krushkite.com

И преди 11-ти март миналата година често съм мислил по този въпрос, но така някак си... самотно... без смелост.
Утре завършваме един своеобразен цикъл от празнуване на Първия Рождения Ден на Малката Въшка и по този повод отново се връщам към един въпрос - Създаваме човек! Самостоятелен и неповторим, но в същото време не можем да се откъснем от идеята за това, какъв трябва да е той; какво трябва да въплащава; кои наши черти ще сме щастливи да наследи и за кои се боим дори и да мислим?
Нашето дете Как си представяме бъдещето му? Как си представяме човекът, който ще бъде то след години?
Да създадеш човек е вълшебство! Да му дадеш свобода е единственото смислено нещо, което можеш да сториш, за да е наистина вълшебство, а не прост фокус!

Питам се, защото... някой знаят, че отговорът не е лесен, други тепърва ще се сблъскаме с този факт...

Гледам я на сегашния си аватар и си мисля: "Това е! Това е, което искам да бъде!" Усмихната, неподправено "дебилно щастлива", естествена, красива и жизнена!
Знам, че не може да е винаги така, но тогава, какво...
Ще порастне, ще ме нерви, ще сме различни. Ще е жизненоважно да "и се наложа". Ще изпусна моменти, в които трябва да я чуя, да приема нейното Аз.
Неизбежно е мамка му! Трябва да търся неща заради нея и чрез нея, и трябва да приемам, че ще сме различни.
Малко ме е страх!

Мечтая да е умна, чаровна, добър човек. Да вижда в хората. Да чува и да говори поне пет пъти по-малко от мен

Хъх... ...
Искам да знае поне два езика; искам да осъзнава, че физическото е абсолютно толкова важно, колкото физиката; искам никога да не посегне към наркотици; искам никога да не постъпва безотговорно, въпреки че знае че това, което ще направи, е точно такова; искам никога да не ме лъже, защото вярва, че винаги ще я подкрепя; искам никога да не пътува "на стоп", защото това е опасно; искам дори и на 40 да се гуши в мен... Искам, искам, искам...
Как може да искам, което и да е от тези и още хиляди неща, след като нито едно от тях не съм аз?!?

Отидох да я погледна как спи...

Вероятно ще говори два езика и български по-правилно от мен; няма да и пука нито за физиката, нито за физическото; ще пуши трева и ще съм щастлив, че никога няма да разбера за това; ще постъпва безотговорно и ще е горда с това; ще пътува "на стоп" и "Тати няма да знае, защото е далеч от тази идея"; ще спре да се гуши в мен още на пет ...
Запазвам си единствено мечтата, да вярва, че винаги ще съм до нея, каквото и да е направила, каквото и да е постигнала в този живот.

Не знам - трябваше ли да отварям нова тема, но си помислих, че никога не сме говорили за това, какво мечтаем за нашите крушлета. А ние мечтаем още преди да сме ги създали.
Ненапразно винаги пожелавам, на всяка от вас и на всяко едно крушле да сте усмихнати. На първо място. Искам си Въшката винаги такава, каквато е на аватара ми - усмихната и вярваща. Е, малко е смешно-наивна, но е щастлива

Квази,
за мен важното е да нямаме такива очаквания от децата си, които те не могат да покрият.
Да не искаме те да постигнат това, което ние не сме.
Да не искаме да не правят грешките, които ние сме правили, защото всеки се учи от собствените си грешки.
Да им дадем свободата.

Сигурно още много мога да напиша, но пръв помощник във възпитанието на децата ни трябва да е нашата памет: какви сме били, какво сме правили и да знаем, че децата ни ще правят подобни неща. По този начин ще можем да ги разбираме правилно и да бъдем премерено снизходителни!

Margaritka wrote:...но пръв помощник във възпитанието на децата ни трябва да е нашата памет: какви сме били, какво сме правили и да знаем, че децата ни ще правят подобни неща. По този начин ще можем да ги разбираме правилно и да бъдем премерено снизходителни!

Единственото, което искам за детето си е да е здраво и щастливо. Ще направя всичко възможно да му дам обич за двама, да го науча на самостоятелност и да го подкрепям в решенията му. Грешки е ясно, че ще допуска... и ще се учи от тях.

Квази, бъди сигурен, че малката Въшка ще бъде и умна, и красива, и всичко което ти се иска да бъде Неслучайно "нашето гардже е най-хубавото"!

Квази , колко хубаво си го казал и ...мъничко тъжно/щото ме стегна нещо в гърлото /.Бих искала това твоето аз да съм го измислила и да съм го казала , но и така ми върши работа , щото е от приятел!
Странно е , но в последно време и в мен се прокрадват мисли за бъдещето на нашия ДАР Ако бях на 20 не знам дали щях да го мисля толкова , но на 40...
Просто искам Бог да ми е даде време да му се радвам и да виждам как той сбъдва мечтите си Обичам го това дете , чак до лека лудост го обичам и искам да расте свободно в мислите , в чувствата , в разума си , а аз да намирам границата между това "да му се бъркам в живота" и "да го подкрепям всячески" ....и то не само докато навърши пълнолетие
В интерес на истината наляво и надясно дрънкам , че бих искала да живее в Швейцария примерно или в Люксембург , може и в Австрия , и в Германия / пак с тайната тенденция, че щото знам езика може и аз да се вредя....за внуците да помагам , не за друго да досаждам / И ако може да е в сферата на туризма....опс май взех да втъквам неосъществената си амбиция
Искам да е свободен да избира -ТОВА Е ! И да е здравичък! И ако може да е умен! И също така да мисли и да разсъждава , не просто да потребителства...
И какво правя по въпроса сега , на тази му крехка възраст?!?
Ами не му се бъркам даже и в игрите, освен ако той не поиска да му направя пате или мече от пластелин или пък да нарисувам цял селскостопански двор , барабар с дребните домашни любимци , такива ми ти работи Аааа , да и щото също така съм една нереализирана художничка , та в инвентара му за свободни занимания фигурират няколко скицника , перящи се от дрехите фулмастри , пастели разни и куп моливчета , но пък му е интересно- вече рисува трева и ....почти гнездо
Спирам , щото го избих на забавление , а всъщност си говорим за сериозни неща....или не чак толкова
Темата е красива- ще пиша пак!
Квази , благодаря за идеята да седим тук и да си въобразяваме или просто да си помечтаваме!

Толкова хубави неща сте казали, че надали мога да кажа и аз нещо.....
Мечтите ми се блъскат в бреговете на мисълта от .... да стане лекар или пък да наследи баща си .... до ... абе да стане какъвто иска само да е здрав и най-вече щастлив и свободен!
От ... да знае поне два езика до ..... да успее да реализира своето вътрешно аз, и да получи нашата подкрепа за това ... за да не му останат неосъществени мечти като нашите, които да се опитва да приписва на своите деца .....
Мечтая разбира се и за това къде и как ще живеят и за това как един ден ще имат до себе си прекрасни жени, а аз ще получа внуци, внуци, внуциииии и как ще ги обожавам, глезя, ще им се радвам....
Мечтая за бъдещите им професии и за това да станат хора със достойнство и с гордост - защото за мен това са две от най-важните качества!
Мечтая да им дам свободата да изберат и се страхувам от това!
Най-вече мечтая да станат добри, да могат да обичат, да могат и да искат да дават и да правят добро, мечтая да съм винаги край тях ....
Охххххххх потопих се в мечтите ....................

" Вашите деца не са ваши деца.

Те са синовете и дъщерите на живота, копнеещ за живот.

Те идват чрез вас, но не идват от вас, въпреки че са с вас те не ви принадлежат.

Може да им дадете любовта си, но не и мислите си.

Защото те имат собствени мисли.

Вие може да дадете подслон на телата, но не и на душите им,

Защото техните души живеят в дома на утрешния ден, който вие не бихте могли да посетите дори в мечтите си.

Вие може да се стараете да сте като тях, но не се опитвайте да ги направите като вас.

Защото живота не върви назад, нито може да се задържи във вчерашния ден.

Вие сте лъковете, от които вашите деца като живи стрели се изстрелват напред.

Стрелецът вижда целта на пътеката на безкрайността и ви опъва .

Затова с радост се огъвайте в ръцете му!

Защото както обича стрелата, която лети, той така обича и лъка, който остава неподвижен.”

Халил Джубран - "Пророкът"

..любим цитат, нямам какво да добавя..

Прекрасно е!!!!!!!!!!!!
Медула, благодаря ти!!!!!!!!!

Медула днес имах нужда от този цитат точно. Ще потърся книгата.

Квази ме стисна за гърлото
Искам децата ми да са здрави и да са добри хора. Да успея да ги науча да летят. А накъде и как ще полетят- те сами ще решат.

Медулич
Любим цитат на още по-любимия ми Джубран


Нещо по темата http://club50plus.bg/life/family/1709-k ... rovat.html