По света и у нас

[Margaritka]

Мили Крушки,

както знаете, пътуването ни до Кралството ме подтикна да отворя такава тема, в която всеки ще може да споделя впечатленията си от всяко кътче по света.

Имам честта да я започна с подробния разказ за нашето приключение в Обединеното Кралство!

[Margaritka]

За очарованието на Обединеното Кралство или как се ходи на мач в родината на футбола

Още при решението ми преди 2,5 месеца да отида в Кралството, и то с цел да посетя мач на футболния отбор, в който според мен играе един от най-добрите футболисти в света в момента, а именно Манчестър Юнайтед с Митко Бербатов, си знаех, че това ще е едно незабравимо приключение. Разбира се тогава си мислех, че ще е такова заради обратното движение, английската закуска, различния манталитет и климат, заради присъствието ми на мача и посещението ми на уникалното спортно съоръжение – стадиона Олд Трафорд. Да, приключението беше истинско и заради изброените фактори, но и поради други, за които тепърва ви предстои да прочетете. За информация – имахме всички видове билети (самолетни и за мача), както и хотел, платени преди 2,5 месеца с кредитна карта. Информацията от сайта с билетите за мача в деня на полета ни беше, че билетите са изпратени (бяхме дали за адрес на доставка адреса на Мили и Пийт).
Малко предварителна информация: две седмици преди пътуването авиокомпанията EasyJet ни уведоми, че отменя полета Манчестър-София на 23.11, така че ние с помощта на Мили успяхме да се снабдим с билети Манчестър-Лондон с bmi и Лондон-София с Bulgaria Air на същата дата.

19.11.09, полет София – Манчестър с EasyJet
Тук не очаквах никакви изненади. Макар и до този момент да не бях летяла с ниско тарифни авиокомпании, единственото по-различно, за което бях подготвена от Мили, беше както и очаквах, че ще летим от Терминал 1 и че храните и напитките на борда не са включени в цената на самолетните билети. Изненадата настъпи при бординга, когато се оказа, че първо правят бординг пътниците от класа EasyPlus, после тези със Speed Bording, и най-последните тези с A и B. Погледнахме си билетите – на тях пишеше B, което все още нищо не ни говореше. За цялата галимация ни осветлиха други българи, които ни обясниха, че тя се налага, защото нямало определени места за всеки пасажер в самолета??? Не, че ми се стори някакъв проблем, ние с Телфина успяхме дори да седнем заедно и то до прозореца, но го разказвам, за да го имате предвид, ако ви се наложи да пътувате с тази авиокомпания.

Пристигане в Обединеното Кралство – канала в Манчестър, движението, часовата зона и географската ширина
Пристигнахме точно навреме, а Мили и Пийт ни чакаха на летището. Метнаха ни до хотела, където пък ние само си метнахме багажа и се метнахме обратно в колата и директно в Lowry Outlet Mall от другата страна на канала. Апропо, Пийт ни обясни, че от индустриалния Манчестър от около 20 г. няма и помен – прекратена е всякаква индустриализация и канала се ползва само за спорт и разходка с лодка! Вярно, че в следващите дни там видяхме млади хора да тренират гребане, както и диви патици и бели лебеди, които по всичко личеше, че си живеят много добре! Разбира се по пътя до мола с колата първо бях леко объркана, а оттам нататък всеки път се заливах от смях с движението. Ами не можах да свикна за тези 5 дни, напушваше ме постоянно смях, защото имах чувството, че всички хора там са абсолютно объркани. И смятам, че бих имала смелостта да подкарам кола след не по-малко от едномесечен престой.
Прибрахме се в хотела около 17 ч, т.е. 19 ч българско време. Не знам защо се чувствахме толкова уморени, че след около час-два отнесохме плувките. Истината обаче е, че в Кралството още към 16 ч по това време на годината си е направо Black night!

20.11.09, сутрешни свободни занимания, леко загатване за проблем с билетите за мача и посещение на най-големия мол в Европа
Ха познайте сега в колко часа се излюпвахме с Телфина? Естествено, че в 05,40, т.е. 07,40 българско време! Какво правехме докато нормалните хора станат ли? Гледахме телевизия, а именно канала Dave, който е собственост на онзи дългия водещ на прeдаването Top Gear. Ей, англичаните са луди на тема спортни коли и на нас тази тематика също много ни допадна!
Тази сутрин обиколихме и разгледахме стадиона Олд Трафорд от външната му част и хлътнахме в магазина на Манчестър Юнайтед, където прекарахме неопределено дълго време. Купихме разни неща, но най-хубавото беше суитшърт за Кашалотито!!!
Прибрахме се по обед и се отдадохме на заслужена почивка. По едно време звънна телефона на Телфина – обаждането беше от фирмата с билетите за мача. Били му пратили мейл, ама понеже той не бил реагирал, му се обаждат по телефона. Информираха го, че билетите няма да бъдат доставени на посочения от нас адрес (не се казва по какви причини), а че ние трябва в деня на мача да отидем на гарата Манчестър Пикадили два часа преди мача, а именно в 15,30 ч да си вземем билетите от някой си г-н Алистър, който има еди-какъв си телефонен номер. Телфина изпадна в неведение, но слезе във фоайето на хотела, за да си провери мейла и за да се увери, че са му казали именно този абсурд. Междувременно Мили и Пийт са се обадили на дадения за контакт телефон (в Ирландия) и на тях са им казали същото. Всички изпаднахме в смут, Мили и Пийт дойдоха да ни вземат от хотела и помолихме Пийт да се обади от наше име на посочения тел. на г-н Алистър и да се разберат с него, че след като не са успели да доставят навреме билетите където сме посочили, поне да ги доставят в деня на мача в хотела ни, който е точно на 2 мин. пеш от стадиона. Г-н Алистър се оказа сговорлив човечец от Манчестър, който потвърди, че знае точно за кой хотел става дума и че ще достави билетите на следващия ден в 15,30 ч. В значителна степен успокоени яхнахме Ягуара и се понесохме към най-големия мол в Европа – Трафорд.
Сградата е огромна и стара, а преустройството й е изумително! Повярвайте ми, не са малко местата, на които съм ходила в Европа, не са малко замъците и дворците, които съм посетила, но ви уверявам, че и в този мол, интериорно изграден в днешно време, не е спестено нищо и са използвани истински материали като мрамор, гранит и т.н.! Уникално творение, за което предполагам са необходими минимум 2 дни, за да бъде разгледанo обстойно. Пожелавам ви да го посетите някога! Вечеряхме там в един много стилен италиански ресторант и се прибрахме в хотела към 18,30 ч.
Ние с Телфина обаче явно много откачени си падаме и решихме, че това обикаляне цял ден не ни е достатъчно и след половин час хукнахме пеш към Мола, който бяхме посетили предния ден. Не за да пазаруваме, а така – за разходка! Ами то си се оказа точно разходка, защото сградата беше отворена само заради киното, всички магазини бяха затворени. Пообиколихме, прибрахме се в хотела и вече доволно уморени заспахме… Не знаехме, че на следващия ден ни предстои най-голямото приключение, за което трябва да имаме много сили…

21.11.09, или една истинска история за нашето Коледно джудже…
Преди обеда прекарахме в нашия, както вече можем да го наречем „любим” мол отвъд канала, където наистина пазарувахме на воля и на супер изгодни цени до 14 ч. След като се прибрахме в 14,10 ч Телфина се обади на г-н Алистър, за да се увери, че всичко е наред и че ще получим билетите за мача в хотела. затваряйки телефона Телфина ми каза, че г-н Алистър потвърдил, че до час ще бъде в хотела ни, но бил малко неадекватен и припрян, като Телфи предположи, че е защото в момента е шофирал. Стана 15,30 ч и Телфи слезе до рецепцията да провери какво се случва. Върна се след 15 мин и ми каза, че нищо не се случва, защото от една страна няма никакви билети, оставени за нас, а от друга страна телефонът на Алистър вече е изключен… Започнахме да му звъним през 2 минути – безрезултатно, телефонът си беше изключен. След половин час Телфи тръгна да звъни на тел. за контакти в Ирландия, където му се включи гласово съобщение и нямаше опция да бъде свързан с оператор. Обадихме се на Мили и Пийт, защото им бяхме обещали да им звъннем като получим билетите. Не че ги бяхме получили, но полека-лека започнахме да се чувстваме точно в небрано лозе. Почна двустранна атака на тел. на Алистър, която си остана безрезултатна, защото той си стоеше безвъзвратно изключен. Малко по-късно се обади онзи от Ирландия, за да се информира получили ли сме билетите и Телфина му каза, че е бесен, като му предаде накратко ситуацията. Онзи отсреща каза, че веднага ще пробва да се свърже с Алистър и ще ни се обади отново. И до ден днешен не сме получили телефонно обаждане нито от единия, нито от другия, или каквото и да е обяснение или извинение в каквато и да е форма… Но с претенциите за обезщетение по случая почваме тепърва да се занимаваме и за това ще ви известя допълнително.
И така, ние с Телфина стояхме известно време в стаята в хотела, мълчейки и чудейки се какво да предприемем. Проверихме колко пари имаме и по едно време решихме да отидем пред стадиона (хотелът ни беше точно на 2 мин. от него) и да видим дали не можем да си намерим там билети. Отидохме, а там навсякъде специално за нас бяха сложили огромни билбордове, на които пишеше „Надежда всяка тука оставете”… Пак се върнахме в хотела, защото валеше, а не виждахме начин да се снабдим с билети. Освен това телефонът на Телфи междувременно беше звъннал и не го бяхме чули в навалицата и ние, наивниците, си помислихме, че може да е бил Алистър… Оказа се, че е бил един наш приятел от България за да пита как е атмосферата на стадиона… Постояхме малко в стаята и в 17,10 ч Телфи каза, че е безпредметно да стоим в хотела, ако можем да направим нещо в наша полза, то ще е пред стадиона. Застанахме там под дъжда, гледахме как последните хора влизат тичайки към вратите, чувахме как хората пеят от вътре и аз се разплаках… Телфина ме прегръщаше, но нямаше какво да направим.По едно време решихме поне да потърсим някое заведение наблизо, където да можем да гледаме във фенска атмосфера мача. Направихме няколко крачки и някакъв човек ни попита търсим ли билет, но се оказа, че той има само един. Продължихме и след още няколко краччки насреща ни застана един от онези футболни хулигани, пиян и не с всичките си зъби и ни зададе отново въпроса търсим ли билети. Ние отговорихме „Да, два” и той каза „Елате с мен”. Тръгнахме след него и след 10-ина метра той се присъедини към някаква бандитска група от пияни англичани, индийци и пакистанци, които се дърпаха и караха… Телфи ме дръпна и каза „Да се махаме оттук” и тръгнахме в обратната посока да търсим кръчма. Вече пред стадиона нямаше хора, стояха само полицаите и стюардите, а ние вървяхме наникъде под дъжда… Изведнъж видяхме срещу нас да върви нашето Коледно джудже - един усмихнат дребен пухкавичък мъж, изглеждащ като Дани де Вито, с каскет, който разминавайки се с нас ни попита дали търсим билети. Ние отговорихме „Да, два” и той още по-усмихнат каза, че има точно толкова. Веднага ни попита откъде сме и направо засия като му казахме, че сме от България и не можеше да повярва, че сме дошли специално заради мача. Попитах го за колко ще ни продаде билетите и той каза: „Ами аз съм ги купил по 41 паунда всеки, но тъй като вече минаха 10 мин от началото на мача, мога да ви ги продам за по 35 паунда всеки”. Телфина му каза: „Ама човече, аз никога не съм виждал оригинални билети и как мога да знам, че тези не са фалшиви?”. А нашето Коледно джудже Дани де Вито се усмихна и отговори: „Ама няма никакъв проблем, ще отидем заедно до входа на сектора, където има и стюард, аз ще ви дам билетите, вие ще ги пъхнете в устройството и едва след като минете и сме сигурни, че сте влезли, ще ми дадете парите през вратата”. затичахме се към вратата на сектора, Коледното джудже беше истински щастливо, че именно на нас дава билетите си, минавайки през вратата аз отново ревнах, а той ни се усмихваше, потупваше ме по рамото и ме уверяваше, че всичко е ОК…
Следващите 10 мин не ги помня. Спомням си само, че тичах нагоре по стълбите и изкачихме някъде поне около 5 етажа, докато излезем на трибуните, а Телфина само ми повтаряше: „По-спокойно, бе, любима, спри малко”. След като излязохме на трибуните се оказа, че имаме да качваме още известно количество стъпала, защото местата ни бяха на последния, най-висок ред. Тях също ги взех на акорд, след което седнах и 10 мин не мръднах, защото от всичкото това търчане коремът ме беше заболял. Само чувах че около мен хората реват „Jenaite” (което в последствие разбрах, че иде да рече United, но явно на диалект или на футболен жаргон) и стоях безмълвна. След това вече всичко си дойде по местата, включих се във всеобщата агитка и скачах при всяко голово положение и ревях с цяло гърло и при 3-те гола на Манчестър във вратата на Евертън. Мили ми звънна и като разбра, че сме влезли на стадиона ревна с пълен глас и тя! Те двамата с Пийт през цялото време били също на ръба и като разбрали, че сме успели, Пийт й казал: „Сега вече можем да хапнем и да пийнем!”
Усещането на стадиона, ли? Нищо общо с това да гледаш мача по телевизията! Истинско, скоростно, увличащо, глобално… Искам пак!!!
Като се прибрахме след мача с Телфина дълго време мълчахме, говорихме, пак мълчахме, но до мноооооооого късно не можахме да заспим. Решихме, че пак ще отидем на мач в Англия, но никога повече няма да си купуваме билети предварително – вече сме убедени, че ще си намираме билети пред стадиона. Предложих още нещо на Телфи и взехме решение да направим следното: всяка година да ходим в една от футболните държави в Европа на мач на някой от най-добрите отбори. На първо четене ни очакват Испания, Италия, Франция, Германия и Холандия…. Да се готвят после и другите!

22.11.09, английската закуска, най-големият замък в Уелс и една не по-малко значима гостилница
Сутринта решихме, че ще обърнем по една английска закуска в хотела – изглеждаше страхотно на брошурите и струваше 8 паунда – колкото струва долу-горе едно ядене в хубав ресторант. Ей, няма аналог тази английска закуска, честно ви казвам и ви заклевам когато отидете в Англия задължително да я пробвате!
В 10 ч Мили и Пийт ни взеха и отпрашихме към Уелс, замъка Кернавон. Отпрашихме трудно казано, защото си валеше, и прах и пушек нямаше откъде да дойдат! Попътно минахме покрай един по-малък замък, където да не би да пропуснем нещо също слязохме, разгледахме и снимахме на воля. Пътуването продължи около два часа, като беше съпроводено от дъжд. за наше щастие по време на разходката ни из замъка Кернавон дъждът беше мнооого слаб и позволяваше да се разхождаме на открито и да го разгледаме целия обстойно. Най-значимото за замъка е, че в него е коронясан принц Чарлз от майка си Елизабет и в една зала много обстойно, включително с музика и снимки, се пресъздава обстановката от процесията, която е наистина много тържествена.
След дву-три-часовия оглед на замъка и безкрайното катерене по всичките му кули (тук очаквам бурни аплодисменти за Мили и мен!) намерихме една автентична уелска гостилница, където хапнахме като уелски принцеси и принцове, след което поехме по обратния път към Манчестър. Пред хотела се разделихме с Мили и Пийт, които както вече ви казах за мен са страхотни хора! Никой не ме е посрещал по начина, по който го направиха те! Мили и Пийт са невероятни, добри и отзивчиви хора и истински приятели! Благодаря им безкрайно много и смятам, че благодарение на тях аз останах очарована от Кралството! Пожелавам на всички да имат такива приятели!

23.11.09, it`s a long, long way to home…
И двамата с Телфина бяхме убедени, че самолетът ни за Лондон излита в 12,05 ч. Таксито ни взе от хотела в 10 ч, в 10,20 бяхме на летището, а в 10,40 бяхме си предали и багажа и тъкмо се чудехме къде да прекараме времето до полета, когато… Телфина потресен установи, че полетът ни е в 11 ч и би трябвало да кацнем в Лондон в 12.05 ч! Хукнахме към паспортния контрол, където имаше една дъъъъъъъълга опашка, която успяхме да минем за 15 мин… В това време сърцата ни подскачаха, потихме се, откачахме и т.н. След като ни провериха хукнахме към гейта ни по едни стълби като луди, дадохме си бордните карти, втурнахме се през ръкава, влязохме в самолета седнахме като разбити на местата си точно в 10,58 ч и… Капитанът на самолета обяви, че поради лошите метеорологични условия на Хийтроу ще чакаме поне 40 мин да излетим… Хахахахааааааа! Това беше вторият път, в който взех акъла на Кашалотито на територията на обединеното Кралство! Много ми е интересно какво ще е отношението на детето към тази прекрасна страна в последствие!
На Хийтроу пристигнахме с час и половина закъснение, но това не беше проблем, защото малко по-късно стана ясно, че самолетът на България Еър за София ще тръгне с повече от един час закъснение… И така, вместо в 21,50 кацнахме в 23,05 ч., но бяхме изпълнени и обогатени от приключенията в Кралството, за които ще има да разказваме дъъъълго време на всички приятели! И аз знам, че много бързо негативната част ще избледнее съвсем и ще останат само поводите да се заливаме от смях!

[Zazzy]

Марги, прекрасен разказ, благодаря ти. Ти си си объркала професията бе човек..... Много се радвам, че сте изкарали незабравимо. Пожелавам ви да осъществите всички пътувания и да посетите всички футболни мачове , за които мечтаете!
Като четох за Дани Де Вито, и аз се разплаках.... А Кашалотито нищо чудно един ден да отиде да учи в Кралството .... (каза една видна притежателка на една много-познаваща-кристална топка.... )

[milly vanilly]

Давай снимките

[gala03]

Марги, поздравления за темата и пътеписа
Семейството ни обожааава пътешествията/ пътуванията! Както казва дядо ми:" И детето направихте "миткало" като вас" Наближи ли събота и неделя, и Ивка пита:Къде ще ходим Да не говорим ако сме в отпуска....И много важно е условието да пътуваме надалеч. Сега е чула като коментираме евентуално пътуване другото лято до Ванкувър и вече наляво и надясно разправя, че заминаваме за Канада, което е" мноого далеч"
С удоволствие ще следя темата и ще разказвам и за нашите "бягства" от дома.
Бай дъ уей(на кирилица, че да не объркам английския го пиша ) много се радвам да те видя отново във форума Липсваше ни оптимизма и настроението на постовете ти. Хайде давай още снимки. Онези, които Мили публикува много ми харесаха.

[matreva]

Ей Марги страхотен разказ все едно гледах филм браво може да напишеш пътепис ще стане бестселър

[Vanhorne]

Марги задъхах се докато го четох. Много добре написано. Поздравления. Съжалявам за лошите спомени. Надявам се да избледнеят на фона на хубавите

[Margaritka]

А ето ви и всички снимки, които успях тази вечер да сваля от апарата на компа, да ги подредя в албуми и да ги кача на сайта ми със снимките:

http://eti.meonnet.com/

[caritas]

Марги, прекрасен разказ!

[dara26]

Маргаритхен , нареждам те след Изабел Алиенде по увлекателност , пряка реч няма да ти трябва , много си цветна , то вашето си е направо шампанско и сълзи