Майтапа настрани, снощи нямах време, че исках да си легна и да се наспя добре, преди да почна днешния козуначен подвиг.
Та аз бих отбелязала следните опорни точки:
- Изсипвам цялото брашно в тавата, където ще меся.
- Предварително съм разтопила бутера и той топличък.
- Добавям продуктите в последователност каквато ми падне. Днес беше следната: настърганата кора от лимон, ванилиите, разбитите яйца, прясното мляко със захарта и най-накрая втасалата мая. Едва тогава започвам да бъркам най-напред с лъжица докато малко се хомогенизира сместта.
- После преминавам към месене с ръце. Сипвам по 4-5 лъжици разтопен и топъл бутер и меся, докато тестото ги поеме. И така до края, докато тестото поеме цялото количество мазнина.
"Хватката" и тайната на хубавия козунак е в много наглед дребни неща. От една страна захарта, яйцата, ванилията и лимона придават характерния вкус на самото тесто. Дали са в достатъчно количество ще разберете още докато хапвате козунака - ако ДА, ще изпитате истинска наслада. Ако НЕ, ще си кажете "Козунак като козунак".
От друга страна специфичното за това тесто е, че за разлика от тестото за питка, където се добавя брашно като започне за лепне,
тук се добавя само мазнина! Тестото за козунака става истинска мека "душичка" и е много живо именно заради мазнината. Всеки козунак е мек в деня на изпичането му и да речем на следващия. Но истински добрият козунак остава мек, влажен и на конци и 10 дни след изпичането му!
По въпроса за бутера ще ви напиша нещо в
Разни, но не знам кога...
- След омесването на тестото го оставям в дълбока тенджера на топло място и чакам да започне да се надига. Когато удови обема си започвам да си вземам от него, да правя плитки с пълнежа, който съм си решила и да го правя на козунаци в предварително намазнените (отново с бутер!) и поръсени със захар съдове. Предпочитам йенските.
- Отново оставям вече направените козунаци да втасват. Когато плитките почнат да се делят (да се отлепват една от друга и да правят балончета) намазвам с яйце и отгоре слагам цели сурови лешници за украса.
- Ако имам повече готови козунаци пъхам колкото съдове се събират във фурната. Останалите слагам на хладно място (може и в хладилника), за да не превтасат. По този начин приготвените за печене козунаци могат да бъдат държани поне 24 ч в хладилник, което пък ви дава възможността на самия Великден сутринта да си опечете и да ядете топъл!
- Пека на около 180°C с вентилатор на около 1/3 от долната част на печката. Колко време не мога да кажа (но със сигурност повече от час), защото зависи от размера на тавата и съответно количеството тесто. Ако е необходимо покривам отгоре с фолио.
Всъщност бавното и равномерно печене на козунаците е другата важна част от приготовлението им. Ако ги печете прекалено дълго ще загубите ефекта на влажност и делене на конци дни след това. Ако пък ги печете на прекалено силна фурна рискувате заради тежкото тесто да ги препечете отгоре и отдолу, а вътре да останат сурови...
Ако има още нещо важно ще допълвам!
, че нещо не разбрах кой продукт къде отива 
, пълнежа ... Да обясниш като за предучилищната ,битте 
А нещо последователност, какво се прави с продуктите и т.н.?" Аз през смях отвърнах, че то за хората, правили някога нещо с тесто, това е достатъчно, дето се вика това са основите. А как ще конструираш оттам нататък къщата си е въпрос на творечска инвенция! 
