бутона После го преместиха в стаята на счетоводителите, където беше и касата с парите
От тогава започвах ли нова работа винаги оглеждах какво е положението дори под бюрото

- Тате, тате, какво значи "политика"?
- Ами това е нещо много сложно, моето момче, но ще се опитам да ти обясня. Ето виж - аз ходя на работа и печеля пари. Аз съм капиталист. Давам тези пари на майка ти, тя ги разпределя съответно за храна, дрехи, такси и всичко необходимо за семейството. Тя е правителството. Твоята бавачка работи за нас и ние й даваме заплата - тя е работническата класа. И за какво го правим всичко това, синко? Правим го за теб - ти си отделният човек. А твоето малко братче в люлката е бъдещето. Разбра ли?
- Не. Ама ще си помисля малко и сигурно ще разбера.
Същата нощ момченцето се събужда, защото бебето плаче от наакан памперс. Отива при майка си, опитва се да я събуди, но не успява, а баща му не е в стаята. Отива в стаята на бавачката - тя с баща му се е..ат.
Накрая си легнал обратно, а на сутринта с широка усмивка казал на баща си:
- Тате, аз разбрах какво е "политика"!
- Браво, сине! И какво е?
- Ами капиталистите здраво се еб..ват с работническата класа, правителството спи яко, никой не обръща внимание на отделния човек, а бъдещето е пълно с лайна!

Хихиии, браво, Пинкс!
Якооооо! Взимаме те в предизборната комисия!

Лорич, значи ти още от едно време си падаш по паник бутоните. Да стискаш кълки и да си ходиш по живо по здраво в Шумен, че .......

Олеее, тука много хубаво. Моите изчепки са си безчет, но сега се сещам само една-две, свързани с моята пословична разсеяност:
Случка номер 1: Аз съм някъде на около 16, вървя си дълбоко замислена във Варна, зад музея и си гледам в краката, съответно блъскам се в един човек, извинявам му се и продължавам. Няколко метра по-надолу, усещам, че нещо не е наред, човекът не ми реагира, обръщам се и що да видя, няма пукнат човек на улицата, само един стълб. На стълба съм се извинила
Случка номер 2: Прибрала съм се в къщи и някъде съм зафирчила ключовете, цялото семейство е впрегнато да ги търси и не се намират. В някакъв момент се оказват в камерата на хладилника .
Повтарящи се случки: Редовно, като малка изхвърлях прането в кофата за боклук, вместо да го оставя в коша за пране.

Моето първо предложение е филмът, който винаги ми оправя настроението- Оркестър без име. Пускам само един малък, но показателен момент( не е онзи с носенето на кокошките )

http://vbox7.com/play:c1d173d8