Никой няма да се сети за скритите ти мисли...

[alex.svoi]

Много истински цитат Силве, благодаря че го сподели с нас

[Mileto]

Кари, благодаря ти. Точно днес го прочитам, направо ми се напълниха очите. И аз като теб често си поплаквам, в мен има толкова емоции и безумно щастие, и същевременно неистово желание да предпазя, защитя, ощастливя всички близки до мен хора. Хубаво нещо е да си човек , хубаво нещо са емоциите.

[ThinkPink]

Дали остана тема, в която да не съм се разписала днес


В края на полето стояли Любовта и Раздялата и наблюдавали млада влюбена двойка. Раздялата казала на Любовта:
- Обзалагам се, че ще ги разделя!
Любовта отвърнала:
- Почакай! Дай ми възможност да направя само едно нещо с тях, а след това ти можеш да ходиш при тях колкото пъти искаш.

Съгласила се Раздялата. А Любовта се приближила до двамата влюбени, докоснала ги, погледнала в очите им и видяла, как между тях пробягва искра...
Върнала се Любовта при Раздялата и казала:
- Хайде, сега е твой ред!
- Не, - отвърнала Раздялата. – Сега аз нищо не мога да направя, сега техните сърца са изпълнени с любов. Ще дойда при тях по-късно...

Минало време. Раздялата се върнала край къщата на онази същата двойка и видяла млади баща и майка с новородено бебе. Раздялата се надявала, че любовта им вече е отминала и затова с надежда пристъпила прага на дома им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Благодарност.
Обърнала се Раздялата и казала:
- Ще дойда при тях по-късно...

Минало се още време. Раздялата отново се явила при тях – от къщата се носела детска глъч. Бащата се върнал изморен от работа, майката се опитвала да успокои момчетата. Раздялата се надявала, че сега вече тя ще може да ги раздели – все пак за толкова време и Любовта, и Благодарността отдавна трябвало да са напуснали сърцата им. Но поглеждайки в очите им, тя видяла Уважение и Разбиране.
- Ще дойда по-късно – тръгвайки си и този път, казала Раздялата.

Минало време. И отново дошла до дома им Раздялата. Погледнала – децата вече били пораснали, бащата – с посребрени коси, обяснявал нещо на синовете си, а майката приготвяла вечеря в кухнята. Вглеждайки се в очите им, Раздялата отново разочаровано въздъхнала – в тях тя видяла Доверие.
- Ще дойда по-късно – казала тя и излязла.

Минало се още време. Надникнала Раздялата отново в този дом и видяла из къщата да бягат внуци, а край камината стояла опечалена и измъчена старица. Раздялата я изгледала и си казала:
- Ето, че настъпи и моето време!
Приискало й се да погледне в очите на възрастната жена, но в същото време тя станала и излязла от дома. Раздялата тръгнала след нея. Скоро старицата стигнала до гробището и приседнала до един гроб. Това бил гробът на нейния съпруг.
- Изглежда, съм закъсняла – казала си Раздялата. – Времето е свършило вместо мен моята работа...
Тогава Раздялата се вгледала в разплаканите очи на възрастната жена. А в тях видяла Спомен – Спомен за Любов, Благодарност, Уважение, Разбиране и Доверие...

[hristina21]

Няма ключ към щастието - вратата е винаги отворена

[caritas]

http://offnews.bg/index.php/229856/tsir ... deyan-enev

Четох и плаках... вярно сме цирк и половина...

[ThinkPink]

Не, че не си го знаете това, но ми хареса как е казано:

- Ошо, Как да стана добър баща?

- Аз мисля че можете да направите за детето си само едно - да споделите с него собствения си живот. Разкажете му за своите родители, разкажете му за ограниченията във вашия живот, начина по който сте живели, но не искате да разстройвате живота на детето си. Нека то бъде напълно свободно - свободно от вас, защото вие за него сте минало.

Необходима е голяма воля и любов на бащата и майката да каже на детето си "Ти трябва да си свободен. Не ни слушай. Разчитай на своя разум. По-добре прави грешки, учи се от тях. Това ще е по-добре, от колкото да следваш някого и да не допускаш грешки."

Това е много лесно, ако го обичате. Не ме питайте "Как", защото "как" означава че питате за метод или техника, а любовта не е техника.

Обичайте децата си и се наслаждавайте на тяхната свобода. Оставете ги да грешат, помагайте им, като видите че са направили грешка. Кажете им: "Да сгрешиш няма нищо лошо, но не повтаряй грешката си непрекъснато."

Аз нямам прост отговор. Главното е да помогнете на детето да се вслуша в собственото си тяло, в собствените си потребности. Главното за родителя е да предпази детето си от падане в канавката.
Разбирам страха на родителите, че децата им могат да тръгнат по път, които те не одобряват. Децата ви не са родени за да следват това, което на вас ви харесва или не харесва. Те трябва да живеят собствен живот, а вие трябва да им се радвате, че живеят собствен живот, какъвто и да е той.

Цялото общество се състои от посредствени хора по една проста причина - никой не е такъв, какъвто би искал да бъде, а какъвто са го направили. Така той не може да е добър, да се чувства пълноценен, да се радва.

Затова задължението на родителя е много деликатно, защото целия по нататъшен живот на детето му зависи от него. Помогнете му да намери това което харесва и да бъде щастливо.

Никой родител не иска да вижда детето си нещастно. Но представата на родителя за щастие е напълно грешна. Те си мислят, че ако децата им станат лекари, професори, инженери, учени - ще бъдат щастливи. А дали е така? Децата могат да бъдат щастливи само тогава, когато станат такива, каквито трябва.

Обикновено когато детето пита майка си за нещо, тя му отговаря "Не". Детето иска да си играе навън: "Не", иска да се разходи под дъжда: "Не, ще се разболееш". Грипа не е рак. Ако не позволите на детето да танцува под дъжда, никога няма да може да танцува така, ще пропусне нещо изключително, нещо прекрасно. Простудата може да е незначителна, а може и въобще да не се простуди. В действителност - колкото повече го защитавате, толкова по-уязвим го правите. Колкото повече му позволявате, толкова повече укрепва.

Родителите трябва да се научат да казват "Да". В 99 случая, когато обикновено казват "Не", нямат сериозно основание, а просто демонстрират власт. Всички не могат да станат президенти и да имат власт над милиони хора.

Мисълта ми се заключава в това: да израстете детето в свобода, често да чува "да" и много рядко "не". Тогава авторитарното общество ще изчезне. Човечеството ще стане много по-хуманно.

[gala03]

Пинки, прекрасно е това и много близко до моите виждания за възпитание ...макар че с Ивка май прекалих с даването на свобода и сега ми е трудно да поправя стореното...

[Margaritka]

Пинки, прекрасно е това и много близко до моите виждания за възпитание ...макар че с Ивка май прекалих с даването на свобода и сега ми е трудно да поправя стореното...

Мен ако питаш въобще не си прекалила, а даже малко си се стиснала!

[gala03]

[gala03]

Богатство

Имам още сили за сладки безумия,
сухи устни – за най-младото вино,
вяра корава – за лъжливите думи,
топъл спомен за дните отминали,
немирясала лава във вените – алена,
чифт крила – окъсани, бледи химери,
два жълти въглена – неразпалени,
стих недовършен в смачкан тефтер,
песен имам – тихичка, люлчина,
в пазвата – нежност – кротка и свята,
прозаични дела – цяла купчина,
открехната порта за верен приятел,
къшей хляб за врабци и за врани,
за ближния – риза кенарена, бяла
сол и нож за кървящите рани,
за шамарите – две страни – дясна и лява,
имам любови, раздели, пътеки незрими,
бели кахъри, черни вини, неми прошки –
богата съм, докатo Онзи, който дари ме
не реши, че е време да сложи точката...